/Поглед.инфо/ Бушуващата в Европа енергийна криза не само поддържа цените за производство на електроенергия на рекордни нива, но пътьом като с безпощаден валяк смазва геополитическите схеми на най-близките ни съседи.

Наскоро естонският оператор Elering се обърна към Русия и Беларус с молба за спешно увеличаване на електрическия поток към балтийските страни и преди всичко към Литва.

Това се дължи на факта, че регионът изпитва сериозен недостиг на електроенергия, а цената на един мегаватчас на борсата Nord Pool наскоро надхвърли 600 евро - и все още няма тенденция да намалява.

Прави впечатление, че Русия, представлявана от Inter RAO, вече се съгласи. Руските производители са готови да увеличат доставките до един гигаватчас, тоест да ги увеличат десетократно наведнъж, тъй като в момента потоците към балтийските страни не надвишават 100 мегаватчаса.

Един руснак от улицата, на когото му е писнало от показателната русофобия на Литва, Латвия и Естония, четейки подобни новини, навярно недоумява: защо да помагаме на онези, които градят своята държавност върху основата на омразата към всичко руско. Глупаво е да се отричат политически и други тенденции в Балтийските страни, но, както почти винаги се случва в геополитическата игра, ситуацията има няколко нива, с далечни последствия и, разбира се, няма прости решения.

Може би трябва да започнем с кратко пътуване в миналото, това ще ви позволи да разберете дълбочината на текущата картина и особеностите на позициите на играчите.

Балтийските страни по пътя си към Европейския съюз, опитвайки се да докажат максималната си лоялност, изпълниха буквално всички изисквания, поставени от Брюксел. Това доведе до максимално охлаждане на отношенията с Москва, пренаписване на историята, но най-важното е, че балтийските държави започнаха самоубийствен експеримент за прекъсване на енергийните връзки с Русия и Беларус.

Тук трябва да се отбележи, че сред балтийската тройка политиката на Литва беше особено радикална, глуха за гласа на разума и законите на физиката. Помислете например за демонстративното затваряне на атомната електроцентрала в Игналина, която се намираше точно на кръстопътя на границите на Литва, Латвия и Беларус. АЕЦ беше от стратегическо значение не само защото гарантираше националната енергийна достатъчност, но и позволяваше експортна търговия.

До началото на 2000-те киловатчасът, произвеждан в АЕЦ Игналина, имаше себестойност под два евроцента, но беше продаван на потребителите за най-малко десет. Преносът на електроенергия от там по най-краткия път вървеше на север - към Латвия и Естония.

Брюксел, под претекст за предполагаема ненадеждност на съветските реактори, поиска да затвори станцията, което Вилнюс примирено и усърдно изпълни, игнорирайки заключението на МААЕ, където беше написано черно на бяло, че реакторите Игналина RBMK-1500 са от най-надеждните в Европа и света. Вторият енергоблок на единствената литовска атомна електроцентрала беше спрян окончателно през декември 2009 г.

Освен това, през следващите години политиката все повече се намесва в енергийните въпроси, като същевременно напълно игнорира здравия разум и икономиката. Отново Литва беше най-активна тук.

През 2017 г. Естония отказа да внася руска електроенергия, доставена от Ленинградската АЕЦ. По това време предприятието работеше с реактори от типа RBMK-1000, които не бяха в състояние лесно да извършват енергийни маневри, което доведе до свръхпроизводство на електроенергия, което се наблюдаваше особено ясно през зимните периоди.

Руската страна обаче бързо разреши проблема, като пренасочи доставките към столицата и Московска област. Трябва също да се отбележи, че въпреки че Естония се отказа от покупката на електричество, физическата инфраструктура, тоест електропровода на енергийния мост от страната на Псков, в по-голямата си част е запазена. За всеки случай.

Литва, от друга страна, с началото на строителството на атомната електроцентрала в беларуския Островец, организира буйна и продължителна истерия, уплаши цяла Европа и собствените си граждани с почти гарантирана техногенна катастрофа, причинена от човека, с други думи , втори Чернобил.

Това не беше само постоянното разпространение на йодни таблетки на жителите на граничните региони или законодателна забрана за закупуване на беларуска електроенергия. Съвсем наскоро Вилнюс едностранно спря вноса на електроенергия от Русия и Беларус.

И всичко би било наред, но по този начин литовците не само грубо нарушиха правилата на европейската енергийна борса Nord Pool, където руските Inter RAO и BelNPP търгуват напълно открито и законно, но (най-важното) застрашиха енергийната сигурност на своите съседи и сестри...

Ако вземете физическа карта на региона и насложите върху нея диаграма на енергийния пръстен БРЕЛЛ (Беларус, Русия, Естония, Литва и Латвия), тогава планът на съветските енергетици и текущата схема на снабдяване ще станат ясни.

Факт е, че именно Литовската ССР се считаше и използваше като основен транзитен маршрут, осигуряващ потребностите и на другите две балтийски републики. Четири енергийни моста влизаха в Литва наведнъж: един от страната на Гродно, два от беларуския Молодечно - с V-образна вилка до Вилнюс и Игналина, главната линия от Полоцк също влиза в електроразпределителния център Игналина. За сравнение: две магистрали бяха протегнати до Естония (от Кингисеп и Псков) и една до Латвия.

С началото на приемането им в семейството на европейските нации, балтийските държави на практика се отказаха от вноса на руска електроенергия, замразявайки повечето от енергийните мостове, оставяйки Литва като единствен прозорец и мост за доставки. Защо – въпросът не е към нас, а към ръководството на Латвия и Естония.

Тук също трябва да се добави, че Полша, друг хроничен русофоб на политическата арена на Европа, избра Литва като гарант за собствената си енергийна сигурност. Североизточните райони на Полша, където изобщо няма собствена електроцентрала, получаваха енергия по кабел от Швеция. Подводният захранващ кабел Nord Balt свързва шведския град Нибро и литовския град Клайпеда, се придвижи още на юг за радост на полските потребители.

Цялата тази сложна и нестабилна схема работеше горе-долу до началото на тази година. И тогава избухна световната криза, цените на енергията полетяха в небесата, повличайки със себе си точно преди началото на зимата разходите за производство на електроенергия и топлина.

Картината беше допълнена от продължителната суха есен, поради която нивото на водата в реките падна рязко във Финландия и Швеция. Съгласно съобщенията в местните медии, водопритокът в някои региони е намалял с 30-40 процента, което е довело до рязък спад в производството на електроенергия във водноелектрическите централи.

Ето зашо на шведите и финландците сега съвсем не им е до спасението на Прибалтийските страни и Полша, те ще трябва да закрият собствените си нужди. Дефицитът е толкова голям, че шведите пуснаха отново зловещо неекологичната мазутна централа Карлхамн, а Финландия увеличи доставките на електроенергия от Русия до абсолютния максимум. Както се вижда от отчетите на същата Интер РАО, връзката в района на Виборг работи при максимално напрежение.

За да покажем разликата между руския и европейския подход за осигуряване на енергийните интереси, нека споменем и АЕЦ Олкилуото, за която вече се говори къде ли не. В хода на тръжната процедура, Финландия се отказа от услугите на руския „Атомстройекспорт“, който предложи да построи станцията и да я оборудва с реактори ВВЕР-1000. Предпочитание беше дадено на френската Areva с нейния реактор EPR. Строителството започна през 2004 г. и все още е в ход, тоест цели седемнадесет години, а цената на проекта от първоначалните три милиарда долара се е увеличила повече от три пъти и надхвърли десет милиарда. Европейските медии сухо съобщават, че е възможно до пролетта на 2022 г., да бъде получен лиценз за зареждане на ядрено гориво в активвната зона на реактора на „Олкилуото“. Но това не е съвсем сигурно.

Ако се върнем в началото на днешния ни разговор и внимателно прочетем изказването на г-жа Айн Кестер от Elering , ще стане много по-ясна задънената улица, в която балтийските държави се натресоха бързо и по собствена воля. Естония и Латвия на първо място се опитват да решат „литовския въпрос”, тоест да обърнат развивалата се с десетилетия практика, в която Вилнюс заема позицията на своеобразна северна Украйна. Абсолютна недоговороспособност и пренебрегване на законите на логиката и икономиката, дори в ущърб на себе си и на партньорите, които пряко са зависими от транзита през конкретна държава.

Е, нека да видим как Рига и Талин ще воюват със собственоръчно отгледания от тях дракон, като едновременно с това, попътно попълват руския бюджет и потвърждават безалтернативността на енергопръстена БРЕЛЛ.

Превод: ЕС