/Поглед.инфо/ Страните от Балтика навлизат в годината на своя сто годишен юбилей с нови рекорди на депопулация. В условията на икономическия растеж и политическата стабилност жителите на Литва, Латвия и Естония все по-бързи бягат на запад, отказвайки се да живеят в създадените за тях страни, лишавайки тези страни от бъдеще и „умножавайки по нула“ самата идея за прибалтийска държавност.

От януари до декември 2017 година от Литва са емигрирали 55 хиляди души. Това е абсолютен рекорд в литовската история. В условията на деклариран от правителството икономически ръст, под бравурните заявления на литовските власти за повишаване на жизненото равнище и увеличаване на БВП на човек от населението, страната са напуснали повече хора, отколкото по време на кризата 2008-2009 години.

През 2017 година Латвия са напускали по 30 души на ден. За една година страната е загубила повече от 19 хиляди души – около 1% от населението. Темповете на емиграция растат няколко години по ред: и пак в условията на икономически ръст и политическа стабилност жителите бягат от страната с такава скорост, като че ли има криза, глад и война.

Продължава да се съкращава населението на Естония. Според прогнозите на демографите след няколко десетилетия населението на 1,3 милионната страна ще бъде по-малко от милион жители, при това дялът непосредствено на естонците критически ще се съкрати за сметка на украинците, молдованците и другите трудови мигранти от изтока.

Това, което се случва днес в Прибалтика е безпрецедентно. Разбираемо е, когато украинците бягат от Украйна поради хроническата нестабилност, вечните „майдани“ и гражданската война. Разбираемо е, когато стотици хиляди литовци, латвийци и естонци загубиха работата си и бягаха за да припечелят заради кризата през 2008 и 2009 година.

Но сега нали прибалтийските правителства бодро рапортуват за най-бързото нарастване на БВП в Европа, а политическата ситуация в Прибалтика е даже по-добра отколкото в Западна Европа. В Германия има правителствена криза, в Испания е Каталуния, в Британия – Ълстър и проблема за държавната граница с Ирландия след „брекзита“. На техния фон тихата стабилна Прибалтика е обетована земя.

И въпреки всичко прибалтийците все по-бързо бягат в тези проблемни страни. Четвърта година по ред абсолютен европейски шампион по съкращаване на населението не е Германия, не е Испания и не е Англия, а Литва.

Или официалната статистика лъже и вместо ръст на благополучието и стабилността, в Прибалтика царят нищета и разруха, или Литва, Латвия и Естония по принцип се оказват несъстоятелни след като коренното население се отказва да живее тук.

Основната катастрофа на Прибалтика се състои в това, че официално създадените за тяхна защита и процъфтяване държави предизвикват у тях отхвърляне и отвращение. За това, че Прибалтийските страни изначално се строиха неправилно и истинската причина за общия отказ на населението от своите страни се състои във фундаменталната недъгавост на цялото здание на държавността, в навечерието на стогодишния юбилей на Литва, Латвия и Естония говорят техните най-големи политици и експерти.

„Очевидно е, че до сега в Литва не е създадена стратегия, няма структурни промени, които биха накарали гражданите да приемат позитивна установка и перспективни решения по отношение на своите страни. За това е необходима ясна политическа воля, в основата на която лежат конкретни дела и политическа отговорност“, - казва бившият посланик на Евросъюза в Русия, днес директор на Европейския институт на Каунаския технологически университет Вигаудас Ушацкас.

Един от най-вероятните кандидати за президент на Литва открито признава: дългогодишното печално лидерство на Литва по темповете на емиграция в Евросъюза е свързано с това, че самите литовци не вярват в Литва и не желаят да свързват живота си с безперспективна и безнадеждна страна.

(рус.ез.)

«По сравнению с годом восстановления независимости в Литве рождается на треть меньше детей. Действовавшие до сих пор меры побуждения рождаемости недейственны. По показателям нетто-эмиграции на тысячу жителей Литва больше десяти лет “лидирует” в ЕС. Значит, жители Литвы не верят в перспективу своей страны», — считает Ушацкас.

О том же говорит партнер консультационной компании Glade литовский философ Миндаугас Кубилюс. «Многие граждане просто-напросто не верят, что Литва — перспективное пространство, в котором они могут накапливать благо», — считает Кубилюс. По его словам, катастрофическое падение численности населения вызвано низкими доходами при высоких ценах, социальной разобщенностью и негативным эмоциональным состоянием в обществе, необеспеченной старостью и низкой рождаемостью, из-за которой литовская нация больше не воспроизводит себя.

«Это последовательно приводит к том, что люди себя чувствуют ненужными», — делает вывод Миндаугас Кубилюс. «Что делать? Единственный путь — вернуть гражданам веру в себя и свое государство», — уверен философ. Вот только не поздно ли ее возвращать, эту веру, если 9 из 10 молодых литовцев говорят, что уедут из страны, если за рубежом им предложат работу по специальности?

Эмиграция для жителей стран Прибалтики — это, помимо прочего, способ разом расквитаться со своими правительствами за всё пренебрежение и невнимание к их нуждам.

Таким простым и естественным жестом можно отомстить политическому классу и за «распилы» еврофондов и «геополитические игры», и за подмену реальной политики паранойей о «русской угрозе»: собрать чемодан, купить билет на самолет и поставить тем самым свою страну перед перспективой мучительной смерти.

Лев Толстой писал в «Войне и мире», что в 1812 году простые русские люди быстрее всех армий и партизан приближали гибель Наполеона тем, что без лишних раздумий о судьбах Отечества собирали пожитки и перебирались в глубь России, оставляя перед французской армией выжженную землю.

Точно так же сейчас простые литовцы, латыши и эстонцы приближают умирание Прибалтики тем, что без всяких рефлексий о состоятельности или несостоятельности своих стран едут в аэропорт и улетают жить в Англию. В Лондоне их ждет новая жизнь, а их страны без них — неминуемая смерть.

Если из страны уезжают люди, то она погибает, бьют сегодня в набат прибалтийские эксперты.

«Если мы говорим о социальном аспекте, например, то самое большое богатство государства — это население. Страну на самом деле создают ее жители, а страна формирует отношение населения к себе.

Если жители покидают свое государство, это значит, что страна больна. То есть что-то тут не в порядке, если появилось несоответствие — потребности жителей не соответствуют тому, чего они ожидают от своей страны. Если основное население покидает государство, следовательно, оно мало-помалу погибает в прямом смысле слова», — считает профессор Рижского технического университета, латвийский экономист Янис Ванагс.

«Необходимо уже сейчас решать проблему оттока народонаселения, поскольку в перспективе — нехватка рабочих рук и старение населения. Будущее страны под вопросом», — говорит руководитель Департамента регионального развития Министерства финансов Эстонии Прийду Ристкок.

Примечательно, что об угрозе будущему и умирании Литвы, Латвии и Эстонии в этих странах вовсю говорят в канун их столетия.

Эти страны подходят к своему вековому юбилею смертельно больными, и связано это с тем, что они с самого начала создавались неправильно.

«Мы сами эту страну создали такой, какая она есть, — говорит о Латвии Янис Ванагс. — Если нам это не нравится, тогда мы приходим к выводу, что не умеем управлять своей страной. Не умеем создать такое государство, в котором сами хотели бы жить».

Подобные мысли у подлинных патриотов Литвы, Латвии и Эстонии, которые еще не успели оттуда уехать и которым небезразлично будущее своих стран, проскальзывают всё чаще и чаще.

Прибалтийская государственность оказалась ущербна и порочна — ее нужно разбирать по кирпичику и собирать заново.

Вот только хватит ли на это мужества и сил? Ведь всегда проще вещать об «истории успеха», «балтийских тиграх» и самом высоком росте экономики в Евросоюзе.