/Поглед.инфо/ Един кратък и невчесан, но за това сериозен размисъл за изборите във Великобритания. И такива се случват покрай мемовете и снимките на кухнята.

1. Явно британците искат Брекзит и се върнаха при консерваторите, едва след като начело им застана премиер, който е категоричен за развода. Дотук с мита, че те се били подвели и че са тъпи селяндури от хобитовите графства. Последното мнение мирише на елитизъм и умно-красивитет.

2. Сто пъти съм обяснявал защо Брекзит е добър и за Европа, и за България. Накратко - най-накрая се отърваваме от вечното англо, 51-вия щат на САЩ и Европа ще може да се състои като самостоятелен център на сила. Марионетка на САЩ остава Полша, но тя, слава богу, днес има влияние съизмеримо с това на Испания. Съвсем леко ще ни се увеличи влиянието в Съюза, предвид малко повечето евродепутати например (от което трябва да се възползваме).

3. Брекзит обективно ще се случи. Външната политика та на Великобритания прилича на трипод - европейски, колониален и атлантически вектор. Явно елитите на страната са решили, че за тях е по-изгоден или съюз с англосаксонски САЩ (макар и като младши Партньор), или към нов център на сила, свързан с бившите ѝ колонии. (Светът отива към многополюсност, не забравяйте). Чисто и просто е решила да премести тежестта си от Европа на други места.

4. Лейбъристите очаквано се провалиха. Но така става, като със сигурност щяха да прецакат Брекзит и когато една уж лява партия забравя за правата на работниците, а започне да се занимава с борба срещу всъщност второстепенни проблеми като глобалното затопляне, как да накарат пакистанците да се почувстват по-добре и организации на гей-паради. Жалко за Корбин, опитваше се да върне партията към корените ѝ. Ако не бе блатото на разни като Чука Умуна, Даян Абът и прочее леви либерали, от него можеше да се получи истински Клемънт Атли. Но не би. Затова и колкото да съм ляв, нека лейбъристите да ядат пердах, докато не се научат. На туй му се вика "педагогически шамар". А силен Лейбър е нужен. Защото колкото и да смятам Брекзит за правилен (точка едно на Торите), толкова смятам приватизацията на Националната здравна система (точка две на Торите) за кървава за обикновения човек.

5. Дотук и с мита, че Борис Джонсън е прост. Да, човекът си пада по комедийните изпълнения. Да, иска да прилича на средностатистическия избирател и на чичкото, с който с радост би си пийнал биричката в пъба. Но ако беше наистина толкова прост, колкото го описваха либералните медии, нямаше да стигне до тук.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели