/Поглед.инфо/ Няколко изявления трябва да бъдат направени в Париж, към който ще премине постът на временното председателство на ЕС за половин година от 1 януари.
Едно от тях ще се отнася до радикална ревизия (чети - отмяна) на разпоредбите на шенгенското законодателство.
Макрон вече предложи визите и общия контрол над границатаще бъдат прехвърлени към система, наречена ШИС (Шенгенска информационна система).
Цялата информация за тези, които искат да ги пресекат - законно или по-важното, незаконно - ще трябва да се съхранява там, а не в отделите на вътрешните работи на страните, принадлежащи към Шенгенската зона.
Второто предложение, което Макрон вече направи зад кулисите, но се очаква да бъде обявено публично, е възстановяване на контрола по вътрешните граници на Шенгенската зона, тоест между страните, които са част от нея.
Този ход предизвика безпокойство в Швейцария, която не е част от ЕС, но се намира в тази зона. Там осъзнаха, че ще трябва да укрепят собствената си гранична служба. В същото време Берн разбира, че искат да обвинят и него за провала на миграционната политика на Европейската комисия и всички брюкселски ведомства.
Почти едновременно с течовете от Елисейския дворец за „промяна на концепцията за отворени граници“ във френския вестник “Вальор Актюел”, се появи публикация, авторът на която задава въпроса: как с масовата дигитализация на ежедневния живот на европейците, с въвеждане на санитарни пропуски, без които човек не може да стъпи настрани, никой в Еврокомисията не си е направил труда, дори не да контролира, а поне да разбере колко и кога нелегалните имигранти преминават южните и източни граници на ЕС?
Всички цифри, настоява авторът, са изключително приблизителни и не могат да дадат реална яснота за остротата на проблема.
Къде отиват всички тези хора, пита евродепутатът Никола Бе. Как и кой им помага - и никой не се съмнява, че им се помага - да преминат или да преминат от Италия до Франция или Германия? Как тогава нелегалните имигранти се озовават в предградията на Марсилия, Париж, Кьолн, Кале?
В края на краищата, всички тези действия изискват добре функционираща логистика - и пари .
Да не говорим, че във водната зона, натъпкана с кораби, включително и Шести флот на САЩ, проследяващи всички маршрути, някак си някакви надуваеми лодки намират някакви кораби на някакви НПО. Които, вземайки на борда нелегалните имигранти (винаги подчертавайки, че сред тях има жени и непълнолетни), започват да изнудват Испания, Малта и главно Италия да им бъде позволено да акостират.
Как, чудим се, тези надуваеми лодки намират спасителите? Откъде знаят, че ще се намират точно в тези координати?
Но дори Никола Бе не стига до логичен извод в справедливите си въпроси.
Който е колкото прост, толкова и ужасен: европейските политици, независимо дали искат или не, воля или неволя, прикриват трафика на хора.
“Фронтекс”, европейската агенция, натоварена със задачата да наблюдава границите на общността, дава данни за възможните печалби на трафикантите на жива стока, като отбелязва, че в момента в социалните мрежи работят контрабандисти, превозващи нелегални имигранти. Но никой от отговорните за киберсигурността не си мръдва пръста, защото за да се хванат истинските престъпници е необходимо политическо решение. Ловът на митичните "руски хакери" е много по-лесен, по-безопасен и по-бюрократичен.
Макрон, който възнамерява да ръководи Европейския съюз през следващите шест месеца, разбира се, не е глупак и не е политически самоубиец, за да промени рязко курса на общността по отношение на контрола на нелегалната миграция, но той просто не може да не обяви намеренията си за затягане на границите.
Той възнамерява да бъде преизбран и всички, които му дишат във врата в борбата за стола в Елисейския дворец, поставят граничния суверенитет на Франция (под различни имена, но смисълът не е в формулировката, а в идеята) на първо място в политическите си програми.
Следва безопасността на съгражданите, пряко (и това вече е признато, изглежда, всички освен най-упоритите привърженици на „отвореното общество“) свързана с това кой, защо и за колко време влиза в страните от ЕС.
Франция ще поеме председателството в общност, която е създадена според идеите на романтизма и прагматизма едновременно.
Наистина са искали да изградят икономически и политически противовес на САЩ, за да могат да разговарят със своя отвъдморски партньор възможно най-равностойни.
Искаха също милионите да се прегърнат, перифразирайки Шилер, да се слеят в радостта на един и да се присъединят към общия празник.
Тридесет години по-късно се оказва, че и от това не се е получило нищо: някои плащат пари, при това непрекъснато, докато други харчат тези пари - също непрекъснато.
Привлекателността на европейството и европейската идея днес има само парична форма. А да се подпише протокол, договор, пакт и споразумение е само въпрос на това колко ще се плати за тези намерения.
В Брюксел.
От фондовете, които редовно превеждат Берлин, Рим, Мадрид и Париж.
Няма безкористност (и явно никога не е имало). Има само сметки, направени повече (като Балтийските държави) или по-малко (като Унгария) правилно.
ЕС, в дните, когато Франция започне да го води, ще отпразнува и двадесетата годишнина от въвеждането на единната валута за страните от Еврозоната. С тази парична единица положението, макар и малко по-добро, отколкото при нелегалните имигранти, е много по-лошо от това, за което настояваха много икономисти. Все още не е изчезнал примерът с Гърция, толкова диво ръководеща счетоводството си, че днес всички бюджетни разходи на държавите, които извършват изчисления в евро, се разглеждат под микроскоп.
И какво е държава, която не може самостоятелно да решава как и за какво харчи собствените си средства?
По-скоро юноша, на когото родителите му дават джобни.
Така че Еманюел Макрон, който, разбира се, ще каже обичайните думи за солидарност, обновление и общност, трябва да реши една нерешима задача.
Освен ако, разбира се, не лъже как всички са единни, необичайно силни и щастливи. Което, без съмнение, той ще направи.
Тъй като ако той каже истината, че практиката като критерий на истината е доказала слабостта на идеята и ефимерността на целта, то той, Макрон, може да бъде политически унищожен още по-рано, преди датата на първия тур на предстоящия президентски избори.
Всъщност в Европейския съюз в сегашния му вид са нужни само онези, които са в състояние да предадат всеки срам като несъмнена победа.
Превод: В. Сергеев