/Поглед.инфо/ Европейският съюз продължава да бъде под натиск – отвътре и отвън. Изминалата година особено ярко открои противоречията между страните на континента. Към това се добавя и агресивната политика на САЩ. За проблемите на ЕС - в материала.

Санкциите като фактор на единство

На неотдавнашна среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на ЕС беше договорен поредният - деветият - пакет от антируски санкции, персонални и секторни.

И първият беше одобрен на 25 февруари. Черните списъци включват президента Владимир Путин, министър-председателя Михаил Мишустин, заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, външния министър Сергей Лавров.

Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел нарече това "най-строгите ограничителни мерки".

Тогава Брюксел действаше паралелно с Вашингтон. Това единство продължи много месеци. Но за следващите пакети имаше все по-малко варианти. В същото време противоречията се засилиха в ЕС: едни искаха повече твърдост, други искаха сдържаност. Френският президент Еманюел Макрон трябваше да действа като посредник.

Смяна на ръководството

След оттеглянето на Ангела Меркел от поста канцлер Германия загуби традиционната си роля на "локомотив" на ЕС. Новият правителствен ръководител Олаф Шолц няма опита и авторитета на бившия канцлер, а доверието му сред населението бие антирекорди.

В тези условия Франция се обяви за европейски лидер.

Макрон спечели вторите си президентски избори през пролетта, а преди това, с началото на руския СВО, той се превърна и в герой на интернет-лафовете. „Макрон звънна” – тази шега се разпространи по целия свят. Същността ѝ е проста: френският президент призна, че от декември 2020 г. е провел поне 100 часа телефонни разговори с Владимир Путин. Малко по-малко Макрон разговаря с украинския президент Володимир Зеленски.

Усилията на Париж не доведоха до резултат, но поне осигуриха водещата дипломатическа роля на Франция, което включва и умиротворяването на "проблемните" членки на Европейския съюз. И те реагират различно на антируските санкции: от желанието да ги затегнат до призивите за компромис с Москва.

"Трудните деца" в ЕС

Въпреки обявената общност на възгледите, някои европейски държави се противопоставят на курса на Брюксел.

Главна роля играе Полша. Варшава беше една от първите, които се отказаха от руски енергийни доставки. И редовно призовава за най-строги ограничения за Москва.

Полските експерти заемат водещи позиции в западните мозъчни тръстове и САЩ и ЕС трябва да се съобразяват с тях.

В същото време поляците имат свои собствени цели. Главната сред тях е размразяването на активи, от които Брюксел лиши Варшава заради непопулярните вътрешни реформи. Засега ЕС не отстъпва пред Полша, което само засилва разцеплението в съюза.

Второто европейско „трудно дете“ е Унгария. За разлика от Варшава, Будапеща е резервирана по отношение на Москва, но критична към Киев.

Унгарците забраниха доставките на оръжия за Украйна през тяхна територия, те са против редица антируски санкции, преди всичко енергийни. През декември външното министерство на страната нарече идеята за налагане на таван на цените на петрола и газа от Русия „вредна и опасна“.

Антипатията на Будапеща към Киев е свързана главно със Закарпатието, където украинският режим потиска унгарската общност, а с Москва ситуацията е още по-проста. Унгария не е в състояние да се осигури с енергийни ресурси без руско участие. ЕС не бърза да помогне на най-уязвимите членове.

Устройството на Европейския съюз не позволява принудително изключване на някой от участниците в асоциацията. Следователно и Полша, и Унгария имат право да издигнат позициите си. Германският канцлер Шолц призна, че ЕС се нуждае от фундаментални промени - до отказ от правото на вето, според което една страна може да блокира решенията на целия съюз. Но за подобни реформи отново ще е необходимо съгласието на всички участници. Нито Варшава, нито Будапеща, според социологическите проучвания, са готови да напуснат ЕС. Това означава, че Брюксел ще трябва да положи повече усилия за помиряване на партньорите. Но не само в рамките на ЕС трябва да се търсят компромиси.

Задокеанска дискриминация

Енергийната криза беше сериозен удар върху сътрудничеството между САЩ и Европа. Америка, относително независима по отношение на енергийните доставки, всъщност принуди съюзниците да се присъединят към антируските санкции. Западната преса признава, че Брюксел е започнал да се уморява от геополитическите авантюри на Вашингтон.

Още по-шокиращ беше „Законът за намаляване на инфлацията“, приет от президента на САЩ Джо Байдън. Законът предполага протекционистични мерки за американските производители на електрически превозни средства и батерии, предимно под формата на субсидии. В Европа тези стъпки бяха наречени дискриминационни. Макрон, защитавайки целия Евросъюз, се опита да получи отстъпки от Байдън, заплашвайки, че иначе Западът ще се разцепи. Той обаче не успя - и на Сиво съюз решиха да разработят мерки за отговор, които бяха обсъдени на срещата на върхав средата на декември. Европейците обаче имат много по-малко пари от САЩ, за да субсидират своите производители и потребители.

Американският закон ще влезе в сила през януари. Когато икономическите му последици станат осезаеми за ЕС, напрежението между съюзниците очевидно ще нарастне.

Неясни планове

В края на декември председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, чешкият премиер Петр Фиала (от 1 юли 2022 г. Чехия е председател на Съвета на ЕС) и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подписаха съвместна декларация относно приоритетите за 2023-2024 г. Предполагаше се, че документът ще консолидира напредъка в работата на съюза, но окончателната формулировка се оказа много неясна.

Както подчерта Роберта Мецола, европейското лидерство е най-необходимо сега. Сред основните задачи е подкрепата на бизнеса, гражданите и зелената енергия.

Фиала на свой ред обяви готовността си "да отстоява демократичните принципи, да допринася за по-нататъшното развитие на добре функциониращ единен пазар и да отговаря на очакванията на гражданите".

Урсула фон дер Лайен се фокусира повече върху продължаването на подкрепата на Украйна.

В общата декларация нямаше място за най-наболелите въпроси, като конфронтацията между различните членки на ЕС и самия съюз - Америка. Демонстрацията на всеобщо единство е стандартна техника за Брюксел. Но сега проблемът е, че през 2022 г. разделението между западните сили, за което Макрон намекна във Вашингтон, стана твърде очевидно. И дори изобразяването на единството става проблематично.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com