/Поглед.инфо/ Православната църква на Молдова (ПЦМ) търпи загуби: свещениците преминават към прорумънската структура. Светските власти от своя страна все повече притискат в менгеме каноничната религиозна организация. До какво ще доведе това?
Разочароващи статистики
„Във връзка с неразрешеното и неканонично напускане на Кишиневската епархия на Православната църква на Молдова духовенството беше отстранено от длъжност и лишено от правото да извършва богослужения“, се казва в официално изявление на уебсайта на Кишиневската митрополия.
Свещениците доброволно, без принуда, напускат своите енории. Сега съдбата им ще се решава от синода. Практиката показва, че най-високият орган на църковното управление най-вероятно ще потвърди присъдата.
През последните месеци сред ръководството на ПЦМ зачестиха думите „неразрешено“, „неканонично“ и „забрана“. Съвсем наскоро, в края на октомври, излезе подобна присъда: петима духовници обявиха оставката си от Кишиневската митрополия. Причините за постъпката са чисто материални.
"Енориите подлежат на огромни данъци. Практически сме оставени на произвола на съдбата, нямаме подкрепа, нямаме здравни осигуровки", казаха тогава пред репортери бившите свещеници.
Но църквата Кишинев беше възмутена не от това, а от това къде отиват недоволните за по-добър живот. Бесарабската митрополия - паралелна структура.
„Когато дойде времето, когато ябълката узрее напълно, ще решим какво да правим по-нататък. Сменихме духовния вектор от Москва към Букурещ“, каза свещеник Петър Сторожана на последната проповед.
Факт е, че в Молдова има канонична аномалия: две православни структури работят едновременно. Едната е горепосочената ПЦМ. Възниква в средата на XIX век като епархия в рамките на Руската църква. А през 1994 г. става самоуправляваща се, запазвайки юрисдикцията на Руската православна църква.
Другата е Бесарабската митрополия, контролирана от Румънската православна църква (РумПЦ), една от 16-те поместни православни църкви на византийската традиция. Възниква през 1918 г., когато Молдова става част от Румънското кралство. Две десетилетия по-късно, според пакта Молотов-Рибентроп, територията се отстъпва на Съветския съюз. Тогава метрополията престава да съществува. Половин век по-късно в независима Молдова започва остра политическа борба: едни се застъпват за запазване на суверенитета, други за обединение с Румъния. Прорумънските политици и духовници се възползват от това - през 1992 г. те възраждат Бесарабската митрополия, която е подчинена църковно на Букурещ.
Синодът на Руската православна църква не одобрява подобна стъпка и забранява на главата на „бесарабците“ митрополит Петър (Падурару) да служи, въпреки че той не прекъсва комуникацията с Румънската църква. Оттогава в републиката има конфликт на тази основа. Вярно, доскоро тлееше.
В крак с властта
Ситуацията се влошава през февруари миналата година. Тогава предстоятелят на ПЦМ митрополит Владимир (Кантарян) не прави недвусмислени изявления относно позицията – неговата и на духовенството – по отношение на Украйна. Несигурността изиграва в полза на политиците.
Правителството, ръководено от президента Мая Санду, винаги е възприемало „контролираната от Русия“ структура като заплаха за националната сигурност. Често можеше да се чуят такива думи по неин адрес от молдовски депутати: „наследството на руския свят“, „агенти на руското влияние“. В същото време започва изтичане на кадри - свещениците започват да преминават в румънска юрисдикция.
Тази ситуация принуди митрополит Владимир да се обърне лично към патриарх Кирил през септември. Писмото нашумя в интернет. „Доверието на гражданите в църквата като институция е паднало под психологическия праг от 70% И това се случва в ситуация, в която църквата винаги е оглавявала списъка на доверието на анкетираните с резултат от почти 90%“, оплака се епископът.
Причината за падането според йерарха е, че в очите на гражданите църквата Кишинев е солидарна с позицията на РПЦ и Кремъл по отношение на украинския конфликт. Но много по-тревожно е че бесарабците са се възползвали от кризисната ситуация. Тя (Бесарабската митрополия), пише ръководителят на ПЦМ, „е показала, че е сила, която не може да бъде спряна и че иска и ще постигне правата си.“
Конкурентите наистина се хванаха за прорумънската тенденция на екипа на Санду и решиха, както се казва, да хванат бика за рогата. През март президентът подписа закон, с който румънският се признава за държавен език. В края на юни премиерите на съседните държави си направиха визити. Месец по-късно Денят на румънския национален химн беше отбелязан в Кишинев. Тържествата бяха финансирани от румънския отдел за връзки с Република Молдова.
Същият отдел по-рано сключи споразумение за сътрудничество с предстоятеля на Руската православна църква патриарх Даниил. Сред подписалите неочаквано бе бесарабският лидер митрополит Петру (Падурару). По-късно неговото духовно наследство официално обяви готовността си да приеме „всички духовници и вярващи“ в юрисдикцията на РумПЦ. И информира: „указите, дадени от ПЦМ (религиозната структура на руската принадлежност) по отношение на членовете на Бесарабската митрополия, нямат сила“.
А на 24 октомври румънският парламент прие законопроект, според който от 1 януари 2024 г. митрополията на РумПЦ в страната ще получава два милиона евро годишно от бюджета на страната.
Политически ангажимент
Румънската структура също претендира за права върху няколко исторически сгради в центъра на Кишинев. Една от тях е Националната библиотека. Законопроект за връщането ѝ беше внесен в парламента от депутати от управляващата партия "Действие и солидарност". Според авторите на инициативата прехвърлянето на предишния собственик „ще позволи реставрация, опазване и използване на културното наследство по предназначение“.
В началото на декември служителите на Бесарабската митрополия решиха да поемат не по-малко от катедралния храм на град Балти. Те се позоваха на някои доказателства, че храмът преди това е бил румънски. Местният епископ на ПЦМ Маркел (Михееску) веднага отвърна: сградата е държавна собственост, която е прехвърлена за ползване на молдовската митрополия.
"Няма да се принизявам до такива разговори. Те дойдоха тук с камшици и картечници и забравиха да си тръгнат", подчерта той в разговор с репортери.
Тази комбинация от обстоятелства накара някои молдовски духовници да се съмняват дали неразрешеното преместване в друга църква (което е забранено от каноните) би било тежък грях. Общото настроение беше изразено в писмо до митрополит Владимир от настоятеля на една от столичните църкви протойерей Павел Боршевски - той предложи цялата Московска православна църква да прекъсне отношенията си с Москва и да се присъедини към РумПЦ като единно тяло.
Църквата в Молдова трябва да бъде единна, каза Боршевски. Но добави: обединени с Румънската църква, а не с Бесарабската митрополия. И тук Падурару и неговите другари започнаха да се тревожат. При това положение на територията на републиката ще се появят две паралелни епархии. И е възможно да се наложи да отстъпят на по-представителния конкурент от Букурещ.
Според теолога Роман Лункин сегашните преходи на молдовските свещеници не трябва да се разглеждат като сигнал за тревога. "Вярвам, че това са до голяма степен пристрастни решения - причинени от политически промени. Освен това самото правителство активно подклажда прорумънските настроения в обществото", обяснява той.
Целта на този вид „реклама“, според експерта, е желанието да се унищожи молдовската идентичност. Която от своя страна е неразривно свързано с църквата. Ето защо духовенството на ПЦМ понесе толкова силен удар. Но, заключава Лункин, не трябва да се очакват радикални промени. Ръководството на Кишиневската митрополия все още твърдо поддържа каноничната си връзка с РПЦ. И сред населението все още има силна духовна и културна връзка с Русия.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.