/Поглед.инфо/ При решаването на основния настоящ проблем в политиката на Германия – формирането на правителството – постоянно изплуват нови причини за разногласия между двете основни партии на ФРГ.
Последното препятствие за създаването на голямата коалиция отново стана въпросът, свързан с бежанците, а по-точно с „верижната миграция“. Проблемът бе поставен така: може ли към тези, които вече са получили разрешение да останат в Германия, да се присъединят тези престарели и тежко болни негови близки, останали в родината си?
Компромисното решение – много несигурно – бе открито. А именно установена е горна граница на допустимото количество подобни семейни членове годишно.
Ангела Меркел не можа да скрие радостта по повод разрешаването на дадения проблем, нейната сияеща усмивка отново озари скучните страници на немските медии.
Но ето – сега отново възникна препятствие, при това отново свързано с роднините на вече живеещите в Германия бежанци.
Главата на едно от сирийските семейства, пристигнал през 2015 г. в Германия, се обърна за разрешение при него да се присъединят неговите втора жена и четири деца, останали в Сирия. Той обоснова молбата си с това, че страдат четири деца, които далеч от баща ти, тъгуват за него.
В конституцията на Германия полигамията е забранена. Но водещите политици в Германия приеха, че този случай трябва да се разглежда като особен. Тук става дума за деца, които са лишени от един от родителите си, заради което страдат. Само в интерес на децата може да се разреши преселването им в Германия. Разбира се – с майка им, защото децата не трябва да се откъсват и от нея.
Възниква естественото опасение, че, именно така – на напълно хуманитарни основания, постепенно се води легалната ислямизация на начина на живот на европейската държава.
Това, впрочем, не е първият подобен случай. По-рано в Германия се разбра за доста голямо количество т.нар. „детски бракове“ – съпрузи, не достигнали до брачна възраст (отново, според конституцията на бундесрепубликата).
Това бяха основно двойки, възникнали в процеса на миграцията, т.е. младежи, които са пристигнали от страните си без родители и запознали се пътьом.
Отначало това бе шок за силите на реда и ца миграционните ведомства. Но се наложи да се примирят. Не трябва да се разбиват семейства.
Сега започна вълната на семейните събирания. Вторите или петите жени с деца също искат да се съберат. И не в родината, а в Европа. И не някоя си България, в която никой няма работа, а в Германия.
Темата за полигамията, която в Германия вече наричат „изключителен случай“ става решаваща в преговорите за голямата коалиция. За Меркел това може също така да стане тема. Тя още веднъж може да покаже своята готовност за компромис заради нещастните и в неравностойно положение.
За трезвите политици тази тема предизвиква не само недоумение, но и възмущение. Председателят на младежкото крило на ГСДП Кюнерт упрекна върхушката на партията в предаване на решенията, приети на неотдавнашния партиен конгрес и поиска прекратяване на преговорите за създаване на коалиция със „Съюза“ ХДС/ХСС.
Германските граждани пишат в социалните мрежи, че следващия път ще гласуват за „Алтернатива за Германия“, защото „не искат да плащат издръжката на хареми“. Още повече хареми на бежанци, които нямат образование и не знаят езика, което не им позволява да получат работа и сами да си издържат многочислените семейства.
Изобщо им е трудно да разберат защо те не остават в собствената си държава с харемите си, а привнасят тези „особености“ в чуждата страна.
Най-вероятно – количеството на „особените случаи“ ще се увеличава и ще става обект на корупция, която вече има място в Германия. Известни са случаи, когато бежанците, отпращати обратно, купуват от лекарите медицински бележки за заболяване, за да останат в Германия, където равнището на медицината е по-високо отколкото в родините им.
Избирателите виждат проблем, който политиците не искат на видят. Някои от последните се опитват да се възползват от всеки повод да останат на власт, предавайки собствения си народ и фактически унищожавайки начина му на живот, наложен в страната цели векове.
Впрочем, тази криза може на първо място да унищожи „политическия начин на живот“ на Германия: за пръв път за следвоенните десетилетия старите партии, могат да бъдат заменени от напълно различни политици, които предлагат други решения.
Ерата на старите партии може да приключи скоро. Може би така е за добро.