/Поглед.инфо/ “Неконтролираният научен и технически прогрес ще ни доведат до нравствен упадък, до дълбока криза в духовната култура”, писа преди около сто години немският философ Освалд Шпенглер /1880- 1936/ в прочутия си труд “Залезът на Запада” /1919/. Предлагам на читателите две гледни точки върху тази актуална тема от руския мислител Николай Бердяев /1874- 1948 на сн.1// и съвременния английски философ Джордж Уолдън /на сн.2/.

НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ

ПРЕДСМЪРТНИТЕ МИСЛИ НА “ФАУСТ”

Всяка култура неизбежно преминава в цивилизация. Цивилизацията е съдба, участ на културата. Цивилизацията приключва със смъртта, но тя е и начало на смъртта, изтощаване на творческите сили на културата.

ШЕСТВАЩАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Това е водещата миъл в книгата на Освалд Шпенглер “Залезът на Запада”. С какво всъщност се отличава цивилизацията от културата? В основата си културата е религиозна, а цивилизацията не е такава. Според Шпенглер това е основното отличие. Той се счита за човек на цивилизацията, защото не е религиозен. Културата произхожда от култа. Свързана е с култа към предците е и е невъзможна без свещените предания. Цивилизацията е воля за световно могъщество, към установения ред на Земята. Културата е национална, цивилизацията - наднационална. Цивилизацията е световен град. Империализмът и социализмът са в еднаква степен цивилизация, но не и култура. Философията, изкуството съществуват единствено в културата, в цивилизацията те не са възможни, не са и нужни. В цивилизацията е възможно и нужно само инженерното изкуство. Културата е органична. Цивилизацията - механична. Културата е в основата на равенството, на качествата. Цивилизацията е проникната от стремеж към равенството! Тя се обосновава върху количеството. Културата е аристократична. Цивилизацията - демократична. Разликата между културата и цивилизацията е необикновено плодотворна. Шпенглер притежава твърде остро чувство за необратимостта на процеса на победата на цивилизацията над културата. Залезът на Западна Европа за него е преди всичко залез на старата европейска култура, изтощаване на нейните творчески сили, упадъкът на изкуството, философията, религията. Но цивилизацията все още не е изчезнала. Тя тепърва ще празнува нови победи. Но след нея неминуемо ще настъпи смъртта на западноевропейската културна раса. После културата ще може отново да разцъфти, но в други раси, в други души.

ПРЕДИЗВЕСТЕНАТА АГОНИЯ

Тези мисли Освалд Шпенглер е изразил с изумителен блясък. Но дали са нови те за нас? ние, руснаците, не бихме могли да се удивим много. Отдавна правим разлика между кулура и цивилизация. Всички руски религиозни мислители са утвърждавали това различие. Всички са изпитвали някакъв свещен ужас от гибелта на културата и тържеството на цивилизацията. Цивилизацията за съжаление е проникната от дух на буржоазност и еснафщина. Капитализмът и социализмът в еднаква степен са заразени от този дух. Под омразата на много руски писатели и мислители към Запада се крие не толкова омраза към западната култура, колкото към западната цивилизация. Константин Леонтиев, един от най- проницателните руски мислители, отри Закона за прехода на културата в цивилизацията.

Всъщност и Достоевски не е бил враг на западната култура. Ненавиждал е безбожната, нерелигиозната култура от Европа. Много хора на Запад също изпитват тъга, равна почти на агония, от това тържество на уродливата, напълно лишена от религиозност цивилизация. Не само руските интелектуалци, но и обикновените и чувствителни хора в Европа неведнъж, с голяма тъга, са устоновявали, че великата, свещена западна култура бавно загива, че на мястото й идва една нова цивилизация - без религия, без достатъчно духовност,, без истинска култура. И в това победоносно шествие на наднационалната ицилизация умира душата на Европа, нейната многовековна забележителна култура. Но оригиналността на Освалд Шпенглер не е в постановката на тази тема, а в това, че той не иска да бъде романтик и да тъгува по умиращата култура на близкото минало. Напротив, той иска да живее пълноценно, истински, да бъде гражданин на световния град на цивилизацията. Съгласява се да замени религията, философията, изкуството с техниката, с машините. Своеобразието на Шпенглер е в това, че до него не е имало друг, който да мисли като него, да живее с печалното съзнание за необратимия залез на старата култура. За това са необходими както дебела кожа и безчувственост, така и непоколебима, наивна вяра в безграничния прогрес на техническата цивилизация. И Шпенглер отлично е разбрал всичко това. Но той не е новият човек на тази цивилизация, той е умиращият Фауст - представителят на старата европейска култура. В наше време западната култура се ибръща към Изтока. Там може да се появи нов тип култура, нова душа на културата. За нас тези мисли са интересни: това обръщане на Запада ъм Русия, тези очаквания. Всъщност Русия е посредникът между Изтока и Запада. В нея се сблъскват двата потока на световната история. В Русия е скрита тайна, ние самите не можем да я разгадаем...

СВЕТЪТ ЩЕ ЗАГИНЕ

при равномерното разпределение на топлинната енергия на Вселената - енергия, необратима в други форми. Творческите енергии, създаващи многообразието на Космоса ще се изгубят. Светът ще загине при този непреодолим и фатален стремеж към физическо равенство. Да, наистина не съществува ли стремеж към равенство и в социалния свят - ентропия, гибел на социалния космoс? Размислите, които будят темите, поставени от Освалд Шпенглер, предизвикват тези тъжни констатации. И все пак, тази горчивина не бива да бъде чак толкова безизходна и мрачна. Последната дума за съдбата на света и човека не е само физиката и социологията, нали?

ДЖОРДЖ УОЛДЪН

В УПАДЪК ЛИ Е ЗАПАДЪТ

Можем ли да се надяваме, че Русия или Китай ще вдъхнат нов живот на нашата болна култура? В Китай наскоро говорих с един издател. Мащабите на книгоиздаването там са наистина грандиозни. Според мен досега не е имало такъв прецедент. Повечето от двадесет години над един милиард хора на тази планета са били насилствено откъснати от своята култура, а след това тя им е била най- неочаквано върната заедно с културата на останалите народи. Ефектът за тях е бил поразителен!

А КАКВО ЩЕ СТАНЕ С РУСИЯ?

Що се отнася до Русия... Интересно е да се разбере какво ще стане с руската традиция да се четат книги дори в метрото. Доскоро това бе голямо преимущество на руснаците: можеха без усилие да игнорират своята скучна казионна телевизия , а сега след промените там, това вече не е толкова просто. В “Залезът на Запада” Оскар Шпенглер пише,

че барута и книгопечатането са били открити в Китай по едно и също време. Той подчертава, че първото в историята използване на листовки за пропаганда съвпаднало с масираната артилерийска атака в битката при Валми /1792/. Наистина поразителен е фактът, че популяризирането на печатното слово и далекобойната стрелба са започнали едновременно. И Шпенглер нарича тези открития “две фаустовски средства за водене на война от разстояние” /!/. Било му е приятно да “узнае” за - също едновременната! - поява на още два вида мощно оръжие: телевизията и термоядрените ракети.

ТЕЛЕВЕЗИЯТА ПРЕМАХВА РАЗСТОЯНИЕТО

“Но телевезията ще ни сближи, биха възразили привържениците на тази медия. Тя ще възпита нова расат - мирни граждани на планетата. Не знам! Телевизията окончателно ще премахне понятието “разстояние” и ще ни доведе /според израза на Мартин Хайдегер/ до понятието “еднаквост без разстояние”, при което всичко се смесва и може да бъде отнесено завинаги”. Всички неща ще изгубят истинската си цена и в определен смисъл - своето битие. Представата, че “вечният свят” може да бъде обезпечен с технически средства / комуникации или “звездни войни”/ или чрез междуправителствени контакти е просто една заблуда.

На практика въпросът стои така: какво ще стане,когато закъснялата, ограничената и изобщо съмнителната просветеност на Изтока ще се срещне с “антипросветеността” на Запада? В лекцията си “За бъдещето на победата на демокрацията” Томас Ман каза,че светът и демокрацията ще възтържествуват само ако последната успее да съхрани “дълбоката и жива памет за самата себе си” и “непрекъснато обновява своето духовно и морално самосъзнание”.

Мисля, че тъкмо тези способности бяха пренебрегнати от нашата образователна система. По ирония на съдбата Изтокът започна своето неуверено и дълго пътуване към демокрацията, когато ние вече започнахме да губим връзката с нейните корени.

Оплакванията срещу образователната система не са от вчера. Във “Философия на правото” Хегел дава забавен пример. През 1803 в Рим на въпроса “Какво отношение имате към просветните заведения?” един професор отговорил: “Като към публичните домове - търпя ги!” Ако американската система прекалява със своя безогледен прагматизъм, то нашата, британската, е твърде лицемерна и претенциозна. Индустрията?! Тя не е работа за аристократите. Техниката не е за джентълмените и изисканите дами... Ако Британия съзнателно беше обърнала своя кораб срещу течението на новата история и бе възпитала поколения високочели хуманитари, сега ние щяхме да бъдем икономически изистанала, но духовно богата страна. Но ние не тръгнахме по този път и нашите училища и колежи са организирани по друг принцип. И ако нашите универститети вке още пускат известно количество наистина образовани хуманитаристи, това се дължи на консервативните моменти от образователната ни система.

КРАЙНИЯТ ПРАГМАТИЗЪМ И ОБРАЗОВАНИЕТО

Няма никакво съмнение, че именно неуспешният експеримент с егалитаризма в просветата нанесе непоправими поражения в духовната сфера. Когато пазарните принципи биват въвеждани без никакви уговорки и в образованието, стигаме до крайния утилитаризъм.

Нашите учители сега приличат на затворнически свещеници. С благочестив израз те мънкат под носа си разни хуманистарни истини, в които самите те вече не вярват. Напълно прави са онези, които твърдят, че Британия е изостанала доста в областта на техническото образование. Но мисля, че още по- трудно е да признаем един друг факт. Работата е в това, че нашата страна е единствената на този свят, която успя да съвмести в просветата “ антиделовата” традиция с “антиинтелектуалната”традиция.

В Америка съществува едната, но другата направо отсъства. Правителството се съгласява с това, защото страната се нуждае от повече учени и от квалифицирана работна ръка. Учителите се съгласяват, за да поддържат илюзията, че упорито се трудят нас хуманитарното образование на своите ученици. Родителите се примиряват, защото искат децата им да си намерят работа. И всичко това отдалечава масите от висшите ценности, а лицата, облечени във власт, остават единствените “стражи на канона”, при все че отдавна не му вярват или нямат смелостта да го бранят.

ДЕМОКРАЦИЯТА Е БЕЗ АЛТЕРНАТИВА

Колкото и уязвими да ви се струват сега моите думи, аз съм твърдо убеден, че големите ценности на образованието и на културата, от една страна, и светът, от друга, са свързани неразривно. Разбира се, тази мисъл съвсем не е оригинална: взех я от Кант. Но отчасти е подсказана и от моя двайсетгодишен опит като дипломат - главно в комунистическите страни.

Напълно ясно е, че светът ще бъде гарантиран само тогавя, когато във всички страни бъде установена демокрацията. Но без образованието и без културата демокрацията никога не би могла да бъде истинска, както и образованието и културата без етиката не биха могли да бъдат истински.

Бележка и превод:

Огнян СТАМБОЛИЕВ


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели