/Поглед.инфо/ От юни 2006 г., с прекъсване от 1,5 години, Словакия се управлява централно от социалдемократи, подкрепяни предимно от национално настроени партии и политици.

Вместо да градят излишни селски стадиони, да подслушват президента и да клюкарят премиера, да причиняват локални (засега) водни кризи в богата на води държава, да превръщат страната в международно бунище на отпадъци – да изброявам си още ? – словашките политици утвърдиха страната си като № 1 в света по производство на автомобили на глава от населението с продукция на Фолксваген, КИА, Пежо Ситроен, Ягуар Ланд Роувер.

На 29 февруари т.г. предстоят редовни парламентарни избори. След убийството на разследващия журналист Ян Куциак и годеницата му преди 2 години и последвалите масови антиправителствени демонстрации, тогавашният премиер Роберт Фицо и възлови министри подадоха оставки. Фицо продължи да е председател на партията "Смер (=Посока)-социална демокрация" и близък съюзник на сегашния премиер Петр Пелегрини. Политическата криза бе неутрализирана в коалиция със Словашката национална партия (СНП) и словашко-унгарската Мост-Хид, а от м.г. с подкрепата на нейни и други независими депутати. През юли 2018 г. вече правителството на Пелегрини предпочете 14 бойни самолети F-16 блок 70/72 за 1,589 млрд. € вместо поне по-евтините изтребители „Грипен“. На Фицо не бе простено и активната съпротива срещу присъединяване към Истанбулската конвенция, към пактовете за миграцията и бежанците, и други прояви на национално отговорна политика пред избирателите му. Според бившия чешки социалдемократически премиер Иржи Пароубек: президентът А. Киска и чужди спецслужби направили опит за държавен преврат (вж. Parlamentní listy. cz/5.3.2018 г.). „Спретвайки майдан”. A зависими НПО и корпоративни медии не без помощ от хиляди километри + дясно-центристката, „либерална” и „консервативна” опозиция направили всичко необходимо, за да свържат Смер с каузата на убитите журналисти и с личността на главния обввиняем, предприемача Мариан Кочнер.

Социалдемократите успяха да запазят лоялността на твърдото си избирателно ядро, но в условията на обществено брожение през юни м.г. за президент на СР с професионална вещина бе избрана Зузана Чапутова,представена пред обществеността катоактивист в защита на обществени права, свързани с екологични проблеми.

Смер контрира след месеци в 150-членния парламент с "безпрецедентен" според опозицията закон, забраняващ социологическите проучвания на настроенията на избирателите 50 дни преди парламентарен вот. Целта на закона: „защита на гражданите от дезинформации, които да им повлияят за кого да гласуват". Според наблюдатели именно подобни проучвания са били едно от оръжията за спечелване на президентските избори. Президентката наложи вето на закона и обяви, че в случай на прегласуване в Националния съвет на СР (НС СР = парламента) ще сезира Конституционния съд.

Предизборната кампания е в края си. Наблюдатели отбелязват, че се натъквали на масова партийна безидейност как да се управлява страната за сметка на негативизъм към конкуренцията и „детинщини”, като у нас: понякога, кой с кого нямало да се коалира след изборите. В предизборната кампания, както в България, са се включили тактично, или по-малко, НПО-та с банално добре известни позиции и произход на спонсорството или грантовете. Воюва се с тежки компромати, вкл. против спикера на парламента, със СРС-та със свързани лица на тема Куцияк, или за корупцията и самооблагодетелстване на политиците от властта.

Кабинетът на Пелегрини предложи: 1. Отпускане на 13-та годишна пенсия в размер на 460 евро (вместо коледни надбавки). 2. Удвояване на добавките за деца на 50 евро. 3. Отмяна на магистралните такси за водачите на превозни средства до 3,5 тона. Опoзициятa отхвърляше предложенията като рaвнocилни нa пoлитичecкa кoрупция 2,5 седмици прeди избoритe, но след денонощни дебати в парламента с „извънкоалиционна” помощ кабинетът вчера се наложи в модифицирана версия по т.1. Законът касае 1,4 милиона души и може да се отрази частично върху изборната нагласа. Според социологическите анкети към 15 февруари т.г. - крайния законов срок -Смер ще спечели изборите, последно с около 17%, но няма да събере парламентарно мнозинство със сегашните си коалиционни партньори, както през юни 2010 г. с тогавашните. И на президентските избори през 2014 г., когато Андрей Киска победи Роберт Фицо. СНП засега набира 5% популярност при праг за НС от 5%, а „либерално-консервативната” Мост-Хид 4,7%. Бъдеща следизборна коалиция с последната партия се изключва взаимно от лидерите Фицо и Бела Бугар, както през 2010 г.

Тогава прескочилата парламентарната бариера Мост-Хид се включи в дясно-центристка „антифицовска” коалиция, а дотогавашните коалиционни партньори на Смер-СД СНП и Движението за демократична Словакия не покриха 5-те % за НС.

Като че ли историята се повтаря. През юни-август 2010 г. бе утвърдена „анти-Смер” управляваща коалиция от 4-5 партии с премиер Ивета Радичова, която изтрая 1,5 г.

Сега раздробяването: фрагментацията и кристализацията на политическите сили са по-дълбоки, макар и повърхностно. Ако прогнозите на социолозите се окажат верни, в 150-местния парламент ще влязат 8-9 партии. След Смер на второ място с 15,5% ясно се очертава центристката консервативна формация на Игор Матович OĽANO (= Обикновени хора и независими личности), на четвърто място с 9,4% – проевропейската коалиция PS-SPOLU (= Прогресивна Словакия/Заедно). Първата от двете предизборно коалирани партии възниква в края на 2017 г., приета в ЕНП преди учредителния си конгрес. Но през 2018 г. излъчи в избори кмета на Братислава, а през м.г. президента. На пето място с 8,9% се нарежда „консервативно-либералната” формация Za ľudí (=”За хората“) на експрезидента Киска, със сходен светоглед на Росен Плевнелиев или на Петър Стоянов. От шесто до осмо място следват: № 6 SME RODINA (= Семейство сме) със 7,2%; № 7 „дясно-центристката” партия SaS (= Свобода и солидарност) на Рихард Сулик с 6,1% и № 8 е класическото KDH (=Християн-демократично движение) с 5,3%. С № 9 е СНП, с № 10 Мост-Хид.

В Словакия, както у нас, не са изненада партии, с живот от избори до избори. Знам поне десетина случая. С №№ 11-25 следват останалите политически формации, непрескачащи границата от 5 %. Сред тях има такива с екзотично-популистки звучащи наименования като Славитрифоновите „Няма такава държава”/”Има такъв народ”: „Дойде ни до гуша” (или „Писна ни”), „99%”, „Добър избор”, „Отечество”, „Кметове и независими кандидати”, „Солидарност” и др. с „по-скучни имена” като унгарската МКÖ-МКS (с 3% популярност). С под 0,5% са: социалисти, Словашка лига, десничари, народняци, Демократическата партия, „традиционни” националисти на А.Хлинка и пр.

№ 3 с 10,3% засега е националистическата Народна партия „Наша Словакия“ (НПНС = ĽSNS), по соросоидния мейнстрийм-речник „крайнодясна...”, с председател Мариан Котлеба. НПНС настоява за излизане от НАТО. Обвинява Брюксел, че изнудва Словакия да поставя либерални ценности над националния си суверенитет и интереси. Котлеба имал прояви като българската „Атака” спрямо малцинствени етнически общности. Наричал циганите „паразити” и му бе заведено прокурорско дело.

№№ 2, 4, 5, 6, 7, 8 и 10, ако прескочат прага, са склонни към коалиция (с ядро №№ 2, 5, 7, 8 засега), насочена против управление на Пелегрини/Фицо, сегашния спикер на НС Андрей Данко и партията му СНП, и Котлеба. От явна коалиция с него се въздържат сегашната опозиция и Смер. Но, макар и теоретично, ако социалдемократите намерят следизборни коалиционни партньор/и, много малко вероятна е тезата на в-к „Дневник” /20.02.т.г. НПНС на Котлеба да бъде възприета като балансьор на властта в Словакия. Поне под натиск от Брюксел ще се опитат да я игнорират.

Евентуалната коалиция на 3-7 измежду политическите субекти №№ 2, 4, 5, 6, 7, 8 и 10 едва ли би била дългосрочно стабилна в духа на атомизация на интересите и на политическото пространство в Словакия. Изглежда, че след 3 пълни мандата през последните 14 години Смер ще премине в опозиция. Дали бъдещите управляващи ще съумеят да се поучат от горчивия опит на предшествениците си с премиер Радичова (2010-2012 г.) ? В т.ч. от тромавия демократичен механизъм на вземане на решения тогава, когато за лидерския пост в правителството имаше предварително решение от месеци. А сега няма да липсват вождистки амбиции в повече партии. Впечатление прави подреждането на кандидатската листа на социалдемократите: 1.Пелегрини 2. Фицо, който вероятно ще продължи да ръководи рожбата си Смер, създадена чрез постепенно сливане на 7 леви по-малки политически формации. Роберт Фицо бе и силен опозиционер. Познавах го и в действие – от началото до края като председател на правителството през 2006-2010 г. Борбен, интелигентен политик, с интуиция, бърза реакция, с образование, вкл. с много добър английски и вероятно руски езици.Премиер, който пътуваше в чужбина само при персонална необходимост. Веднъж ми се наложи да встъпим в медиално-вербален спор, за радост и неудовлетвореност единствено на медиите. Накрая Словакия се изяви като централно-европейската държава, оказала най-значима практическа подкрепа за каузата на нашите медици в Либия.

Кандидати за председатели на правителството на евентуалната либерално-консервативна коалиция няма да липсват (Игор Матович, Мирослав Беблави,...). Според евразийската пропаганда, обаче, от Вашингтон на всяка цена биха искали да видят в това кресло бившия президент Киска, с надежда да „реши положително съдбата на летищни бази на САЩ край словашките градчета Слияч и Малацки”.

Партиите от сегашната опозиция преобладаващо членуват в европейските партийни семейства, но ми напомнят на ситуацията в СДС преди да ги слее И.Костов.

Мнозинството са от лидерски тип като ГЕРБ. Мост-Хид и МКÖ-МКS ( Magyar Közösségi Összefogás - Maďarská komunitná spolupatričnosť = Унгарска общностна съпринадлежност), въпреки че са подчертано европейски партии, формално подсещат донякъде за ДПС и подобни етнически формации. А словашките Народна партия, „Наша Словакия“ и извънпарламентарната народна „Андрей Хлинка” – ми напомнят на политическите субекти при „Обединените патриоти” у нас.

Резултатите от политическата воля на Суверена на изборите и от коалиционните сондажи не следва да драматизираме поне в нишите на българо-словашкото взаимодействие и вековна двустранна емпатия. През последните години стокообменът и туристообменът нарастнаха отново – тези два важни индикатора на традиционното приятелство и близост. На 25 т.м. словашкият посланик у нас Мариан Корчек съобщи, че взаимният стокообмен през 2019 г. е над 800 млн. €, като в България работят около 10 словашки фирми. България традиционно остава като една от най-популярните дестинации за словашките туристи и почиващи. През 2018 г. 102 хиляди словаци са почивали у нас и 35 хиляди наши сънародници са преоткрили Словакия.