/Поглед.инфо/ Молдовският език е останал в историята
Молдовският език е преименуван на румънски. Както заяви президентът Мая Санду, сега жителите на републиката говорят един от официалните езици на Европейския съюз. В страната обаче има достатъчно противници на тази идея. До какви последствия може да доведе това решение в бъдеще и защо в републиката все повече се говори за обединение с Румъния?
Тази седмица в Молдова влезе в сила закон за преименуване на държавния език на румънски. Документът е публикуван в Държавен вестник. Съгласно закона изразите "молдовски език", "държавен език", "официален език", "майчин език" в официално обръщение се заменят с "румънски".
По-рано президентът на републиката Мая Санду подписа парламентарен указ за такова преименуване. Според нея сега жителите на републиката говорят на един от официалните езици на Европейския съюз и обвини противниците на преименуването, че искат да "разделят обществото". „Подписах закон, потвърждаващ историческата и безспорна истина: държавният език на Молдова е румънският“, каза президентът.
Парламентът на Молдова прие закона на второ - окончателно - четене миналата седмица. То е по инициатива на депутати от управляващата Партия за действие и солидарност (ПАС), която има 63 мандата. „За“ гласуваха 58 от 101 депутати, а депутати от фракциите на комунистите и социалистите се противопоставиха на преименуването. Те дойдоха на заседанието с плакати „Конституцията на Молдова: Молдова, молдовци, молдовци“, „Народът е суверенен. ПАС е тиранин." Опозицията викаше "Позор!"
През 2013 г. Конституционният съд (КС) реши, че румънският е държавен език в страната. Конституционният съд също така реши, че Декларацията за независимост на Молдова, която гласи, че държавният език е румънски, има предимство пред конституцията (според основния закон държавният език в страната е молдовски на базата на латинската азбука, тази версия е подобна на румънската).
Решението на Конституционния съд беше задължително, но не убеди парламента да предприеме съответните действия. Законопроектът за ПАС предвиждаше изпълнение на решението на Конституционния съд отпреди десет години. Според Академията на науките на Молдова законът ще сложи край на "безкрайните ненужни дискусии по този въпрос" и ще засегне процеса на европейска интеграция на страната.
Молдовският политолог Виталий Андриевски смята темата за преименуването на езика за затворена. Той отбеляза, че "само 50-70 души са излезли на протеста пред Конституционния съд". „Наименованието на румънския език отдавна е включено дори в разписанията на училищата, където освен всичко друго се изучава и руски език. В училищните свидетелства езикът се нарича и румънски. Това преименуване вече влезе в употреба, а сега е фиксирано де юре“, казва експертът.
Според него жителите на страната нямат намерение да се борят за обратното преименуване и само гагаузите „по навик“ се противопоставят на румънския език. „В Приднестровието езикът се нарича молдовски. Освен това там се пише на кирилица. Но въпреки факта, че молдовският се смята за един от държавните езици там, той практически не се използва в ежедневието“, посочва експертът.
Андриевски не вижда проблем във факта, че конституцията все още нарича езика молдовски. „Името на държавата също не се е променило. Австрия също не е преименувана, въпреки че там се говори немски. И има много такива примери – португалски и испански се говорят в страните от Латинска Америка“, отбеляза събеседникът.
Бившият външен министър на Приднестровието Владимир Ястребчак има друга гледна точка: „Тези, които се смятат за молдовци, ценят своя език, история и култура. Затова те са негативно настроени към преименуването.” Той припомни още, че химнът на Молдова „Език наш“ е публикуван за първи път в изданието „Молдавское слово“.
„Въпросът за преименуването на езика не беше даден на експерти лингвисти, а на политици. Нарушенията, с които се извърши преименуването, показват, че се работи по политическа поръчка. Виждам в това желание да се неутрализира значението на молдовската идентичност, а след това и молдовската държавност, която ще отстъпи позициите си в полза на Румъния“, смята Ястребчак.
Събеседникът подчертава, че според правната логика решението за промяна на името на езика е трябвало да бъде формализирано чрез пълни промени в конституцията, но вместо това „беше приет обикновен закон с нареждане да се промени фразата „молдовски език“ на „румънски“.
Владимир Жарихин, заместник-директор на Института на страните от ОНД, също посочва, че населението на Молдова като цяло има негативно отношение към преименуването на държавния език, но това не пречи на властите да го погребват. „Но кой сега слуша народа? Когато Санду отиде на изборите, програмата ѝ не включваше преименуването на молдовския език на румънски. Тоест основното е да заемете поста и след това да правите каквото искате. И хората, които имат най-ниския стандарт на живот в Европа, мислят за оцеляване, а не за името на родния си език“, смята политологът.
В същото време експертът се съмнява, че западните страни ще позволят на Румъния да предприеме по-активни стъпки по въпросите на експанзията. „Директното анексиране на Молдова – като се има предвид, че Приднестровието и Гагаузия ще му се противопоставят силно – едва ли е политически изгодно за САЩ и НАТО“, добавя Жарихин.
Андриевски, напротив, не изключва появата на нови тенденции, свързани с идеите за обединение с Румъния. Според него идеята за оригиналното развитие на Молдова не е пуснала корени, а идеите за интеграция с Русия и Беларус са повдигнати „изключително от местните комунисти и социалисти в началото на 2000-те години“. Според него привържениците на евроинтеграцията и "юнионистите" са мнозинство в републиката и за тях името на езика е безпринципно.
В темата за обединението на Молдова с Румъния обаче има много подводни камъни.
„Нуждаят ли се от такъв съюз самите румънци? А какво ще стане с унгарците, Гагаузия, в чийто кодекс е записано, че при промяна на статута ще се отдели от Молдова? А какво ще стане с Приднестровието и рускоезичните граждани, които не приемат идеята за съюз? Все още няма добре обмислена идеология за обединение. Но не се съмнявам, че със сигурност ще се появи”, прогнозира политологът.
Андриевски добавя, че Приднестровието и Гагаузия имат исторически традиционно негативно отношение към Румъния. „Засега никой не се осмелява да популяризира юнионистката идея в Тираспол. Ако теоретично Молдова се обедини с Румъния, тогава Приднестровието ще се окаже в много трудна ситуация“, смята Андриевски.
В същото време Ястребчак смята, че Румъния е готова на всякакви експанзии. Освен това, според него, по време на неотдавнашните митинги в Кишинев в защита на молдовския език много местни полицаи са говорили с „забележим румънски акцент, което повдига въпроси“. Според него в бъдеще много ще зависи от това доколко сегашното ръководство на Молдова е готово за пълномащабна експанзия на Румъния.
„Тези решения ще бъдат взети с поглед към други и по-мощни центрове на власт. Що се отнася до рисковете за Приднестровието, ние следим ситуацията и решенията, взети от румънските и молдовските власти в областта на сигурността, включително създаването на някои съвместни патрули на територията на Молдова“, каза Ястребчак.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?