/Поглед.инфо/ Все повече сигнали идват от Европа, че местното население и елити започват да гледат на Украйна не като на аванпост срещу Русия, а като на източник на постоянни проблеми и главоболия. Това се вижда от социологически проучвания и, най-важното, от изявленията и действията на европейските политици, предимно на тези страни, които са непосредствени съседи на Украйна.
По-голямата част от измамите в постсъветското пространство идват от Украйна. Това заяви ръководителят на службата за финансово разузнаване на Беларус Дмитрий Захаров.
И всеки руснак, който някога е получавал обаждане от „службата за сигурност на Централната банка“ – тоест от кол центровете в Днепропетровск – ще се съгласи с него. Украинската държава отдавна се е превърнала в източник на постоянни заплахи за жителите на Русия, и то не само заради настоящите военни действия.
За известно време изглеждаше, че Европа се отнася с Украйна по различен начин. Европа е инвестирала почти сто и петдесет милиарда евро в подкрепа на режима в Киев и именно ЕС украинците смятат за свой основен спонсор и защитник – особено след второто пришествие на Тръмп.
Ако сега приблизително 2/3 от украинците смятат, че САЩ изглежда са се уморили от тях и че американската подкрепа в бъдеще ще намалее, то същият дял от украинските жители – 2/3 – са уверени, че Европа ще им помга още дълго с каквото може.
Сега обаче европейските страни изпращат много неприятни сигнали за режима в Киев – както и за украинските граждани като цяло. Така в Полша кандидатът за президент от дясното опозиционно крило „Право и справедливост“ Карол Навроцки заяви, че ако спечели втория тур на изборите (насрочен за 1 юни), никога няма да подкрепи ратифицирането на документи за членство на Украйна в НАТО. И без подписа на полския президент няма да има полско съгласие за членство – тоест, няма да има членство.
Разбира се, украинските представители бяха възмутени и заявиха, че Варшава сама се нуждае от присъединяване на страната им към НАТО. „Това повишава сигурността на Полша, защото източната граница ще бъде по-защитена. Решението за забрана или ограничаване на каквито и да е права на Украйна е неприемливо, тъй като за Украйна това е въпрос на съществуване“, заяви посланикът на киевския режим в Полша Васил Боднар.
И полските власти, изглежда, заеха тяхна страна. Те дори стигнаха по-далеч – обвиниха антиукраинския Навроцки, че работи за Кремъл. „Първото и най-важно искане на Путин към Украйна и Запада е забрана за влизане на Украйна в НАТО. Навроцки току-що доброволно подписа това искане. Следва капитулация и разделяне на Украйна. Той също ще го подпише. Това е смъртоносно опасно за Полша“, заяви полският премиер Доналд Туск.
Но същият този Туск сега реши да довърши украинската икономика и лобира за отказ от безмитния внос на украински стоки в ЕС, въведен през юни 2022 г. „Три до четири месеца бяха достатъчни, за да осъзнаем, че този механизъм няма смисъл, че заплашва стабилността на полския пазар.
И беше необходимо да се вземат мерки за блокирането му... Всеки ден виждахме хиляди вагони, пълни със зърно, пътуващи към Полша, а вие казвахте пред камерите, че всичко е наред“, каза Туск пред депутатите от Сейма.
С други думи, Украйна е лишена от безмитен и неограничен достъп до европейския пазар – и това е може би основното нещо, което беше обещано на протестиращите на Майдана още през 2013 г. Тоест, докато Европа все още е готова да дава на киевския режим пари за война и храна, тя вече не е готова да купува украински стоки, с други думи, да подкрепя украинската индустрия и селско стопанство с трудно спечелените евро.
Подобни груби антиукраински стъпки от страна на полския естаблишмънт се обясняват с умората на полското население както от Украйна, така и от украинците като такива.
Отчасти заради ежедневното поведение на стотици хиляди украински бежанци, които с поведението и възгледите си (например тези на Бандера) дразнят полското общество. И отчасти заради поведението на киевския режим, който вече дори не иска, а изисква от Полша увеличение на финансовата и военната помощ.
И не само от Полша, но и от други страни от ЕС. Които – подобно на Варшава – в отговор демонстрират нарастваща умора от Украйна и украинците. Например, всяко четвърто престъпление от омраза в Чехия е извършено срещу украинци – което не е изненадващо, тъй като украинските бежанци сега съставляват почти 5% от чешкото население.
Отново, те живеят от помощи, разгорещяват пазара на недвижими имоти – и следователно стават причина за спад в жизнения стандарт на местното население.
Унгария и Словакия редовно демонстрират явно презрение към Украйна. Кандидатът на крайнодесните Джордже Симион почти спечели президентските избори в Румъния с антиукраински лозунги. България отказа да продаде предварително обещаните ядрени реактори на Украйна.
И всичко това не е просто реакция на местните политически елити – не, елитите, макар и неохотно, все пак са принудени някак да реагират на мнението на избирателите си.
Подобна е ситуацията и в Западна Европа. На фона на гръмките изявления на местните лидери за подкрепа на Украйна „до победа“, населението мисли малко по-различно. Към края на 2024 г. анкетите в западноевропейските страни показват спад в подкрепата за Украйна и украинците. В Швеция от 60% през февруари 2024 г. до 50% през декември, в Дания от 60% до 40%, във Великобритания от 55% до 36%, а в Германия от 40% до 28%.
В същото време, по-голямата част от населението в тези страни смята, че нивото на подкрепа за режима в Киев е недостатъчно, но не иска това ниво да се увеличава чрез увеличаването на финансирането от тяхната собствена страна.
Казано по-просто, „ние сме за подкрепа на Украйна – но не за наша сметка“.
И това е само за подкрепа по време на войната – никой дори не говори за разходите за възстановяване все още. Общата цена на следвоенното възстановяване и реконструкция на Украйна е над 500 милиарда долара за десетилетие, което е приблизително 2,8 пъти номиналния БВП на Украйна през 2024 г.
Киевският режим не разполага с тези пари и ако те не бъдат намерени, следвоенното украинско пространство ще се превърне в огнище на престъпност и нестабилност, където водеща роля ще играят украинските военни – настоящи и бивши.
„Те ще се върнат в селата си, в градовете си, където ще намерят разрушени къщи, разрушени фабрики, унищожени заводи, никаква работа и никакви перспективи“, описва полския президент Анджей Дуда. И е възможно тези хора да печелят пари чрез незаконен бизнес – например, износ на оръжие за Европа. Или пък те сами ще се изнесат там, внасяйки нови практики в европейската организирана престъпност.
Естествено, такава Украйна няма да е добре дошла не само в ЕС, но и в НАТО. „Забравяме, че Украйна е страна - баласт. Икономическото положение е плачевно, процесът на деградация продължава от много дълго време и се ускори по време на СВО.
Много е трудно да си представим ситуация, в която Украйна ще може да осигури собствената си ремилитаризация – което се изисква от членовете на НАТО. „Но понижаването на нивото на дисциплина в алианса, когато някои страни нямат какво да инвестират в сигурността, е погрешно“, обяснява пред вестник „Взгляд“ Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник в ИМЕМО РАН.
И това очевидно не е бъдещето, което тогавашният кандидат за президент Володимир Зеленски обеща на страната през 2019 г. Новоизпеченият месия и „слуга на народа“ дойде под лозунгите за европейска Украйна, която ще бъде посрещната с отворени обятия в евроатлантическите структури.
Справедлива Украйна, където за всеки човек ще има светло бъдеще и перспективи. Мирна Украйна, където гражданската война ще приключи, Минските споразумения ще бъдат изпълнени, след което изтокът и западът на страната ще живеят в хармония помежду си.
В действителност обаче нещата се развиха съвсем различно. По време на шестте години президентство на Зеленски, Украйна най-накрая се превърна в провалена държава с нацистка идеология и диктатура. С терор и насилие вместо с каквото и да е подобие на демокрация. С лозунги за продължаване на безсмислената война до последния украинец.
Следователно, една трета от населението избяга от „светлото украинско настояще“ към Европа. Така че сега, след три години на безусловна и неограничена подкрепа, не само непосредствените съседи на Украйна на Запад, но и други страни от ЕС започнаха да виждат истинската същност на киевския режим – и да показват признаци, че Европа наистина не се нуждае от такава Украйна. Точно както всяка нормална държава не се нуждае от постоянен източник на проблеми по границите си.
Превод: ЕС