/Поглед.инфо/ Преди години световноизвестният норвежки учен и мирозащитник Йохан Гал-тунг, автор на популярната концепция за структурното насилие, с тревога подчерта, че Европа устремно върви към опасна фашизация. Доста по-рано от него, обаче, емблематичният (покрай Майските парижски студентски бунтове от 1968 година) френски мислител Ги Дебор отбелязва (по повод на шеметно навлизащия в исто-рическото време и пространство трети модел на тоталитаризма), че Европа се превръща все повече, на високи обороти в опасно тоталитарно съобщество. А доколкото тоталитаризмът е органично свързан с различни видове експанзии, те-роризми, екстремизми и агресии - политически, икономически, търговски, военни, информационни, расови и пр., знаменитият анархо-синдикалист и либертарен со-циалист Ноам Чомски нееднократно публично обяви САЩ за най-безспорната, голя-ма и зловредна за света държава-екстремист и терорист, едва ли някой прозорлив човек днес се съмнява, че Четвъртият райх вече се проявява по най-одиозен на-чин, който много прилича на онова, което преди повече от осем десетилетия стори на човечеството - с кървавите си безумия - немско-хитлеристкия ненаситен Трети райх. Единствената немаловажна, а многозначна разлика между двата райха е, че днешният Фюрер вече не е чистокръвен ариец, нито е европеец с „чисто“ потекло, а е с презокеанска англосакснонска генеалогия и одиозна политическа биография.

Днес вече всички разумни и нравствено почтени хора стават непосредствени очевидци, свидетели, а и невинни жертви на гибелната историческа тенденция към ускорено фашизиране на Стария континент, най-вече на конюнктурните и компра-дорските му елити. Защото генерал Де Гол със сигурност бил заплюл двукратния френски президент Еманюел Макрон първо, заради капитулацията и колаборацията му с безнаказано настъпващия фашизъм в Европа, второ, заради предателството му към антифашистката съпротива и борба на френския народ, а и, трето, което, впрочем, е най-важно, поради сервилността му към дирижиращите го американци.

Какво обаче да се прави, като прастарата историческа традиция повелява, че времената се менят, а с тях и нравите, вкусовете и апетитите на властниците в тях!

Тайната на сегашните опасни за човечеството мутации на Запада обаче може да се разкрие в известна степен, ако достатъчно внимателно се прочете, а и много добре осмисли един фундаментален труд, които е творческо дело на безспорен на-учен авторитет, признат не само в европейския свят, но и в целия свят. Става дума, за твърде обемистия двутомник на изтъкнатия английско-немски социолог Хюстън Стюарт Чембърлейн, носещ заглавие „Основите на ⅪⅩ век“1, който само до 1938 година има 24 издания с тираж над 250 хиляди екземпляра, но и който се оценява от изследователи, или критици с различна идейно-политическа ориентация като ка-питален, истински епохален шедьовър, според преценката на Бърнард Шоу, или ка-то твърде добър, ценен и полезен, според мнението на Лев Николаевич Толстой.

Какво, всъщност, ни предлага във фундаменталния си труд Чембърлейн?

Първо, генералната идея, че превъзходството на арийската раса не подлежи на съмнение и опровержение. А, още по-точно, че именно тевтонците са предоп-ределили, но и допринесли най-много за цивилизационното развитие на Европа. И дори нещо повече: на техните исторически заслуги се дължи оцеляването на Евро-па и западната цивилизация след разрушаването на Римската империя, която била напълно прогнила, а и исторически безсперспективна, защото властта й се държала от евреи и други - непълноценни в расово и културно отношение - неевропейци.

Днес потомците на такива ненаситни, самовлюбени „тевтонци“ обитават най-висшите етажи на изглеждащия все по-мрачно и по-страшно замък на Евросъюза. И в зареяните им в историческите хоризонти погледи им се привиждат зазвети и безпощадно разграбени огромните територии и всевъзможните богатства на Русия.

Второ, Чембърлейн слага в общността на тевтонците германците, келтите, латините, гърците и славяните. Той, обаче, прави многозначителната уговорка, че между тези нейни представители съществуват изначални, но и труднопреодолими расови, културни и други различия, които не могат да се пренебрегнат, или омало-важат, но въпреки това са исторически непоклатим фундамент за предопределе-ността на тази раса над останалите и вътре в самата нея относно другите членове.

Ако погледнем днешната властова йерархия в Европейския съюз, ще видим, че на славянските държави и нации се отреждат незавидните роли на декор, или масов хор, които да приглася на соловите партии на водещите западни държави. В тази печална, но и, същевременно, траги-комична роля единствено поляците се чув-стват вдъхновени и оптимистично гледащи към бъдещето. Те обаче не са навестени от Кайроса на европеизма, а и на арийците, а са инструментално подкокоросвани и всячески насърчавани от англосаксите, които вече исторически много жестоко, а и подло са ги изпързаляли в годините преди и по време на Втората световна война.

Трето, че митът за лидерската предопределеност на арийската раса е ясно и категорично защитен. А той, както много добре знаем от историята, е главният мит на германския нацизъм, а и на други западно-европейски фашистки организации. Днес арийският мит тихомълком и дискретно се възкресява чред апологията на ци-вилизационния избор, направен от страните-членки на НАТО и Европейския съюз.

Като най-отвратителен и опасен противник на великите исторически предна-значения и завоевания преди повече от век Чембърлейн поставя евреите, така как-то днешните евро-тевтонски рицари от Брюксел с пяна на устата слагат руснаците.

Не е чудно защо след разширяването на НАТО и Европейския съюз в Цен-трална и особено в Източна Европа толкова динамично, но и сякаш безпроблемно възкръсва (спекулативно и манипулативно) историческата памет за фашизма и на-цизма, за Третия райх и, съответно, за крайно „зловредната роля“ на антифашизма, комунизма, социализма, или други леви идеологии, партии и социални движения.

Регулярните маршове на факлоносци и черноризци, наследници, или внуци на десетилетно потънали в историческа забрава фашисти и нацисти, сега без вся-какви проблеми, препятствия и ограничения демонстрират идейните си пристрастия и властовите си апетити в най-различни сфери на държавата и обществото. Именно те, но най-вече евроатлантическите им закрилници и спонсори, стоят в дъното на радикалното, но и фалшифициращо (обективната истина за времето преди, около и след Втората световна война) прередактиране и дори пренаписване на историята. Апотеоз на тази перверзна тенденция беше приетата миналата година декларация на Европейския парламент, отъждествяваща нацизма със социализма в СССР.

Колкото повече левите идеологии и партии свиват бойните си знамена и губят позиции, доверие, а и подкрепа в широките обществени слоеве, които по време или след войната са ги превърнали в управляващи формации, толкова по-агресивно, по-непримиримо, брутално и последователно разширяват жизнените, а идейните и военно-географските си територии десните, радикално десните, нео-, или явно про-фашистките формации и то във все повече държави от цяла Европа. А това става с пълното съдействие и активната подкрепа на антидемократично рекрутираната брюкселска администрация, начело на която, както става ясно от сега провеждани биографични справки и разследвания, стоят потомци, или внуци на видни фигури от Третия райх, на колаборационисти на нацистите, или фашистите в много страни.

Независимо от традиционната аристократична високомерност на поданиците на кралската корона на Великобритания, а и сам англичанин, Чембърлейн е предел-но категоричен, че арийската раса и особено германските й представители са стоя-ли, но и трябва и занапред да стоят на върха и кормилото на историческите процеси. Заради неистовата му любов към Германия и нейната култура, той е възнаграден от високомерните и горди с произхода си англосакси с прякора „превъртялия англи-чанин“. А днес превъртяли, изглежда, са всички „барони“, или „графове“ от Брюксел.

Днес отново виждаме трескавите и настойчиви опити, или напъни на Герма-ния отново да бъде локомотив на историята в съвременна Европа, макар че все по-отчетливо личи, че палмата на първенството (спрямо лидерството) очевидно се по-лага на най-върлите и най-трайни русофоби - шмекерите от Великото кралство.Те и най-вече техните идеолози, или политици никога не са крили завистта, омразата и наневистта си към империята на царска Русия, Съветския съюз и днешна Русия. И, както винаги досега, отново протягат хищническите си лапи към богатствата на огромната руска страна. И отново най-активно участват в инспирирана от тях прок-си-война, която трябва да се води докрай, т.е.до последния украинец, а и дотогава, докато Русия не се отслаби, сломи, предаде и подложи на пълен грабеж и подялба.

Интересен факт от биографията на Чембърлейн, както и от съдържанието на неговата творба, е, че той е, от една страна, верен последовател на расистките кон-цепции на Артур де Гобино и Жорж де Лапуж, но и че - от друга страна, - е върл про-тивник и критик на дарвинизма и особено на социалдарвинизма, категорично разоб-личавайки теоретическата им несъстоятелност и огромна историческа зловредност. Затова е твърде странно, че неговите днешни - тайни, възбудени, а и задкулисни - възкресители не следват този му свещен завет, а - обратното, - тотално го предават, заставайки непоклатимо на позициите на расизма, сегрегацията, изолационизма, ксенофобията (във всичките й разновидности - расова, етническа, национална, ци-вилизационна, културна и пр.), пък и в тотална защита на дарвинизма и социал-дар-винизма както в икономиката, така и в политиката, а дори и в културата, доколкото считат руснаците не само за непълноценни същества, но и за нечовеци, което не е много по-различно от онова недочовеци - задължителната дефиниция в Третия райх за руснаците, конструирана и публично легитимирана от висшия елит на СС.

В крайна сметка, за никой разумен, а пък и морален човек днес не е тайна, че неолибералната глобализация динамично, мащабно и тотално наложи дарвинистки и социалдарвинистки оптики и практики както в политиката, така също и в икономи-ката, науката, културата, образованието, здравеопазването и ред други сфери. Пот-ресаващите факти, че днес в Германия лекари отказват медицинска помощ на свои пациенти, заради това че са руснаци, са не само показателни, а и непредвещаващи нищо добро, или оптимистично за все по-смрачаващите се хоризонти на историята.

Този модел на глобализацията вече нагледно и с трагични последици доказа как се извършват концентрациите, но и трансферите на богатствата на целия свят в страните от т.нар. златен милиард, а и, най-точно, в техните олигархични котерии.

Истински парадокс е, че въпреки расизма и културното си високомерие гер-манските нацисти и особено тясното обкръжение на Хитлер доста високо ценяха, а и безцеремонно си присвояваха културните шедьоври и богатства на окупираните от тях страни и народи, за разлика от днешните ръководители и слуги от Четвъртия райх, които тотално, а и на всеослушание отричат, стигматизират, но и препятстват културните връзки с Русия, с нейната цивилизация и изключително богата култура.

Ако някога хитлеристките фрицове слушаха в захлас и упоение музикалните изпълнения дори и на евреи, а след това без всякакви скрупули и морални угризения ги изпращаха в концлагерите, където от кожата им правеха чудесни абажури, или приказно ухаещи тоалетни сапуни, днес западни „фрицове“ се крият като плъхове в катакомбите на завод Азовстал в превзетия от руснаците град Мариупол, прочув-ствено тананикайки с украинските си братя по участ тъжни балади за С. Бандера.

Не е тайна за никого, че централизираното, мащабното и ескалиращото то-тално, преднамерено, спекулативно и манипулативно обезчовечаване на руснаци-те, на тяхната история, цивилизация и култура върви с пълна сила, а и в разширя-ващи се неудържимо мащаби, при това доста преди да започне военният сблъсък между Русия и Украйна, за когото, всъщност, основна вина имат геостратегически-те, политическите, а и, най-вече, икономическите визионерства, интереси и апетити на съвременните кормчии и юнги на бруталния и агресивен евроатлантизъм. И както някога Чембърлен виждаше и обосноваваше историческата мисия на Запада в това да завзема и заграбва природните, а и всички други ресурси, богатства и ценности на останалия свят, както и да унижава, но и да унищожава, ако трябва, непълноцен-ните според високите му претенции раси, нации, народи и етноси, така и в сегашна-та опасно ескалираща ситуация на реално вече започналата Трета световна война публичното, медийното, политическото и всяко друго дискредитиране, стигматизи-ране, или дори сатанизиране на всичко руско е очевадно, реално и твърде опасно. Само че за разлика от синеоките и доблестни арийци от Третия райх, които воюваха по фронтовете на Стария континент заедно с техните профашистки съюзници, днес квази-тевтонците и масоните от англосаксонския свят използват като пушечно месо украинците, за да убиват и издевателстват над руското население в Украйна. А ръ-ководената от тях война срещу Русия е вече прокси-война, в която те само дек-ла-ративно и привидно не участват, обаче, всячески затрудняват руснаците, като, заед-но с това, спонсорират щедро (финансово, кадрово, логистично, информационно и пр.) марионентния нацистки олигархичен и човеконенавистен режим на Зеленски.

Ако знаем добре биографията на Чембърлейн, може нелошо да се ориенти-раме в мистериите или в ребусите на някои сега развиващи се процеси и властови сценарии. Защото не е маловажен, а твърде съществен и многозначителен фактът, че на погребението на видния английски социолог, дал толкова много за реклами-рането на арийската раса, лично присъстват Адолф Хитлер и Йозеф Гьобелс, с кои-то той е имал лично познанство, а е и водил дългогодишна кореспонденция, а те, на свой ред, са хранели много дълбоки и топли чувства на искрено уважение и не-скрита почит към личността, ерудицията и трудовете му, които са възприемали като свои значими ориентири. Не е тайна, че в печално знаменития си труд „Моята бор-ба“ Хитлер се позовава солидно на расистките визионерства на Х.С. Чембърлейн, а Гьобелс нееднократно (на масови публични сборища) е рекламирал подложения на обиди и подигравки във Великото кралско и презокеанската англосаксонска им-перия Чембърлейн, твърдейки с гранитна непоколебимост, че е „баща на духа ни“.

Като слушаме и гледаме днешната неистова, истерична и русофобска поли-тическа реторика на брюкселските „тевтонци“, лесно можем да направим аналогии с техните велики, но трагично разминали се с визионерствата си, арийски предтечи.

Някога по твърде сходен начин с днешния, при който американските и ан-глийските, но и ред други европейски банки тайно финансират евроатлантическата инвазия срещу Русия на територията на Украйна, спонсорираха преди 7-8 десети-летия историческия възход и политическата агресивност на хитлеристите. Сега по-мощта им за бандеровските колаборационисти и азовските нацисти е вече явна. А в тяхната шумна компания, но и ненаситна кампания се включват и всичките страни-членки на НАТО и Европейския съюз, чийто лакейски настроени, но и тясно ангажи-рани елити с неприкрито сладострастие лижат ботуша на презокеанския си фюрер.

Според историческите визионерства на Чембърлейн западният човек и арий-ската раса са предопределени и длъжни да прочистват географските и културните пространства от по-нисшите раси и да ги подчиняват. Това правят и днес техните наследници, въпреки че както някога, така и сега успехът им миражен и невъзможен.

Както знаем, Втората световна война беше спечелена главно заради бойните подвизи на Червената армия на Съветския съюз. Въпреки съвременните й редакции и пренаписвания, в които геройствата и победите на съветските офицери и войници се отричат, както правеха някога медийните централи на Хитлер и Гьобелс, така и днес изопачаването на историята няма да помогне за несъмнено победоносния за руснаците, но тъжен, пък и видимо позорен за „тевтонците“ финал на неоисторията.

1 Виж подр.: Чемберлен, Х.С. Основания ⅪⅩ столетия. В 2 т. М., Руский миръ, 2012.

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?