/Поглед.инфо/ Норберт Хофер може да стане първия крайнодесен държавен глава в ЕС на австрийските президентски избори в неделя.

Неговата Партия на свободата (ПС), оглавявана навревето ог бивш офицер от СС, се измести от периферията към центъра на властта през последните 60 години.

Основана от бивши нацисти

Основана през 1956 г., ПС поизлиза от краткотрайно съществувалата Федерацията на независимите, създадена в периода след Втората световна война от бивши нацисти, които бяха лишени от право на глас. Партията, чийто първи лидер е бивш офицер от СС, привлече също така пангерманисти и либерали, на които им беше омръзнал управляващият центристки елит.

През десетилетията ПС все повече навлизаше в територията на двете основни партии, социалдемократите (АСДП) и консервативната Народна партия (АНП). Тези две основни партии доминираха австрийската политика от 1945 г. досега, докато на първия кръг от президентските избори през април кандидатите им за поста бяха поразени.

В началото на 1980-те години СП за кратко време беше превзета от либерали. При тяхното ръководство ПС за първи път се появи на националната сцена, когато през 1983 г. формира коалиционно правителство с канцлер социалдемократа Фред Зиновац. Но привържениците на ПС бързо наказаха либералната тенденция и партията получи едва 1,2% при изборите през 1986 г.

Ерата Хайдер

След като ПС удари дъното се появи Йорг Хайдер, младият харизматичен син на бивш служител на нацистката партия. Под неговото претрупано ръководство партията преоткри себе си като застрашителна популистка сила, процъфтяваща на основата на ксенофобски и антиевропейски лозунги.

Хайдер стана управител на федералната провинция Каринтия през 1989 г., но бе принуден да подаде оставка малко след това, тъй като хвалеше "политиката на заетостта" на Третия райх. Десетилетие по-късно грамотният по отношение на медиите оратор беше преизбран и остана начело на провинцията, докато не умря,предизвиквайки катастрофа в нетрезво състояние през 2008 година.

И днес се усеща вдъхващото съмнения наследство на Хайдер в Каринтия. Малката провинция едва предотврати фалит по-рано тази година поради дългове, произтичащи от високо рисковите във финансово отношение политика при управлението на Хайдер.

В политически план Хайдер успя да умножи подкрепата за ПС, която излезе на второ място на изборите през 1999 г. с близо 27% и остана само зад социалдемократите. След като преговорите със социалдемократите се провалиха, крайната десница сформира правителство с АНП през 2000 г. Коалицията предизвика международни протести и превърна страната в парий в ЕС.

Да влезе Щрахе

Пет години на споделяне на властта с консерваторите се отразиха тежко на ПС – според проучванията на общественото мнение подкрепата за партията потъна до едноцифрени числа в средата в средата на мандата. Хайдер се опита да поправи ситуацията, разчитайки на екстремистки елементи на партията, но самият той се оказа изтласкван все повече в ъгъла.

В крайна сметка Хайдер напусна, за да създаде ново движение, разчиствайки пътя за нов лидер на ПС през 2005 г. - амбициозния зъботехник Хайнц-Кристиан Щрахе.

Бившият член на радикално студентско братство не е бил впечатлен от по-либералния подход на Хайдер и започна отново да въвежда открито расистки лозунги. След като този подход не доведе до промяна в изборните резултати, Хофер и стратегът на ПС Херберт Кикел притиснаха Щрахе да приеме по-малко офанзивна стратегия.

Излъскване на имиджа

Копирайки успеха на преобразяване на крайнодясния Национална фронт във Франция на Марин Льо Пен, Щрахе смекчи агресивната си реторика и се фокусира върху социалното подпомагане и покупателната способност, когато през 2008 г. се стовари икономическата криза.В същото време ПС започна се дистанцира от неонацистки, расистки и антисемитски коментари на някои от нейните най-видни членове. В резултат на това партията отново стана политическа машина с остри зъби и се кани да спечели насрочените през 2018г. избори.

Макар Хофер ясно избягваше подстрекателската реторика по време на президентската си кампания, той остава истински защитник на крайната десница , който иска „Европа на отечествата“ и каза „Ислямът не е част от Австрия“./АФП

Виена / Австрия