/Поглед.инфо/ Германските медии отбелязват, че срещата между Путин и Меркел в Кремъл на 11 януари се е провела в подчертано делова, конструктивна атмосфера. Проблемите, които замъгляват двустранните отношения през последните години, са отместени встрани, а разговорът се води за спешното - ситуацията в Близкия изток, Украйна, завършването на газопровода „Северен поток-2“, необходимостта за завръщане към „ядрена сделка“ с Иран.

Коментарите в Германия на тази среща са различни. „Не мога да повярвам на очите си! Какво става? Накъде вървим? Къде е кризата в отношенията между Германия и Русия? Къде е експулсирането на дипломатите? Къде са претенциите към руските власти за убийството на грузинеца в Берлинския “Тиерпарк”. По време на 3,5-часовата среща в Кремъл и на пресконференция след нея не се чу и нищо за тези проблеми. Може би и двамата лидери да са искали да сигнализират на САЩ, че трябва да спрат да си играят с огъня в Близкия изток”, написа кореспондентът на вестника Der Freitag Улрих Хайден.

Швейцарският “Нойе Цюрихер Цайтунг” публикува статия, озаглавена „Меркел се нуждае от Путин“, където съдържанието на срещата на двамата лидери се разглежда като отговор на новите предизвикателства в международната политика. Авторът пита: не става ли дума за желанието на Берлин да изгради равнопоставени отношения с Москва и Вашингтон? Въпреки че Меркел подчерта на пресконференцията, че Съединените щати остават съюзник на Германия, резултатите от срещата показват, че на практика са започнали размествания. Реализацията на германските интереси е възпрепятствано от политиката на САЩ и това подтиква германците да се приближат до Москва.

Със сериозна загриженост реагираха на срещата на двамата лидери от дясно. В статията „Прегръдката на Меркел с Путин в Москва“ “Билд” се опитва да осмива преговорите: „Путин получи похвала от Меркел за посещението си при сирийския палач Башар Асад и за пътуването си до турския президент Реджеп Ердоган, с когото възнамерява да си подели Либия. Изказванията ѝ за САЩ звучаха забележимо по-студено - това все още е съюзник, но за трансатлантическото партньорство не беше казана и дума. Вместо това Меркел разсъждава върху сътрудничеството между Брюксел, Берлин и Москва. „Ще дефинираме нашите общи интереси“, каза тя.” Освен това “Билд” е много подозрителен към факта, че „в разрез с всички правила“ Меркел провежда разговор с Путин без свидетели. „За какво говореха?“, пита вестникът с подозрение. И тогава той отговаря: “Меркел разкритикува американските санкции срещу “Газпром”, защото германският концерн “Винтерщал” участва в проекта. Освен това “Газпром” и “Винтерщал” имат общи интереси в Либия на стойност милиарди евро и ако там не се установи ред, то проектът ще рухне”.

Авторите на "Билд" са доста възмутени от факта, че случаят с убития в Берлин грузинец, приписван на руските специални служби, изобщо не е споменат на срещата. Но американците, британците и германските разузнавателни агенции са убедени във вината на Москва. Германската десница се дразни, че Меркел не последва стъпките на Тереза Мей и не организира спектакъл като историята със Скрипал.

Федералният канцлер отбеляза, че на първо място е необходимо да се завърши строителството на газопровода „Северен поток 2“, да се съживи ядрената сделка от 2015 г. с Иран и да се стабилизира напрегнатата ситуация в Близкия изток и Северна Африка.

Меркел заяви, че "Северен поток 2" е в съответствие с европейското законодателство и въпреки санкциите на САЩ, тя счита за възможно завършването на строителството.

Тя похвали усилията на Путин и Ердоган за установяване на примирие в Либия и заяви, че скоро ще може да ги покани в Берлин на мирна конференция за Либия под егидата на ООН. Меркел представи тази идея много отдавна, но нейното изпълнение стана възможно, след като Турция и Русия постигнаха примирие в тази страна и сега е време да започне процеса на преговори. Путин подкрепи канцлера. Конференцията в Берлин засилва ролята на Германия на международната арена.

Меркел похвали усилията на Сирия и Русия за облекчаване на положението на бежанците в провинция Идлиб и подкрепи идеята за провеждане на национален конституционен конгрес в Сирия след края на бойните действия.

Особено внимание на медиите беше привлечено от темата за завръщане към „Ядрената сделка“ с Иран. Меркел поиска да се използват всички налични дипломатически канали за това, като гарантира, че Иран няма да получи ядрени оръжия. Ситуацията ескалира: Иран обяви премахването на всички ограничения върху броя и модела на центрофугите, използвани при обогатяването на уран.

Както стана ясно от последващи събития, изявлението на германския канцлер беше подготовка за нова стъпка от европейците в решаването на проблема, създаден от САЩ. Още на следващия ден Меркел, британският премиер Джонсън и френският президент Макрон публикуваха съвместно обръщение, в което се казва: „Важно е Иран да се върне към пълното съответствие със задълженията по споразумението“. Тръмп коментира в “Туитър” по обичайния си начин: „Всичко ще зависи от иранците, но не ме интересува дали ще се водят преговори или не. Основното нещо е да няма никакво ядрено оръжие и да не се убиват протестиращи”. Министърът на отбраната Еспер от своя страна заяви, че САЩ са готови за преговори без предварителни условия.

Очевидно последствията от изострянето на международната обстановка поради убийството на генерал Сюлеймани изместиха Вашингтон от мъртва точка по въпроса за "Ядрената сделка". А фактът, че е бил организиран натиск върху САЩ, включително по време на посещението на Меркел в Москва, показва известно сближаване на усилията на европейците и Русия.

Както показа срещата в Москва, в „източната политика“ у Ангела Меркел връх заемат прагматичните съображения. От това не следва, че тя рязко е променила подхода си в отношенията с Русия. Атлантизмът като идеологическа основа на политиката на Меркел остава непроменен, но с пътуването си до Москва тя показва, че вече не иска да прави германските интереси зависими от непредвидимите криволичения на американската администрация.

Превод: В. Сергеев