/Поглед.инфо/ Ако на предишните избори имаше само двама основни кандидати за президентския кабинет в Елисейския дворец, Еманюел Макрон и Марин Льо Пен, сега този дует ляво-дясно се превръща в трио, в което един ляв и двама десни кандидати - умерено дясната Марин Льо Пен и крайнодесният Ерик Земур, който наскоро официално се включи в президентската надпревара.

Земур и Льо Пен сега се борят за второ място в общественото мнение, разликата между тях е изключително малка, те вървят, както се казва, паралелно.

Лидер на общественото мнение все още е действащият президент, фронтменът на ляво-либералното крило на френската политическа общност, който сега трупа точки в областта на външната политика.

В петък, 26 ноември, френският президент и италианският премиер Марио Драги, твърд привърженик на НАТО и Съединените щати, подписаха споразумение за задълбочено и разширено сътрудничество между двете страни.

Споразумението е подписано в двореца Квиринал, резиденцията на президента на Италия, откъдето идва и името му.

Досега Франция имаше подобно споразумение само с Германия. Това е Елисейският договор, сключен през 1963 г. от Шарл дьо Гол и Конрад Аденауер, който Еманюел Макрон и Ангела Меркел „подновиха“ през 2019 г., подписвайки Договора от Аахен.

Макрон, който доскоро беше смятан от сивия кардинал на френската десница, основателя на Колежа по отбрана и Велик магистър на масонския орден на Великия изток, Франсоа Туал, за аутсайдер, започна да печели точки чрез външнополитически инициативи. След като Ангела Меркел напусна политиката, френският президент гори от желание да ръководи интеграцията на "каролингското ядро" на Европа.

Ето защо договорът на Дьо Гол и Аденауер е подновен в бившата столица на империята на Карл Велики – германския Аахен.

Запознанството с Квириналския договор, публикувано на сайта на френското външно министерство, шокира Туал и неговите сътрудници, които са привърженици на максималното сближаване между Франция и Русия и също толкова радикално отдалечаване от алюзиите за Каролингския ренесанс, в който забелязват с тревога зловещите черти на Четвъртия райх.

Известният френски политолог и съюзник на Туал Валери Буго открито нарича това споразумение за най-близката интеграция на Франция и Италия „предателство и път къмединен европейски военно-индустриален комплекс“. „Не се заблуждавайте: сега вървим забързано към интензивна подготовка за война. Нашите лидери, които са страстни почитатели на Лондонското Сити и отвъдморската империя, се нуждаят от този договор, за да укрепят нашите индустриални способности, за да подготвят по-добре войната срещу Китай и Русия “, казва Буго.

Още един външнополитически "триумф" на Макрон - договорът, подписан по време на посещението му в Абу Даби за доставка на ОАЕ на 80 френски многоцелеви изтребителя „Рафал“ и 12 многоцелеви хеликоптера „Каракал“ на изгодни цени и дори с трансфер на технологии, стана възможно, както отбелязва експертът от Парижката академия по геополитика Алеся Милорадович, едва след елиминирането на противника на този вид продажба на модерни технологии от френската отбранителна индустрия Оливие Дасо, който загина в самолетна катастрофа при много странни обстоятелства .

Фактът, че неговите конкуренти са разединени и само си отнемат гласове, работи в полза на Макрон.

Така наречената умерена дясна партия "Републиканци", водеща произхода си от Дьо Гол, прави всичко, за да накара френските консерватори отново да бъдат победени от прогресивната левица. Наскоро се проведоха първични на републиканците, които бяха спечелени от ръководителя на столичния регион Ил дьо Франс Валери Пекрес. „За първи път в историята партията на Дьо Гол, Жорж Помпиду, Жак Ширак и Никола Саркози ще номинира жена за президент“, каза Валери Пекрес. Както отбелязват френските медии, основната цел на Валери Пекрес е да обедини всички десни сили на страната около кандидатурата си, за да предизвика Ерик Земур и Марин Льо Пен.

Френските военни и техният сив кардинал Франсоа Туал уважават Марин Льо Пен, но не я видждат в Елисейския дворец, а бившия началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Петата република генерал Пиер дьо Вилие, който стана известен в цялата страна с шумната си оставка в знак на протест срещу намаляването от Макрон на бюджета за отбрана на Франция.

Братът на харизматичния генерал, маркиз Филип дьо Вилие, прекарва дълго време в убеждаването на известния си роднина да се номинира за президент, за да гарантира елиминирането на Макрон и обкръжението му от френската политика.

След като изслуша тези увещания, генералът постъпи неочаквано. Той получи работа в американската компания „Бостън Консултинг“. Ролята на тази компания във френските дела заслужава специално споменаване.

Според „Русо Интернасионал“ , портал, близък до Тиери Мейсан, през 2012 г. ЦРУ и АНС са инструктирали водещите световни консултантски компании „МакКинзи“ и „Бостън Консултинг“ да „следят отблизо президентската кампания във Франция“. „Архитектът на Макрон беше групата „МакКинзи“, която постигна подвига да избере неопитен политик за президент, за да унищожи френското общество.“

„МакКинзи“ и „Бостън Консултинг“ през последните години станаха практически монополни консултанти на правителствата на Франция и Германия по логистиката на правителствените програми в отбранителната, климатичната и миграционната политика, както и при разработването на стратегия за пандемия.

Идолът на френската десница, генерал Пиер дьо Вилие, въпреки че е „католик, аристократ и военен с безупречна репутация“, както отбелязва Алеся Милорадович, не може да не осъзнае, че докато съветва „Бостън Консултинг“ относно „сложни оперативни проблеми“, той всъщност работи за ЦРУ.

„Макрон и генерал Пиер дьо Вилие – несъзнателно или съвсем умишлено, си сътрудничат с организации, създадени специално да служат като наместник на ЦРУ“, заявява „Русо Интернасионал“.

В началото на 2020 г. във френските десни кръгове назря решимостта да номинират сериозен конкурент на Макрон. Те отново се обърнаха към Пиер дьо Вилие, който първоначално се съгласи и подаде оставка от „Бостън Консултинг“ „на фона на слуховете за номинацията му за президент на Франция“, пише „Политико“, но след това отново отказва и сяда да пише мемоарите си.

Точно по това време, през февруари 2021 г., Филип дьо Вилие убеждава Ерик Земур да се кандидатира за президент, като възроди, така да се каже, заветите на Дьо Гол.

В резултат на това виждаме парадокс. Тясно свързан с лондонското сити, Филип дьо Вилие, с парите на Ротшилд, популяризира Ерик Земур като конкурент, дори още по-тясно свързан с лондонското сити и Ротшилд от Еманюел Макрон.

За търсене и целенасочено обучение на френски политици, лоялни към Съединените щати, ръководителят на френския клон на американския институт „Аспен“ Жан-Пиер Жуйе създаде аналитичен център „Льо Грахи“, който ръководи Макрон през целия му президентски кампания и я подкрепя сега. „Льо Грахи“ са спонсорирани от Ротшилд. Един от основателите на този мозъчен тръст е Гийом Ханезо, бивш управляващ партньор на финансовия холдинг на Ротшилд.

Анализаторите на „Льо Грахи“ разработиха обещаваща програма за модернизация на френската индустрия, преди всичко на френската отбранителна индустрия, която всъщност се изпълнява от Макрон, включително в рамките на Квириналския договор. „Социално-либералният ляв мозъчен тръст е малко разочарован от реформата“ на своя кандидат, но все още е готов да го подкрепи отново, пише „Льо Новел Обсерватюр“

Няма единство не само в лагера на десницата. Подобна е картината и сред левите политици във Франция. Главният кандидат на левицата - Жан-Люк Меланшон, председател на "Непокорна Франция", лидерът на зелените Яник Жадо и кметът на Париж Ан Идалго си отнемат гласове, разпилявайки социалистическия електорат, който вече значително намаля през последните години.

„Големите батальони винаги са прави“, аргументира се Наполеон. Днес големите англосаксонски батальони са очевидно по-силни от традиционните френски политици. Освен това самите те печелят допълнителни пари в Лондонското Сити и американските консултантски фирми.

Може би истинският наследник, или по-скоро наследницата на дьо Гол, може да бъде Марин Льо Пен. Ето защо „ревностни фенове на Лондонското Сити и отвъдморската империя“ пречат на евентуалната ѝ победа през април 2022 г., издигайки алтернативни кандидати, които да И отнемат гласовете на френските избиратели. Франция е все по-близо до печалната съдба да стане ако не колония, то провинция на Четвъртия Райх.

Превод: В. Сергеев