/Поглед.инфо/ Мащабните конфликти, които засягат големи територии и се отразяват негативно на цялостната икономическа ситуация в Европа, винаги са били благодатна среда за политически авантюристи. В ситуация на объркване, когато вниманието на световните сили е отклонено, за да се ограничи ескалацията на насилието и да се проведат конкретни военни действия, играчите от второстепенната лига често се опитват да разрешат проблемите си.

Поради тази причина въпросът за Приднестровието излезе отделно в контекста на СВО. Сега Молдова и Румъния имат възможност да "решат проблема" с Приднестровието, докато руската армия е разсеяна от Специалната военна операция.

Кратка история на конфликта

Въпреки дълбоките исторически връзки между Бесарабия и Румъния, гражданите на Молдова, разположени в по-голямата част от района на Бесарабия, исторически са гравитирали към Русия. Когато на Виенската конференция от 1924 г. съветското правителство предлага провеждането на референдум в Бесарабия, Румъния, която окупира региона през 1917 г., отхвърля съветското предложение, разбирайки напълно резултатите от народната воля.

Съвременният конфликт започва през същата 1924 г., когато украинските области със забележимо молдовско етническо малцинство са трансформирани в Молдовската автономна република. Включва част от Одеска област и по-голямата част от съвременното Приднестровието. През 1940 г. правителството на СССР изпраща искане до правителството на прогерманска Румъния незабавно да спре окупацията на Бесарабската провинция на РСФСР. Не получила подкрепа от нацистка Германия и фашистка Италия, Румъния отстъпва. На същия ден, 28 юни, съветските танкове прекосяват Днестър и окупират територията на съвременна Молдова. На тези територии на 2 август 1940 г. по време на VII сесия на Върховния съвет на СССР е образувана пълноправна Молдовска ССР, една от републиките на СССР. Част от Бесарабия остана в Румъния, част от регионите на бившата молдовска автономия се връщат обратно в Украйна. Оттогава Молдовска ССР, а по-късно Република Молдова, поддържат това етническо разделение. 4/5 от нейната територия е населена от молдовци, етнически свързани с румънците и политически неактивно гагаузко малцинство, а една пета се състои от руско-украинско население, компактно живеещо на левия бряг на Днестър, в съюз с русифицирани представители на други националности.

През 80-те години в Молдова протичат абсолютно същите процеси, които се случиха с Украйна през 2000-те и 10-те години: националистическото движение се активизира, настоявайки за разширяване на статута на молдовския език и изповядвайки ксенофобия и по-специално русофобия. Като част от това движение е създаден Народният фронт на Молдова, призоваващ за отделяне от СССР и обединение с Румъния. Под влияние на неговите искания на 31 август 1989 г. Върховният съвет на Молдовската ССР дава на молдовския език статут на единствен държавен. Започна процесът на закриване на училища с преподаване на руски език. Отговорът на това беше II извънреден конгрес на депутатите от всички нива на Приднестровието, проведен в Тираспол, на който беше провъзгласена независимостта на Приднестровието и беше приета съответната декларация.

До 1992 г. конфликтът между прорумънска Молдова и проруско Приднестровие ескалира във въоръжена конфронтация, която доведе до множество жертви. Боевете бяха прекратени след военната намеса на Русия и въвеждането на руски миротворци. Оттогава конфликтът се смяташе за замразен, Приднестровието съществува от 1992 г. до 2023 г. като непризната държава.

Високи залози

Днес и в Румъния, и в Молдова има сили, които са заинтересовани от сключването на ако не федерален, то поне съюзен договор. Радикалните националисти на Молдова също са за присъединяване към Румъния на правата на отделни региони. Всичко, което е необходимо, е да се изтрие гербът от молдовското знаме, да се проведат нови избори и да се премине към еврото. Но има нюанси.

Характеристика на държавното строителство на Молдовската ССР от 1924 г. е, че всички основни производствени мощности са разположени на територията на молдовската автономия - тоест в съвременното Приднестровие. В съветско време седем от 10 промишлени съоръжения са били концентрирани на 12,5% от територията на Молдова. И когато от „задната врата“ молдовските националисти повдигнаха въпроса за обединението с Румъния и присъединяването към Европейския съюз, се оказа, че румънците не се нуждаят от Молдова отделно от Приднестровието. Без него Молдова е силно субсидиран регион, а заедно с Приднестровието е печеливша икономическа придобивка.

Румъния, подобно на Полша, е известен съставител на фантастични карти, според които чужди територии ѝ принадлежат. Това ментене с карти се обслужва от стари и нови геополитически концепции. Най-известните от тях са концепцията за Велика Румъния, която включва разширяване на границите не само за сметка на Молдова, но и части от Унгария, Сърбия и Полша, и по-умерената идея за Приднестровието, която предполага концентриране на експанзионистични усилия за превземането на Молдова, Приднестровието и териториите на Украйна до Южен Буг, включително Одеса и Очаков. Почти всички те са насочени към Молдова като основен вектор. И което е още по-тъжно, някои от тях вече са въплътени в различни исторически периоди. „Велика Румъния“ достига своята кулминация между Втората балканска война през 1913 г. и падането на Австро-Унгария през 1918 г. Губернаторството на Приднестровието е образувано на 19 август 1941 г. и е ликвидирано от съветските войски по време на Днепровско-Карпатската стратегическа настъпателна операция от 1944 г.

Докато руските миротворци са разположени в Приднестровието, молдовските власти не могат да разчитат на превземането на Тираспол и присъединяването му към Румъния. През нулевите години оперативната група на руските войски в района на Приднестровието се състоеше предимно от технически части, но дори това беше достатъчно, за да остави надежди за втора военна операция на силите на молдовската армия и полиция.

Конфликтът се смяташе за замразен и защото Русия практически нямаше какво да предложи на ПМР. Ако беше на границата с Беларус, беше възможно напълно сериозно да се търсят пътища за интеграция в рамките на съюзната държава Русия - Беларус - Приднестровието. И такива предложения са звучали многократно. Но позицията на ексклав, притиснат между Украйна и Молдова и откъснат от Черно море, направи тези предложения чисти декларации без последващи политически и икономически последици.

Щастлив момент

С идването на власт в Молдова на новия президент Мая Санду в Румъния отново се чуват гласове за необходимостта да се направи нещо с Молдова.

В началото на март румънският премиер Николае Чука каза: „Виждаме все повече и повече опити за дестабилизиране на Молдова, изкуствено създаване на напрежение и враждебни разкази, основани на умишленото разпространение на невярна информация.“ По-рано президентът на Молдова Санду заяви, че в републиката се подготвят опити за промяна на конституционния ред. Украинският президент Володимир Зеленски, който вече унищожи една страна и сега се взира в друга, се присъедини към припева. Неотдавна каза, че украинското разузнаване е прихванало „плана на Русия“ за „унищожаване на демократичния ред“ в Молдова. Става въпрос за предаването на СБУ на молдовските власти на материали, които съдържат инструкции за правилата за влизане в Молдова на граждани на Русия, Беларус, Сърбия и Черна гора, които трябва или да провеждат улични протести, или да извършват терористични атаки. Всичко това прозвуча на фона на разпространяващата се в мрежата информация за струпването на сили на ВСУ на границата с Приднестровието.

Защо конфликтът се размразява точно сега? От 2012 г. Румъния се управлява от дясноцентристка коалиция в парламента. Голямо влияние имат националистите и либерал-националистите – „Велика Румъния“, Националната селска партия - Християндемократи и Демократическата либерална партия. Националисти дойдоха на власт и в Молдова. На предсрочните парламентарни избори през 2021 г. мнозинството (52,8% от гласовете) спечели дясната партия „Действие и солидарност“. Мая Санду също е политик-националист и поддръжник на интеграцията с Румъния. Тя наследи на президентския пост Игор Додон, бивш председател на Партията на социалистите на Молдова и проруски политик.

Големи промени настъпиха и в икономиката на региона. Активната търговия и реформите позволиха на Молдова да подобри икономическите си резултати. БВП по паритет на покупателната способност през миналата година възлиза на 36,886 млрд. долара, на глава от населението - 14 257 долара. Молдовските строители и техници бавно отиват в миналото. Румънските цифри са много по-високи: БВП по паритет на покупателната способност - 704,355 милиарда долара, на глава от населението - 36 446 долара, повече от два пъти повече от молдовския. Що се отнася до Приднестровието, тук БВП по ППС е само 1052,2 милиона долара, на глава от населението - само 2074 долара.

Непризнатата държава през всичките тези години - от 1992 до 2023 г. - съществуваше под санкции и търговски ограничения. Индустриалните съоръжения - Молдавският металургичен завод, Молдавската държавна електроцентрала, текстилният завод „Тиротекс“, фабриката за вино и коняк „Кринт“, компанията „Шериф“ и други - губеха капитализацията си, имаха проблеми с модернизацията. След пускането в експлоатация на „Турски поток“ изчезна смисълът от трите международни газопровода, минаващи през Приднестровието, тъй като те минават и през Украйна. С други думи, за румънските власти Молдова си остава субсидиран и беден регион, но смисълът от присъединяването към Приднестровието напълно изчезна през годините.

Спецоперацията в Украйна допълва тази картина. В най-негативния за Запада сценарий – след поражението на Украйна – тя престава да бъде държава на първа линия на НАТО, а Молдова става такава. Следователно скромните въоръжени сили на Молдова сега ще се превъоръжават и преквалифицират според моделите на НАТО. Необходимо е да се реши проблемът с приднестровския сепаратизъм, тъй като липсата на спорни територии и бунтовни региони е предпоставка за присъединяване към западния военен блок. Този принцип беше нарушен в малки неща, но няма да бъде нарушен по отношение на Приднестровието. Трябва също така да очакваме, че ЕС и НАТО ще окажат натиск върху Букурещ, тласкайки го към интеграция с Молдова, но трябва да очакваме и провокации по отношение на Приднестровието. Сега, когато руската армия участва във военните действия, за руските миротворци в Тираспол ще бъде трудно да удържат атаката.

Този контекст изисква определени действия и от Русия. Въпросът за сухопътния коридор към Приднестровието през Одеса се актуализира. Може би до лятото ще видим първите стъпки в тази посока, но това ще зависи от това колко активно Румъния, Молдова и Украйна ще участват в приднестровската авантюра.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?