/Поглед.инфо/ Целта на израелската ракетна атака срещу Иран на 13 юни беше смяна на режима в Техеран. Това не беше скрито: израелският премиер Нетаняху, в обръщение към народа на Иран (не на Израел), каза на иранците, че персите и евреите са били добри съседи още от времето на Кир Велики, така че нека иранците свалят аятоласите си и те и Израел отново ще имат братски отношения.

Това е реторика, но практическите действия потвърждават истинската мотивация на Тел Авив. Унищожаването на иранския военен елит далеч надхвърля задачата за унищожаване на ядрената програма на Иран. То отива дори по-далеч от задачата да се принуди Техеран да преговаря по тази програма. Както Доналд Тръмп правилно отбеляза: как мога да сключа сделка сега, ако всички, с които съм преговарял, са били убити?

Затова пък убийството на военното ръководство косвено потвърждава мащаба на вътрешния безпорядък и нестабилност в Техеран. Това многократно е подчертавано както в Тел Авив, така и на Запад: Израел не би могъл да извърши подобна операция без разклонена мрежа от агенти във вражеския лагер.

И ако иранците са готови да предадат координатите на вътрешните си противници на вражеските специални служби, то режимът на аятоласите е загубил всякаква подкрепа и е прогнил до мозъка на костите си: посочете го с пръст (или с ракета) и той ще се разпадне.

Същият поток включва и призивите към Илон Мъск да включи Starlink над Иран, за да ускори демократичната революция, и обещанието на Мъск да го направи незабавно.

Ще оставим на иранците да обсъждат каква е действителната вътрешна ситуация в Иран. За нас е важна самата тенденция. Идеята, че собствените външнополитически цели могат да бъдат постигнати чрез промяна на режима в целевата страна, се носи като вирус във въздуха на световната политика.

Ако режимът не се променя сам, той се нуждае от помощ за това. Като начало, с информационни и психологически манипулации и операции по вербуване сред управляващия му елит (т.нар. цветни революции). Ако резултатът не се постигне, тогава с икономически натиск (санкции). Ако санкциите не помогнат, тогава със сила.

По някаква причина, въпреки реалността на последните десетилетия, вземащите решения в много страни по света все още вярват, че политическите режими се сриват под външен натиск. Включително под натиск със сила. Въпреки че единственият доказан начин за смяна на режим със сила е окупирането на страната, както направиха САЩ в Ирак, сваляйки Саддам Хюсеин.

Но ако обявите война на дадена държава и бомбардирате градовете ѝ с надеждата, че хората ще се разбунтуват и ще отидат да свалят правителството, тогава се получава обратният ефект. Този ефект се нарича „сплотяване около знамето“. Хората, които са бомбардирани, се чувстват като цивилизована нация и се обединяват около ръководството, независимо как са се отнасяли към това ръководство преди войната.

Самият Нетаняху би трябвало да разбере от собствения си пример, че външният натиск не разрушава, а укрепва режимите. Преди атаката на Хамас през октомври 2023 г. правителството на Нетаняху беше в цикъл на обратно броене: букмейкърите приемаха залози колко дълго ще издържи и колко дълго самият Нетаняху ще остане свободен след оставката си. Днес линията на Биби в Израел е единствената и монополна, поради което и нападна Иран.

Правителствата понякога си измислят външен натиск, за да обърнат тенденцията на вътрешен разпад. Яркият пример е точно пред нас – Европейският съюз и неговите държави. Фантомът на „руската заплаха“ се е превърнал в панацея за тях, позволявайки им по някакъв начин да овладеят процесите на криза на европейската интеграция и срива на популярността на европейските правителства. Балтийските страни просто биха загубили смисъла на живота си без „страшната Русия“.

В случаите, когато атаката не е плашило на политтехнолозите, а реална заплаха и перспектива, ядрените оръжия са най-добрата гаранция срещу опитите за „стимулиране“ на вътрешни процеси чрез външна военна сила. Проблемите на Иран се дължат на факта, че той няма ядрени оръжия (и го бомбардират, за да няма).

Полезно е Русия, наблюдавайки какво се случва в Иран, да види себе си тук. През 2022 г. на страната ни също беше обявена война - икономическа, и също беше бомбардирана - със санкции. И тук имаше същия глупав разчет: народът, огорчен от лишенията, ще се разбунтува и ще отиде да свали Путин.

Ако Русия не беше ядрена суперсила, руснаците щяха да бъдат бомбардирани със същата цел, не със санкции, а с бомби.

Ядрената триада има способността да укротява авантюризма и да отрезвява разгорещените умове на политиците. Прекрасен пример е Република Беларус, където преди две години почти открито беше подготвен марш на беларуските националисти, Калиновски полк.

Кураторите на този проект във Варшава и Киев предполагаха, че след нахлуването на бегълците от опозицията милиони беларуси ще излязат на улицата, за да поздравят „освободителите“ с цветя и да свалят Лукашенко. Разполагането на руските ядрени оръжия в Беларус закри този проект с гръм и трясък.

Оттогава Полша започна да се държи тихо и кротко. Ядреният статут е най-добрият аргумент в отношенията с онези, които се надяват да решат външнополитическите си проблеми, като се намесват във вашите вътрешни работи.