/Поглед.инфо/ На 30 ноември Александър Лукашенко обяви възможността за разполагане на руско ядрено оръжие в Беларус, след като каза в интервю с генералния директор на международната информационна агенция "Русия сегодня", че ще направи съответното предложение на Владимир Путин. Но това, уточни ръководителят на Беларус, ще стане при условие, че подобни системи на НАТО са в Полша.
Защо именно в Полша? Факт е, че на 19 ноември (в контекста на смяната в ръководството на Германия, където се намира основният ядрен арсенал на НАТО в Европа), генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че ако Берлин откаже да приеме нови ядрени оръжия на САЩ на своя територия , алиансът ще ги разположи "по на изток". ... Тоест на територията, контролирана от Варшава.
„Разгръщането на ядрени оръжия в Полша е пряка заплаха за Беларус“, казва Виктор Литовкин, военен наблюдател на ТАСС. - Това е рискът от ядрен удар по беларуска територия: времето на пристигането там е въпрос на минути. Съществува заплаха от унищожаване на Беларус и беларуския народ с всички последствия под формата на радиационно замърсяване на района.
Изявлението на Лукашенко е предупреждение към Европа, която трябва да разбере: като подкрепя НАТО, без да пречи на Съединените щати да разположат ядрени оръжия в Европа и на границата с Русия, то самата тя може да се превърне в ядрена мишена за Русия и Беларус.
От една страна е очевидно, че Русия има значително повече възможности за разполагане на тактически ядрени оръжия в Беларус, отколкото НАТО в Европа, където, съгласно откритите данни са разположени само ядрени бомби B61, докато Руската федерация има възможността да разположи атомни бомби, оперативно-тактически ракетни системи с ядрени оръжия, както и ядрени боеприпаси за артилерията и дори ядрени мини.
По този начин, по мнението на беларуски експерти, Русия има значително повече възможности за бързо използване на ядрено оръжие на този театър на военните действия, отколкото НАТО: същите самолети се наблюдават от противовъздушна отбрана, но например артилерията с атомно оръжие може да бъде проследена, но да разберете с какви оръжия е заредена, е доста по-трудно. Цялата самоходна артилерия, способна да използва ядрено оръжие, например ACS 2s3, в този случай трябва да се възприема като негов потенциален носител.
По мнението на В. Литовкин „в Беларус може да бъде разположен комплекс „Искандер-М“, който стреля на разстояние до 500 км и може да носи ядрена бойна глава. Ако САЩ поставят ракети със среден обсег на действие в Европа и заредят пусковите установки на ПРО в Румъния и Полша с „Томахавки“ с ядрени бойни глави, то [на територията на Беларус] това може да са и наземни комплекси „Калибър“.
Възможно е използването и на бомбардировачи като МиГ-31 с "Кинжали" на борда. Те също могат да носят ядрени бойни глави." Военният наблюдател на ТАСС смята, че тази стъпка е оправдана в случай на разполагане на ядрени оръжия в Полша, тъй като създава реална военна заплаха за Беларус.
Засега Русия не говори за трансфер на ядрени оръжия на Беларус, тъй като това би означавало нарушение на Договора за неразпространение на ядреното оръжие от 1968 г. както от Москва, така и от Минск, към което те, разбира се, не се стремят и което може да има нежелани последици за международния авторитет на двете страни.
Освен това Беларус няма собствена инфраструктура за производство и поддръжка на ядрени бойни глави, както и собствена система за боен контрол на стратегическите ядрени сили. Следователно, дори ако ядрените оръжия бъдат разположени в Беларус, те ще бъдат под контрола на Русия, тоест официалният Минск реално няма да повлияе по никакъв начин на тяхното използване.
По време на разпадането на СССР Република Беларус беше осмата в света по запаси от ядрени оръжия. Но дори тогава (както и сега) те бяха напълно наясно с всички рискове за републиката, свързани с ядрените оръжия. Като потвърждение може да се цитира например изявлението на командира на Беларуския военен окръг A. И. Костенко на сесията на Върховния съвет (15.11.1991 г.) в дискусия за осъществимостта на ядрените оръжия в Беларус:
„При условията на отбранителната доктрина, защитавайки се в рамките на републиката, ние, съгласно нашите планове, би трябвало да използваме такива оръжия. С началото на войната се планира използването на това оръжие - не става дума само за десетки Чернобил-и на земята, не само за унищожаване на материалната основа на живота върху огромни жизнени пространства, но и за подкопаване или унищожаване на генофонда на нацията до невъзстановимо ниво и никакви решаващи цели на войната не струват такава цена."
От друга страна, няма особена нужда Руската федерация да разполага ядрени оръжия в Беларус в контекста на противодействието на Полша. „От изток на запад дължината на Беларус е около 650 км и по отношение на съвременните граници на бойното използване на ядрени оръжия, по-специално на стратегическите ракетни сили и авиацията с далечен обсег (ДA), това разстояние не може да бъде признато. като имащо сериозно влияние върху ситуацията“, отбелязва руският военен експерт Михаил Ходаренок. „Тоест, дори хипотетично разполагане на ядрено оръжие на територията на Беларус няма да даде на Руската федерация никакви оперативни и стратегически предимства, но в политически план последствията за Москва могат да бъдат много, много негативни.
Някои оценки, по-специално тези на Адалби Шхагошев, член на комисията по международни въпроси на руската Държавна дума, се свеждат до твърдението, че официален Минск си играе с чужди (руски) ядрени мускули, което според него не е много приемливо.
Имайте предвид, че сега на територията на Република Беларус има две военни съоръжения на Руската федерация, по един или друг начин, свързани с ядрени оръжия: станция Антей за комуникация с подводниците, оборудвани с балистични ракети (43-ти комуникационен център на ВМС на Русия ) във Вилейка и стационарна радиолокационна станция за предупредителната система за ракетно нападение "Волга" край град Ганцевичи. От септември 2020 г. руснаците тренират ракетни и бомбови удари със стратегически бомбардировачи от въздушното пространство на Република Беларус. Отчасти за осигуряване на по-голяма надеждност на удара се извършва изграждането на ПВО в Беларус, разполагането на руски С-400 и др.
А външната причина за хипотетичното разполагане на руски ядрени оръжия на територията на Република Беларус като че ли се изчерпи след 28 ноември Й. Столтенберг поясни по отношение на изявлението си от 19 ноември, че „Германия ще продължи да участва в съвместното използване на ядрени оръжия и следователно вече няма да има проблеми".
Прави впечатление, че на 30 ноември, синхронно с изявлението на А. Лукашенко, Организацията на Договора за колективна сигурност, която включва както Беларус, така и Русия, заяви: „Държавите-членки на ОДКБ настоятелно призовават държавите-участници в Договора за неразпространение на ядреното оръжие да се ограничат с неговата дислокация на своите територии без разполагането му в чужбина, както и да ликвидират цялата инфраструктура, която позволява бързото разполагане на тези оръжия на територията на неядрени държави“.
Превод: ЕС