/Поглед.инфо/ Преминаването на отоплителния сезон в Европа (а и в целия свят, предвид свързаността на ВПГ) е една от основните теми за обсъждане в енергетиката. В същото време няма смисъл да се правят точни прогнози, тъй като непредсказуемият метеорологичен фактор влияе не по-малко от намаляването на предлагането и ограниченията, наложени от страна на търсенето.

За илюстрация, просто погледнете дългосрочната динамика на запасите за съхранение на газ в Европа, дисперсията на зимното търсене е много голяма. В някои години имаше достатъчно газ, а в някои топли зими резервите в края на сезона се оказаха толкова големи, че това повлия на цените за целия следващ период на натрупване. Но всеки изпомпван, но неизползван кубичен метър през настоящия сезон за търговеца или доставчика на газ е, първо, замразени пари и второ, ненужно плащане за услуги за инжектиране и съхранение. Но винаги е трудно да се изчисли точното търсене поради времето.

Ако дефицитът се окаже сериозен, тогава ще бъде особено интересно да се наблюдава дали солидарността на европейските страни ще издържи. Вече виждаме първите признаци на раздор. В схемата "всеки за себе си" може да има две посоки. Първо, неуспехът да се осигури газ от националните съоръжения за съхранение на страни, изпитващи недостиг. Второ, контрол върху терминалите за ВПГ или магистрални газопроводи, минаващи през определена страна.

Ярък пример е Полша, която почти в началото на сезона за впръскване на газ почти напълно напълни своите хранилища, а в началото на август ги напълни до 100 процента. Въпреки това тя вече заяви, че няма да споделя с никого. В същото време проблемът на Полша е, че сега тя няма нито договор с “Газпром“, нито пряк достъп до руски газ. И в случай на реален дефицит реверсните доставки през Германия, които се използват в момента, просто ще изчезнат.

Руските обеми (10 милиарда кубически метра годишно) бяха планирани да бъдат заменени с доставки от Норвегия през новия газопровод „Балтийска тръба“, но според последната информация той ще бъде запълнен само на 35 процента. Между другото, този нов тръбопровод първоначално не беше важен за самия „Газпром“, тъй като общият обем на доставките от Норвегия за Европа в никакъв случай не се променя. Обемът на газовите хранилища в Полша е малко под четири милиарда кубически метра и е лесно да се прецени, че самата страна наистина ще се нуждае от него напълно в случай на недостиг на внос по тръбопроводи.

Ако говорим за основните руски газопроводи като цяло, тогава се е развила парадоксална ситуация. Традиционно считаният за политически най-надежден северен маршрут към Германия практически не работи („Северен поток-2“ не беше пуснат по политически причини от ЕС, „Северен поток-1“ работи с 20% капацитет). Освен това от 31 август „Газпром“ ще проверява за дефекти останалата работеща турбина в продължение на три дни, а в случай на проблеми „Северен поток-1“ също ще бъде напълно спрян.

А второстепенният „Турски поток“ се превръща в политически значимо трасе.

Припомняме, че след отказа през 2014 г. България да стане вход на „Южен поток“ и замразяването на проекта се появи проектът „Северен поток-2“. А „Турски поток“ (с половината капацитет на Южен) все пак беше осъществен, но по две причини. Първо, вече е прокаран сухопътен коридор през Русия, плюс тръбите за морския участък са щяха да бъдат пропилени. Второ, само с помощта на този маршрут беше възможно да се доставя газ на Балканите, преди всичко на приятелска Сърбия, без зависимост от украинския транзит. Но поради малкия капацитет на наземната тръба в цяла Европа е ясно, че рентабилността на проекта е умерена.

Въпреки това всичко работи политически. Три страни, които сега остават твърди пред санкционния натиск на Запада - Турция, Сърбия и Унгария - получават газ именно през "Турски поток". Вярно е, че България получава газ от Турция за Европа, но последните съобщения, че страната иска да се върне към преговорите за закупуване на руски газ (след като отказа да плаща в рубли и развали договора), говорят най-малко, че не би трябвало да има проблеми с транзита.

Любопитно е, че вече в Унгария газът в подземните хранилища е достатъчен за 141 процента от необходимия зимен дебит и 34 процента от годишното потребление. Много е. В същото време самите унгарски хранилища са запълнени само на 60 процента, а „Газпром“ също доставя газ в повече от договора, така че Унгария да може да закупи (и вероятно да изпомпва) допълнителни 700 милиона кубични метра. Виждаме обратната ситуация от тази в Полша - стабилни руски доставки в Унгария, докато обемът на хранилищата в страната е почти два пъти по-голям от този в Унгария, а потреблението на газ е наполовина по-малко.

Следователно Унгария има специална роля в газовата криза. Намира се на стабилно газоснабдително трасе с препълнени хранилища спрямо собствените си нужди, но засега недопълнени в абсолютно изражение. Възможно е страната, която е критикувана в рамките на ЕС както за външната си политика, така и за вътрешнополитическата си позиция, да планира по някакъв начин да размени газовите си излишъци през зимата.

Примерите продължават. Можем да припомним и неутрална Швейцария, където Министерството на енергетиката вече заяви, че според условията на договора, ако е необходимо, може да се свърже с газопровода от Германия до Италия, минаващ през нейна територия.

Друга история е Великобритания. Спомнете си, че тази страна има много терминали за получаване на ВПГ, но практически няма съоръжения за съхранение. Затова през лятото континентална Европа беше подпомогната от потока ВПГ, който беше внесен на терминалите на острова и след това отиде на континента чрез тръбопроводи. Но през зимата няма да има такъв поток, освен това понякога през зимата самата Великобритания внася газ от континента. На практика през последните топли зими това почти не се изискваше. При такива обстоятелства не е изненадващо, че страни с излаз на море, но без собствени терминали за получаване на ВПГ, се стремят да ги придобият - по-добре е да не поемате рискове, надявайки се, че газът от съседските терминали ще стигне до тях. На първо място, говорим за Германия. Планирано е в началото на 2023 г. тук да бъдат пуснати два плаващи терминала.

Но основният въпрос е дали ще има допълнителен ВПГ за новите терминали. През цялата 2022 г. се обсъждаше, че Европа примамва втечнен природен газ от Азия и по този начин компенсира руския недостиг, като запълва навреме съоръженията за съхранение. Но трябва да разберете, че Азия в същото време намали вноса на втечнен природен газ само с 15-20%, като основно спот обемите отиват в ЕС. Ще може ли Азиатско-тихоокеанският регион да живее със същия намален внос и през зимата? В този случай за Европа ще бъде по-лесно да преживее отоплителния период. Отново много ще зависи от времето и потокът на ВПГ ще зависи от времето както в Европа, така и в Азия.

Умишлено не обсъждаме сега въпроса за цената. Високите цени във всеки случай помагат за намаляване на търсенето чрез спестявания, изключвайки енергоемките индустрии, което вече се случва с пълна сила. А при производството на електроенергия отдавна е много по-евтино да се отопляваш с мазут, просто това превключване не е възможно навсякъде. Високата цена може да привлече дори част от ВПГ от азиатски дългосрочни договори, предназначени за индустрията.

И Китай, например, може да се върне донякъде към отоплението с въглища, което допълнително намалява търсенето на ВПГ. Европа със сигурност ще намери пари да се стопли и да купува газ при всяка цена. Друго нещо е, че за никакви пари няма да може да купува чужд газ за отопление. В крайна сметка защо са ви пари, ако вие самите мръзнете.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com