/Поглед.инфо/ По стъпките на "Новата източна политика" на Вили Бранд?

Онзи ден, или по-скоро на 23 октомври 2023 г., един от най-разпознаваемите (трети по популярност, според проучвания на общественото мнение) германски политици Сара Вагенкнехт обяви създаването на собствена политическа сила.

Новата партия, за чиято поява се говореше поне през цялата година, а окончателното й официализиране стана след официалното излизане на Вагенкнехт от „Лявата партия“ ( Die Linke ) , беше наречена според немската традиция съвсем непретенциозно – Съюз на Сара Вагенкнехт (Bündnis Sahra Wagenknecht).

Основният лозунг на Съюза е призивът „За здрав разум и справедливост“ (Für Vernunft und Gerechtigkeit), който няма ясно изразен политически оттенък. Общо взето като че ли е партията „за всичко добро и против всичко лошо“.

Каква всъщност ще бъде новата партия, която планира да се пробва на предстоящите избори за Европейски парламент през юни 2024 г. и най-важното в какво може и трябва да се превърне, за да излезе от вечната рамка на опозиционното малцинство и да се създаде истинска, за разлика от някогашната маргинална AfD, политическа алтернатива за германския избирател, ще се опитаме да поразсъждаваме днес.

Да започнем с факта, че родената в Йена (ГДР), от съюза на германка и ирански студент, Сара Вагенкнехт, за разлика от Ангела Меркел, никога не се е срамувала от своето „социалистическо“ минало. Освен това впоследствие тя беше многократно критикувана от своите партийни другари, че е твърде мека към историческото наследство на Германската демократична република.

По време на своята политическа дейност, от членството в ГЕСП (политическата партия в ГДР) до бързото нарастване на личната й популярност като лидер на фракцията на „левите“ в Бундестага, Вагенкнехт защитава идеите на класическата германска социалдемокрация: социална справедливост , развитието на германската икономика в интерес на гражданите на Германия, провеждане на мирна външна политика и отказ от военна намеса в конфликти между държави.

Съгласете се, това е доста различно от политиката на сегашната Социалдемократическа партия на Германия - ГСДП ( SPD ) и правителството, сформирано на нейна основа, начело с настоящия бундесканцлер Олаф Шолц. Официално съвременните германски социалдемократи изповядват принципите на социалната държава, мултикултурализма, феминизма, антифашизма и проевропейския избор.

Но всъщност от доста време в действията на германското ръководство не се вижда нищо социално, а благосъстоянието на германците е пожертвано на олтара на борбата на колективния Запад (да се чете САЩ) за удължаване на тяхната хегемония .

Вместо мултикултурализъм - безразсъдна миграционна политика, вместо феминизъм (борба за политически и икономически права на жените) - ЛГБТ дневен ред и разрушаване на традиционните ценности, „проевропейският“ избор отдавна е станал проамерикански. А да се говори за антифашизъм в Германия, която подкрепя откровено неонацисткия режим в Украйна, просто е безсмислено.

Но да се върнем на Сара Вагенкнехт. Лесно се вижда, че нейният политически възход съвпада с началото на връзката, а след това и създаването на семейство с известния немски политик Оскар Лафонтен.

Именно Лафонтен инициира формирането на „Лявата партия“ от фрагментите на PDS (Партията на демократичния социализъм, бившата ГЕСП), в която Вагенкнехт беше член по това време, и лявото крило на СДПГ, което напусна партията през 2004 г. след Лафонтен, бивш председател на социалдемократите и техен основен идеолог до март 1999 г., когато поради несъгласие с правителствената политика на Герхард Шрьодер, той подаде оставка от всички правителствени (министър на икономиката и финансите) и партийни постове .

От юни 2007 г. Лафонтен е съпредседател на Лявата партия. През 2014 г. той официално, макар и нешумно, се ожени за 26 години по-младата си бивша приятелка Сара Вагенкнехт, с която дотогава имаше тригодишна връзка.

Лафонтен и Вагенкнехт изначално могат да бъдат наречени съмишленици и предвид значителната разлика във възрастта и следователно патерналистичните отношения, които неизбежно възникват в семейството им, авторитетът на съпруга, неговият начин на мислене и политически възгледи стават определящи в голяма степен за самата Сара.

И когато на 17 март 2022 г. Лафонтен напусна Die Linke /“Левите“/, оправдавайки решението си с „отказа на партията да приеме лява алтернатива на политиката на социална несигурност и неравенство на сегашното германско правителство“, и още през май на същото година, когато той се обяви против доставките на германски оръжия за Украйна, обвинявайки „Зелените“ във войнолюбие и в „слепота“ за военните престъпления на САЩ, стана ясно, че дните и на съпругата му в редиците на „левите“ са преброени.

Всъщност, какво имам предвид? Струва ми се, че предварителното разбиране за това какъв точно ще бъде политическият проект на Сара Вагенкнехт може да се получи чрез внимателно изучаване на възгледите на нейния съпруг. А те от своя страна се основават (и Лафонтен не се отказва от това) върху идеите на „Новата източна политика“ на Вили Бранд.

За тези, които нямат спомени от времето на тази, без никакво преувеличение, изключителна политическа фигура ( заедно с Конрад Аденауер, бащата-основател на Федерална република Германия и неин първи канцлер, Бранд, четвъртият канцлер, стана фигурата в германската политика, чиито заслуги се признават от всички, независимо от партийните пристрастия ) Да напомня накратко за какво говорим.

Докато все още беше вицеканцлер и външен министър на коалиционното правителство (CDU/CSU и SPD) под ръководството на Kурт Георг Кизингер, Бранд насърчава отклонението от предишния курс на конфронтация със страните от Източния блок в полза на политика на „промяна чрез сближаване“ (Wandel durch Annäherung), установяване на дипломатически отношения между Германия и Югославия и Румъния.

Вече като канцлер, Бранд допринесе значително за подписването на 1 февруари 1970 г. в Есен на съветско-западногерманското споразумение, известно като „газ в замяна на тръби“ и което всъщност се превърна в крайъгълен камък на дългосрочното сътрудничество между СССР, а след това Руската федерация и Федерална република Германия.

Всъщност доскоро отношенията между нашите страни се основаваха до голяма степен на прагматичния, делови подход, лишен от идеологическа сърцевина, предложен от Вили Бранд.

На 19 март 1970 г. по инициатива на Бранд в Ерфурт се провежда първата среща на правителствените ръководители на ГДР и ФРГ, която поставя символичното начало на сближаването на двете германски държави.

На 12 август 1970 г. в Москва, заедно с председателя на Съвета на министрите на СССР Алексей Косигин, Брандт подписва споразумение за признаване на следвоенните граници в Европа, което поставя началото на поредица от подобни споразумения между Германия и страните от Източна Европа.

На 7 декември 1970 г., по време на държавно посещение в Полша, Бранд коленичи пред паметника на жертвите на нацизма във Варшавското гето. Това беше може би първият подобен случай в историята, когато държавен политик от толкова висок ранг отдаде почит пред паметта на загиналите и в същото време поиска прошка от името на милиони германци за престъпленията, извършени от националсоциалистическия режим.

Затова не е изненадващо, че на 10 декември 1971 г. за приноса си за подобряване на международните отношения Бранд получава Нобелова награда за мир с формулировката „В знак на признание за конкретни инициативи, довели до намаляване на напрежението между Изтока и Запада“.

Вътрешната политика на Бранд се характеризира с редица социални реформи, които подобриха положението на определени категории от населението, предимно със средни и ниски доходи, студенти, пенсионери, а също така направиха по-достъпни за масовия потребител получаването на качествени медицински услуги.

Именно за продължаване на такава балансирана и разумна политика и развитие на идеите на Вили Бранд се застъпва Оскар Лафонтен. Онзи ден той даде кратко интервю за издателство Westend Verlag , в което по-специално отбеляза:

  • Напълно ирационални и дори вредни са опитите на сегашните власти да клеймят с унизителното прозвище Russlandversteher (разбиращ Русия) всеки, който смята аргументите на руското ръководство по въпроси от актуалния международен дневен ред за разумни или поне заслужаващи внимание. Нещо повече, те отдалечават германската политика от появата на това, което може да се нарече Deutschlandversteher - тоест държавник, действащ предимно в интерес на Германия, което диктува наличието на добри и съседски бизнес отношения с Русия.

  • В съвременна Европа „лявата“ идея е осакатена и заменена от т. нар. ляво-либерален дневен ред, който изобщо не е свързан с правата на човека и достоен стандарт на живот за всички. Сегашното „ляво“ е все по-загрижено за правото на различни малцинства да налагат своята гледна точка и в резултат на това върху волята на мнозинството, и то във формат на откровена диктатура.

  • Проблемите с извратения морал, идеологическите нагласи и на места квазирелигиозни догми не могат и не трябва да се превръщат в пречка за осигуряване на благосъстоянието на германските граждани. А без сътрудничество с Русия това не може да се постигне. Европа има нужда от Русия, но и Русия има нужда от Европа - това е естествено привличане и да го подлагаш на съмнение поради идеология или криворазбрани морални стандарти е най-голямата глупост.

  • Френско-германският съюз трябва да продължи да бъде в основата на независима европейска политика. Само той ще може да гарантира отхвърлянето на опасната радикализация на европейското общество и също така да помогне на Европа да възвърне собствения си глас, без да се обръща назад към Съединените щати или поне без да следва сляпо във фарватера на международната политика на Съединените щати

Оказва се, че въз основа на преценките на Лафонтен, представени по-горе, новата партия на Вагенкнехт не може да бъде чисто лява, тя все пак трябва да бъде по-лявоконсервативна (ако може да се каже така по принцип) и във всеки случай, различна от всичко, което е представено днес в политическото пространство на Германия.

По същество „Съюзът на Сара Вагенкнехт“ трябва да се превърне в своеобразно преиздаване на SPD - SPD на здравия човек - и връщане към идеите на Вили Бранд (към което самият Лафонтен се стреми през цялата си кариера). Идеи за благополучие и колективна сигурност. За всички, а не срещу или за сметка на някого.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.