/Поглед.инфо/ „Откровено демонстративно споразумение“, „силно символично споразумение“. С тези думи европейската преса и политолози оценяват сделката, сключена между Франция и Италия. Защо мнозина виждат случващото се като опит на Рим и Париж да намалят влиянието на Германия върху Европейския съюз - и дали ще бъде възможно да се направи това?

Преди няколко дни френският президент Еманюел Макрон и италианският премиер Марио Драги подписаха Споразумение за укрепване на двустранните отношения. Актът е наречен Квириналско споразумение на мястото на подписване на документа - в Квириналския дворец в Рим. Световните и дори европейските медии на практика не забелязаха това събитие. Според много експерти ситуацията изглежда "най-малкото неясна".

Дали испанският “Ел Конфиденциал” отбеляза, че сключеното споразумение е „силно символично”, тъй като става дума за „привилегировано сътрудничество между двете страни. Но на него се гледа с недоверие от Европейския съюз, който все още не е в състояние да коригира баланса на силите след драматичното оттегляне на Великобритания от блока и поради края на ерата на Меркел в Германия.

„Разбирам опасенията на останалите държави-членки на ЕС“, казва Джани Пуоти, юрист от университета “Николо Кузано” в Рим и бивш заместник-държавен секретар в Италия. “В ключов момент от икономическото възстановяване на Европейския съюз и преходния период в Германия изведнъж се появява това ново открито демонстративно споразумение. Пактът ни показва нарастваща хармония в отношенията между Рим и Париж, което не се е случвало от 50-те години на миналия век. И това споразумение (пълният текст, с който пресата не разполага, което също е интересно) е ясно предизвикателство за преобладаването на френско-германската ос в европейското уравнение и курс за промяната ѝ в полза на френско-италианската съюз."

“Очевидно е, че сега италианският компонент придобива допълнителна тежест в Европа и това послание е също така адресирано до Германия, чиято тежест, напротив - се снижава”, твърди френският историк и експерти по италианско-френски отношения, професорът от Парижкия университет Марк Лазар.

Между другото, Апенинската държава напоследък практически нямаше край на желаещите да се доближат до нея. Испания, например, също търси подход към Рим в европейските сфери. Но добрите лични контакти между Макрон и Драги (от времето, когато последният управляваше Европейската централна банка) надделяха над качествата на другите кандидати за ръката и сърцето на „италианската булка“.

„Друг аспект е, че за разлика от отношенията на Италия с Испания, които са много добри, през последните години имаше моменти на интензивно напрежение между Италия и Франция и те искат всичко това да бъде оставено зад тях. Затова Драги гледа с оптимизъм и желание не към Иберийското кралство, а към северната му съседка“, обяснява Лазар.

Без съмнение френско-италианските отношения през последното десетилетие далеч не са били идилични. Основният спор е около Либия, бивша италианска колония, в която Париж се опитваше да разшири бизнеса си с въглеводороди. Тези търкания до голяма степен допринесоха за разцеплението в ЕС: Европейският съюз така и не успя да изработи някаква стратегия на поведение в тази северноафриканска страна, която да устройва на всички членове на Съюза. Париж и Рим се сблъскаха по либийския въпрос толкова много, че, като партньори в ЕС, станаха противници в Либия: Рим е по-близо до правителството на националното съгласие (ПНС), заседаващо в Триполи, водено от Фаиз Сарадж, докато Франция клони към маршал Халифа Хафтар, военен лидер в източната част на страната.

Друг фронт беше за контрола на корабостроителницата “ЕсТеЕкс” , която Париж временно национализира през 2017 г., за да попречи на италианската държавна фирма “Финсантиери” да я купи и да нахлуе в тази важна индустрия за Франция.

Но разногласието достигна своя връх по време на кризата с жълтите жилетки във Франция през 2019 г., когато двама вицепремиери на италианското правителство, Луиджи Ди Майо (лидер на антисистемното “Движение 5 звезди”) и Матео Салвини (крайнодясната “Лига”), изразиха подкрепа за френските улични протести. По този повод Париж дори извика своя посланик от Италия за консултации – решение, което няма прецедент от 1945 г. насам.

Кризата стана още по-остра в годината, когато Париж осъществи реформа, която намали броя на италианските учители в страната. Тогава стотици учени и художници от двете страни подписаха Манифеста за Франталия, иницииран от италианския адвокат Енрико Касталди и подчертаващ връзките между двете страни. „Силното и неразрушимо сътрудничество, основано на диалог и обмен на постижения, съвместни проекти и взаимно обогатяване, винаги е било нашата цел. Сътрудничество, което с течение на времето доведе до създаването на гъста мрежа от взаимоотношения, която днес представлява истинската реалност на света на Франталия “, се казва в писмото. Сега тази романтична концепция, замислена да подчертае братството между французите и италианците, може да придобие геополитическо измерение.

Всичко се променя с пристигането на бившия шеф на Европейската централна банка в Палацо Киджи (седалището на италианското правителство). Париж пое инициативата да активира отново предложението за договор с Рим – първоначално направено през 2017 г., но останало на хартия след свалянето на тогавашния премиер Паоло Джентилони. И тази идея беше добре приета в Италия. Не е нужно да сте гений, за да оцените прагматизма на Рим, който иска да бъде бъде в приятелски отношения с Франция само месец преди момента, в който тя поеме правомощията на държавата, председателстваща ЕС. Италианските власти незабавно се изказаха с висока оценка на релевантността на споразумението за Апенинската държава, един от основателите на ЕС, по-късно отстранен от кормилото на блока от френско-германската връзка, но продължаващ да работи по адаптирането ситуацията в своя полза.

„По съдържание това е пакт, който задължава правителствата и държавните институции на двете страни да действат съвместно по основните теми на европейско, международно и средиземноморско ниво“ чрез механизмите на взаимни консултации“, каза Пиеро Фасино, президент на Италиано-френската междупарламентарна комисия на Италианския конгрес, която участва в разработването на Квириналския договор. "Това е квантов скок във френско-италианските отношения”, убеден е той.

Сделката, според поредица от изтичания, ще обхване сектори, вариращи от външна политика, икономика, образование и научни изследвания до отбрана и миграция. Споразумението не е много конкретно, пълно с термините "укрепване", "разширяване", "задълбочаване". Но това е случай, когато не са важни думите и цифрите, а самият външен вид на документа. Символизира образуването на нова силна връзка в ЕС, която „ще дръпне одеялото върху себе си”. „Италия отново е в челните редици на ЕС, тя перфектно председателства Г-20, гласът ѝ беше чут и това е много добра новина за нас“, подчертаха от Елисейския дворец.

Днес Рим се опитва да не дразни твърде много Германия, която е основният ѝ търговски партньор в ЕС, но вече твърдо очерта позицията си. „Веднага след като новото германско правителство дойде на власт, ще трябва да проведем задълбочена дискусия, за да подготвим внимателно междуправителствена среща на високо равнище с Берлин през първата половина на 2022 г.“, каза Армандо Варичо, ръководител на италианското посолство в Берлин. „Целта е да се структурира допълнително сътрудничеството с Германия, тоест да се превърнат днешните отлични двустранни отношения в истински стратегически съюз, който представлява интерес не само за Италия и Германия, но и за Европа като цяло”, допълва той.

Берлин е готов да разгледа предложението на италианците, но настоява за троен съюз между Германия - Италия - Франция. Това следва от изявлението на Мартин Шулц, бивш председател на Европейския парламент и Социалдемократическата партия на Германия, пред вестник “Ла Република”

Сандро Гоци, евродепутат и един от основните поддръжници на Квириналския договор, се опита да разреши тези противоречия. Според него френско-италианската инициатива не иска да копира договора, сключен от Шарл дьо Гол с Германия през 1963 г. (подновен в Аахен през 2019 г.), който поставя началото на т. нар. френско-германска ос. „Историята на отношенията между Париж и Берлин няма да бъде като историята на отношенията между Рим и Париж. Новото френско-италианско споразумение цели единствено да накара Италия и Франция да използват по-добре своите ресурси”, уточни той.

Това е – чист бизнес и нищо лично, както се казва. В Германия обаче видяха второто дъно на Квириналския договор.

Според анализатора Елеонор Васкес, който говори на страниците на изданието на Европейския съюз “Юрактив”, „ще бъде много трудно да се намери компромис между новата ос Париж – Рим и Берлин. Те имат различни виждания по въпроса за реформирането на Европейския съюз: Германия е привърженик на най-строги икономии, докато Италия и Франция са за отделяне на колкото се може повече пари от различни фондове за покриване на щетите, причинени от пандемията и кризата провокиран от това."

„Новото германско федерално правителство също се стреми да реформира ЕС и да го превърне в пълноценна европейска федерация. Остава обаче под въпрос дали Франция и Италия ще подкрепят усилията за реформи заедно с Германия“, добави тя.

Париж вероятно ще се възползва най-много от новото френско-италианско споразумение. Макрон каза, че "френско-италианският договор не е заместител на задълбочено партньорство между Франция и Германия, което непрекъснато се засилва". Париж не посмя открито да се противопостави на Берлин. Но от друга страна, той си остави възможността във всеки конкретен исторически момент сам да избере кой от двамата му партньори в тежка категория от ЕС е по-ценен за него и да създаде дует с него, способен да диктува волята си.

Ясно е, че партньор, който остане, макар и за известно време, но все пак един срещу двама, ще бъде недоволен. Но не толкова, че да не иска да се събере отново с Париж в някой друг исторически момент. Хитрият ход на Макрон води до това, че Германия и Италия малко или много ще се балансират взаимно в ЕС, а Франция ще остане над тях през цялото време. Системата за проверки и баланси не е нова. А когато се използва разумно, винаги е ефективна.

Превод: В. Сергеев