/Поглед.инфо/ „Ще те изнасилим и убием“ е една от най-меките заплахи към Юлия Воробьова, която живее в Лондон. Това е цената за един глас, даден за Владимир Путин на президентските избори. Украински бежанци създадоха схема за тероризиране на руснаците в чужбина. Русия е в очакване на реемиграцията на своите съграждани.

Юлия Воробьова живее във Великобритания от десет години. Когато публикува публикация в Instagram*, тя изобщо не очакваше, че това ще се превърне в истински ад за нея. Всичко, което трябваше да направите, беше да публикувате снимка и да напишете:

"Западните медии смятат, че ние, руснаците, не гласуваме за Путин. А ние точно така, гласуваме! Днес са изборите за президент на Русия, десет часа сутринта е и навън вали проливен дъжд, а аз вече съм на път за посолството".

Не след дълго се появяват украински бежански активисти. Те нападат компанията EGRE London, където работи момичето. Там те прекъсват сътрудничеството с Юлия. И публикуват писмо:

"Един от нашите агенти-консултанти, Юлия, публикува съобщение в социалните медии в подкрепа на войната. Тя вече не е свързана с нашата компания.

Ние не одобряваме, подкрепяме или толерираме каквото и да е чувство, което насърчава насилие, агресия или конфликт. Искаме да подчертаем нашата солидарност с правителството на Обединеното кралство и неговата позиция в подкрепа на украинския народ."

Както сами видяхте, в поста на Юлия не се говори за никаква подкрепа за войната. Но тази история стана обществено достояние и предизвика реакция на възмущение:

Рускинята беше уволнена заради законното й право да гласува на президентските избори. В края на краищата постът на Воробьова беше посветен именно на това, в думите й нямаше настроения, насърчаващи насилие.

Но, както разбра кореспондентът на Царград от самата Юлия, всичко се оказа много по-сложно.

Ситуацията там е ужасяваща

Водещ: Защо написахте, че сте дали гласа си за Владимир Путин?

Юлия: След обявяването на спецоперацията на Запад руснаците започнаха да оказват силен натиск. И все още продължава, все по-често. Работя в областта на недвижимите имоти. Някои разработчици отказват да приемат оферти от рускоезични клиенти.

Последната точка на кипене за мен беше неотдавнашната ситуация. Предприемачът отказа дори да разгледа молбата на моя клиент от Беларус за закупуване на апартамент. Плюс това, те също ни написаха огромно писмо, че изобщо няма да си сътрудничат с беларуси и руснаци.

Ние, руснаците, все по-често се сблъскваме с подобно отношение тук. И колкото по-силен става този натиск, толкова повече искаме да подкрепим Путин. За да продължи да ни защитава във външната политика. Затова публикувах публикацията. Още веднъж исках да покажа: ние подкрепяме нашия президент.

- Но вие живеете там?

- Да, така мисля, въпреки че живеем тук. Имах дете от британски гражданин. Вече не сме заедно. Но синът ми е британец и част от семейството му е тук. Въпреки че и аз, и приятелите ми напоследък имаме все по-голямо желание да отидем в Русия или някъде другаде, където руснаците ще бъдат третирани с уважение.

Винаги съм била за Путин, въпреки че не отидох да гласувам на последните избори, знаех, че той така или иначе ще спечели. Този път просто не се сдържах, исках да покажа на целия свят: отиваме и гласуваме за нашия президент, спрете да ни хвърляте кал и да казвате, че изборите са фалшифицирани.

Мога да кажа със сигурност, че моето семейство, приятели и познати винаги са подкрепяли Путин. И те гласуваха за него. Много сме. Затова разбрах: това, което западните медии продължават да говорят, че никой не гласува за него, е лъжа.

– Вашите медии издадоха хора от опашката пред руското посолство по време на гласуването за привърженици на опозицията. Какво беше положението там?

– Много добре си спомням този ден. Ситуацията там беше ужасяваща. Срещу посолството имаше много полиция и протестиращи. Но ние стояхме мирно.

Просто си сложих качулката, изчаках реда си и не говорех с никого. Не стана ясно кой от стоящите до мен е гласувал за Путин и кой не...

– Прекратиха сътрудничеството си с вас просто заради публикация в социалната мрежа?

– След като публикувах публикацията, върху нас се изсипа порой от омраза. Започнахме да получаваме заплашителни писма – до мен, семейството ми и детето ми.

Тъй като страницата посочва мястото на работа, директорът на компанията също започва да получава стотици писма на ден и безкрайни обаждания до служебния телефон. Те заплашваха да подпалят офиса и сплашват семейството му.

„Получих подкрепа от цял свят.“

– Излиза, че и вашият ръководител е станал жертва на националистите?

– И той, и още един мой колега. Беше истински ужас. Те изпратиха куп неприятни неща на имейла на генералния офис, казвайки, че всички ще бъдем изнасилени и убити.

Вече беше не просто неприятно, а страшно. И всички са уплашени. В един момент шефът ми призна, че се страхува за семейството си.

Обадихме му се и говорихме. Той каза, че трябва да се направи нещо по въпроса. Тогава се консултирах с адвокати. Те виждаха само един изход: да публикуват писмо за прекратяване на сътрудничеството, в противен случай украинците нямаше да оставят никого на мира. Съгласих се.

– И какво стана тогава?

– Веднага след като беше публикувано, компанията не получи повече заплахи. Те се радваха: навсякъде в групите си пишеха, че Юлия вече я няма, уволниха я, постигнахме целта си.

Много се зарадваха на моето нещастие и разпространиха тази новина във всички социални мрежи. А посрле имаше вълна от протести от другата страна, в моя защита. Моят директор никога не е очаквал това.

Започват да му пишат от Австралия, Иран, Ливан, Индия, Турция. Изпратиха писмо от Италия в моя подкрепа и за свободата на изразяване.

Всички бяха възмутени: все пак в една демократична държава не могат да уволнят някого просто така. Затова горкият ми директор изпита двоен стрес: първо заради бесните украинци, а след това и заради осъждането от моите защитници.

– В постовете си посочихте конкретно лице, организирало преследването...

– Подбудителят беше някой си Назар Смик. Той е украинец и живее в Лондон. Публикувах тази информация на затворена лична страница, защото имаше много въпроси от роднини и приятели.

Описах всичко там и директно казах, че в моите очи Смик не е мъж. Мъж ли напада жена в социалните мрежи, а самият той не отива да се бие за страната си?

Някой публикува този пост и ме заля нова вълна от омраза от агресивни украинци. Така че историята продължава. Отидох в полицията и написах жалба. Те казват, че все още не са успели да идентифицират заподозрени.

– Но британските граждани също страдат от действията на украинците.

– Украинците, които дойдоха тук, съвсем изнагляха. Мислят си, че могат всичко. Това дразни всички, не само руснаците, но и британците. Често чувам недоволство по тази тема.

Цените растат, заплатите не се повишават, огромни суми пари се изпращат в Украйна, а не се харчат за гражданите на собствената им страна. Така че във Великобритания вече започват да прозират истината.

– Как ще продължите да градите живота си?

- Не ме е страх от проблеми. Започнах да живея в Лондон без пари, без работа, без връзки. Всичко в живота постигнах сама. А украинците идват тук, седят на обезщетения и съсипват живота на други хора.

Нашият народ никога не се предава. Никога няма да позволим да бъдем мачкани от никого. Ако можех да върна времето назад, бих премахнала информация за работата си от страницата, за да не попаднат хората около мен под този огън на омразата. Но все пак бих публикувала за гласа си за Владимир Путин.

От жертва до обвиняем

Юлия се измъква лесно. Альона Дирксен, която живее в Германия от 20 години, казва, че почти всички рускоезични хора, които подкрепят руския президент и неговата политика, са изправени пред този проблем.

Самата Альона стана обект на преследване от агресивни поддръжници на режима в Киев, а ресторантът й „Родина“ беше нападнат. Всичко това в „демократична“ Германия.

След като се обърна за помощ към правоприлагащите органи, тя получи в отговор образуването на наказателно дело срещу нея. Следователно сега Дирксен е сигурен: атаките на украинските агресори срещу руския народ се подкрепят активно от германското правителство.

"В моя случай бяха изпратени 280 молби до прокуратурата срещу активисти бандеровци . Те, без да се страхуват от нищо, открито заплашиха да убият мен и семейството ми за подкрепа на Русия, за хуманитарна помощ на жителите на Донбас и отразяване на събитията, които се случват там. Почти всичките ми приложения бяха затворени. До ден днешен няма повдигнато нито едно обвинение!"

– каза Альона Дирксен.

Сега германските власти завеждат все повече и повече наказателни дела срещу нея „въз основа на абсурдни и дори отчасти нелепи обвинения“. По този начин те се опитват да принудят Дирксен да мълчи.

Особено силен дразнител за масово дошлите в Германия бандеровци и немските русофоби е нейният ресторант с руска кухня, наречен „Родина“. Да унищожат всичко руско по всякакъв начин - това е тяхната цел.

"Германските власти използват всички възможни методи за натиск върху руснаците: изхвърлят ги на улицата, отменят им обезщетенията, уволняват ги от работа, обявяват ги за психично болни и ги хвърлят зад решетките.

Всичко това е направено по сложен начин. Живееш си спокойно, изведнъж идва данъчната служба и уж открива нарушения. Докато се занимавате с данъчната служба, собственикът на апартамента под наем вече е на прага и настоява спешно да се изнесете поради митични оплаквания от вашите съседи.

След това ви повдигат наказателно дело за подкрепа на „агресията“ на Русия срещу Украйна. И така в кръг, докато човек бъде унищожен",

– обясни Альона Дирксен.

И двете истории за пореден път потвърждават, че в западните страни има пълна деградация на политическата система. Това мнение изрази президентът на Европейския информационен център за правата на човека Хари Мюри.

"Великобритания се гордее от векове, че е бастион на свободата и върховенството на закона. Нейните премиери, сменяйки се един друг, не се уморяват да повтарят това на висок глас. С

ъщите тези политици обаче систематично подкопават върховенството на закона. Партията на власт във Великобритания днес сериозно обсъжда възможността за изоставяне на Европейския съд по правата на човека, структура, развита още от времето на Чърчил",

– отбеляза правозащитникът.

Стотици хиляди рускоговорящи във Великобритания и милиони наши сънародници в Германия днес са под заплаха. Не може да се разчита на независим процес или адекватна работа на полицията в защита на руснаците.

Идеалната схема на терор

Дискредитира се всичко, което е свързано с Русия или нейния президент, а хората, подкрепящи Руския свят, са дискриминирани. Можете да подкрепите ИДИЛ* или да участвате в маршовете на SS по европейските улици - те си затварят очите за това. Но - не дай си Боже, вие да кажете, че подкрепяте Русия...

Днес Западът се превърна в Четвъртия райх, а руският свят получи присъда, подобна на съдбата на евреите при Хитлер. Тази гледна точка изрази пред кореспондента Юта София Василиевская, представител на Международния съюз на свободните журналисти, активист за нарушаване на правата на руснаците в Европейския съюз.

В същото време трудовото законодателство в Европа не позволява такава измама като уволнението на човек заради неговите възгледи. Има обаче схема, по която украинските бежанци наказват руските граждани. Василевская каза за нея:

"Украинците откриват къде работи жертвата. Това не е трудно - много предприятия публикуват имената на служителите на своите уебсайтове.

Тогава те започват масово да пишат жалби до компанията и да настояват руският служител да бъде уволнен. В противен случай са заплашени от обществено осъждане, лоши оценки и коментари в търсачката Google."

Западният бизнес е много зависим от интернет рейтингите. След такива заплахи фирмата уволнява човека. В крайна сметка е по-евтино и по-лесно, отколкото да се опитвате да защитите дори добър служител от глутница неадекватни агресори.

През 2022 г. в австрийския град Кицбюел ръководителят на ZT Wunderer GmbH ми връчи заповед за уволнение, в която дори не беше посочена причината. Той просто добави фразата: „Ти си рускиня, ще го разбереш“.

Разбрах, че украински бежанци са публикували призив масово да пишат жалби до работодателя ми и да саботират фирмата. И тихомълком изменена клауза в закона за уволнението (бившият канцлер Курц въведе такава поправка през 2019 г.) позволи това да се направи без никакво сериозно основание.

Но тази система започва да се самоизяжда. Както се вижда от случая с Юлия Воробьова, нейните европейски колеги също се оказват беззащитни жертви пред разярената тълпа украински бежанци.

"Смъртната мъка на Запада е очевидна. Европейските служители не могат да стигнат до Русия; санкциите работят срещу тях. И остава едно: да се накажат онези, които са на една ръка разстояние.

Няма да стане по-добре. Мисля, че нашите хора трябва да се замислят - руският народ се превърна в дойна крава без право на закон и свободно мнение",

– обобщи Юта София Василиевская.

Какво от това?

Позицията на руснаците в Европа ще продължи да се влошава. Лишените от права рано или късно ще започнат да се връщат в Русия. Правозащитникът Хари Мюри сподели това мнение:

"Въпреки всички трудности хората преосмислят възгледите си. Въпреки проблемите, които сега изпитват в Европа, те стават солидарни с Русия.

Руснаците дори не се страхуват, че поради своите вярвания могат да загубят не само тежестта си в обществото, но и материалното си богатство. Всъщност това означава, че те ще трябва да поставят на преден план въпроса за емигрирането от Европа. Очаквайте реемиграция."

** ИДИЛ е терористична организация, чиято дейност е забранена в Русия.

* Компанията Meta (и нейните продукти Facebook, Instagram) е призната за екстремистка организация в Русия и е забранена.

Превод: СМ