/Поглед.инфо/ Русия все още не е завършила строителството на втория „Северен поток“, но вече е започнала да говори за третия. Нова тръба от Русия до Германия е нужна за транспортиране на водород, на какъвто Европа иска напълно да се превключи след 30 години. Ще се използват и първите два газопровода. Вярно е, че Москва отново ще трябва да убеди Европа в рентабилността на закупуването на газ от Русия и американците отново ще се конкурират.

В бъдеще Русия може да използва „Северен поток-1“ и „Северен поток-2“, за да доставя син и тюркоазен водород в Европа, както и да изгради „Северен поток-3“ за тези цели. Това мнение изрази Владислав Белов, заместник-директор на Института за Европа на РАН.

Това се подкрепя от дългосрочните планове на ЕС. Европа планира да премине напълно към зелен водород до 2050 г. Тя обаче няма да успее да направи това, така че ще трябва да купува син и тюркоазен водород от Русия, казва експертът.

Той може да бъде изпомпван през съществуващите руски газопроводи и ще трябва да бъде изграден нов. Украинската газова система вероятно ще се окаже зад борда. Първо, откъде Украйна ще намери водород, няма да има от какво да го произвежда. Киев разполага с атомни електроцентрали, но след десет години те ще трябва да бъдат извадени от строя, казва Станислав Митрахович, старши изследовател във Финансовия университет към руското правителство и водещ експерт на Националния фонд за енергийна сигурност. На второ място, украинската газова система е много стара и тръбите ѝ едва ли са подходящи за транспортиране на водород. Украйна ще се нуждае от колосални инвестиции в инфраструктура, посочва експертът. Ще бъде по-лесно да се изгради нов газопровод направо от Русия.

„Поради състоянието си, украинските тръби определено няма да може да се използват за транспортиране на водород, по-модерните руски тръби вероятно ще изискват по-високо налягане, докато загубите по време на изпомпване ще бъдат значително по-големи от загубите по време на изпомпване на метан. Предпочитаният метод за пренос на водород по тръбопроводи обаче ще бъде изграждането на специален тръбопровод с нови подсилващи покрития, за да се предотвратят загубите на газ по време на транспортиране “, смята Максим Худалов, старши директор - ръководител на групата за оценка на риска за устойчиво развитие в АКРА.

„За Русия водородът е тема, която трябва да се подхване. По-логично е да не противопоставяме газа и водорода, а напротив, да използваме тяхната симбиоза. Можем да съчетаем газа и водорода. Ако се получи, ще бъде добре “, казва Митрахович.

Важен въпрос обаче е дали Европейският съюз ще има търсене на син или тюркоазен водород. Европейският план, представен това лято, изисква пълно премахване на въглеводородите и преминаване към 2050 г. към зеления водород, който иска да произведе сам. ЕС ще продава водород за 630 милиарда евро годишно и ще създаде около 1 милион работни места. Там изчисляват, че създаването на инфраструктура в рамките на ЕС ще струва от 27 милиарда до 64 милиарда евро. „В Европа се обмислят амбициозни планове за създаване на водороден пазар с борсови цени и за това се използва съществуващата инфраструктура за природен газ“, казва Виталий Громадин, старши анализатор в БЦС.

За “Газпром”, който обикновено продава около 200 млрд. м³ природен газ, това е изключително неприятен план. В допълнение към преориентирането за продажбата на газ на Китай, с което „Газпром“ активно се занимава, в компанията се провеждат изследвания на водорода. Проблемът е, че Европа иска да произвежда и внася изключително зелен водород, докато Русия възнамерява да ѝ предложи водород с различен цвят.

Струва си да се обяснят разликите във видовете горива. Зеленият водород се получава чрез електролиза от възобновяеми енергийни източници. Докато синият и тюркоазен са направени от газ. „Синият водород е парообразуващ метан, който използва метан като изходна суровина и е оборудван със система за улавяне и съхранение на CO2. Тюркоазът е водород, също се получава от метан, но в процес на пиролиза и въглеродът се получава веднага в твърда форма, което прави емисиите на CO2 минимални “, обяснява Максим Худалов, старши директор - ръководител на групата за оценка на риска за устойчиво развитие в АКРА Има и жълт водород, с който Росатом се занимава, тъй като е водород, базиран на атомна енергия.

„Въпросът е дали Европейският съюз ще купува водород от други цветове от Русия. Всичко ще зависи от преговорите с европейските потребители ”, казва Митрахович. Освен това производството на син водород, което Русия е в състояние да направи (“Газпром” и “Новатек” се занимават с това), е по-икономично от производството на зелен водород, от който Европа е обсебена. За мащабна замяна на въглеводородното гориво със зелен водород ще са необходими прекалено големи мощности за генериране поради ниската ефективност на процеса на електролиза, казва Виталий Громадин.

Всъщност по-голямата част от водорода сега се произвежда от природен газ. „Газовата индустрия вече участва активно в развитието на водородната енергия - в момента 76% от водорода в света се произвежда от природен газ. В същото време потреблението на газ като суровина за производството на това количество водород е 205 милиарда кубически метра “, каза в интервю за корпоративно списание Олег Аксютин, заместник-председател на управителния съвет на „Газпром “.

Например, в Саудитска Арабия има осъществен проект за син водород, при който водородът се смесва с азот и се транспортира до Азия под формата на амоняк. В редица страни има цел да се добавят около 10% водород към природния газ, отбелязва Громадин.

„Ако Европа е готова да плати за по-скъпо, но в същото време по-чисто гориво от екологична гледна точка, тогава Русия изглежда като естествен партньор. Инфраструктурата за природен газ позволява превръщането във водород, който обаче е по-малко плътен и за предпочитане се транспортира под формата на амоняк. За да се справи със Саудитска Арабия, вече е възможно да се осъществят отделни проекти за производство на син водород, така че в случай на молба от Европа, да бъде възможно относително бързо да се увеличат обемите на производство по вече установен път “, каза Громадин.

Сега светът произвежда около 120 милиона тона водород, но в рамките на 30 години това количество може да се увеличи петкратно. Разбира се, американците ще станат лидери на водородната енергия до 2050 г. Русия обаче също няма да се откаже от този пазар без битка.

Приетата през април тази година нова енергийна стратегия на Русия включва развитието на водородната енергия като една от приоритетните области. Според плана на Русия за 2020–2024 г. се планира формирането на репутацията и като доставчик на водород като алтернатива на традиционните енергийни ресурси още от 2021 г. "Газпром" и "Росатом" трябва да започнат да произвеждат водород още през 2024 г., а до 2035 г. Русия трябва да достигне 2 милиона тона на година експортни доставки на водород, се казва в стратегията.

Максим Худалов обаче е скептичен: „Проблемите с транспортирането на водород по газопроводи го правят перспективен при производство до точките на потребление. Мисля, че възобновяемите енергийни източници плюс водородните горивни клетки и най-вероятно познатият метан ще отиват в Европа и ще се трансформират на място във водород, използвайки синя или тюркоазена технология. В същото време доставчиците ще плащат разходите за отделяне на водород и съхранение на въглероден диоксид“. Според него европейците ще се опитат да пренасочат разходите за отделяне на водород към доставчици на газ, така че руските работници на газ трябва да очакват намаляване на маржовете.

Превод: В. Сергеев