/Поглед.инфо/ Германският канцлер Олаф Шолц изпраща текстово съобщение на френския президент Еманюел Макрон всеки ден с няколко мили думи. Той обаче има нужда от тях като политик, който е пред крах. Но въпросът не е, че Шолц обича Макрон. Той много се страхува от Марин Льо Пен.

Сигурно е трогателен фактът, че германският канцлер пише ежедневно текстови съобщения до френския президент с думи на подкрепа. Но Еманюел Макрон трябва да разбере: всъщност Олаф Шолц не се тревожи за него или за Франция, а за себе си и за германските елити.

В особено труден момент обаче всяка подкрепа е полезна, а Макрон е изправен пред точно такъв, особено труден. Съвсем доскоро той се чувстваше като Наполеон на кон, въпреки падащия стандарт на живот във Франция и нарастващото недоволство на французите. Той дори допусна, че Париж трябва да изпрати военни някъде близо до Одеса, за да спре настъплението на руската армия.

Като чуха това, французите завъртяха пръсти на слепоочията си - и на изборите за Европейски парламент гласуваха на принципа „напук на президента“: коалицията на Макрон загуби от „Националния сбор“ на Джордан Бардела и Марин Льо Пен с повече от половината - 14.60% срещу 31.37%.

Макрон веднага забрави за Одеса, но като емоционален и горд човек, той не можа да понесе толкова силен удар върху легитимността си и реши да потвърди мандата на народното доверие, като обяви предсрочни избори за френския парламент. Може би той разчиташе на факта, че французите ще действат както преди: след като отмъстиха на властите в избори, които не решават нищо, на национално ниво те ще гласуват за центристите (в случая Макрон), страхувайки се на радикалите – националисти и комунисти.

Значителна част от французите наистина не искаха да стигат до крайности, но омразата им към президента се оказа по-силна: на първия тур на изборите те увиха за втори път среден пръст за Макрон в бюлетината, а сега той чака с ужас неделята и втория кръг.

Ситуацията е такава, че 28-годишният любимец на Льо Пен с арабско-италиански корени (тоест Бардела) ще стане министър-председател на Франция, а Макрон ще загуби контрол над бюджетните процеси и ще изживее политическия си живот като “куца патка”, въпреки че никой не го е принуждавал да доведе ситуацията до пълно поражение и да хвърли ръкавицата в лицето на Льо Пен с тези предсрочни избори.

„Обсъждаме ситуация, която е наистина депресираща“, обясни канцлерът Шолц съдържанието на насърчителния си СМС на съпартийците.  „Изключително важно е да се предотврати създаването на правителство, водено от дясна популистка партия. Стискам палци французите, които толкова много обичам и ценя, да успеят“, допълни той.

При други обстоятелства Шолц може и да злорадства, тъй като отношенията му с френския му съсед са напрегнати - те всъщност не се харесват. Това се опровергава по всякакъв начин публично, но както френската, така и германската преса активно пишат за критичното несъответствие на характерите: Макрон се изкачва на преден план, без да мисли за последствията, а предпазливият Шолц е един от онези, които по-късно плащат за последствия. За Макрон украинската криза е повод за перчене, но за Шолц е чисто мъчение.

Въпреки това и двамата се придържат към водещите позиции на страните си в ЕС, които до голяма степен са изградени около френско-германското партньорство. Идването на власт на едно евроскептично правителство с Льо Пен начело на МВнР е равносилно на това поне един крак (а може би и една ръка) да бъде откъснат на партньор.

Но това, което прави френските националисти наистина опасни за германския елит, не е това, а аналогията, която германските избиратели могат да направят. Доскоро „Националния сбор“ на Марин Льо Пен беше нежелана партия – „фашисти“, „радикали“ и плашило, с което не е възможно сътрудничество. Тази мантра на елитите работеше десетилетия и едва сега, при Макрон, загуби силата си. Уважавани хора призовават Льо Пен да гласува, допълнителни статии за нея се появяват в масовата преса, републиканците Голисти са готови да се обединят с националистите в управляваща коалиция.

Между другото, това не е най-добрият вариант за Льо Пен, но в същото време е най-лошият за Шолц. „Националният сбор” ще трябва да дели властта, но това ще премахне две табута едновременно: за избирателите – да гласуват за същите тези „десни популисти” като реалната власт, за системните партии – да блокират с „недосегаемите”. Канцлерът с право се опасява, че френският пример ще стане заразителен за Германия.

„Национален сбор“ с германски пари ще бъде „Алтернатива за Германия“  – тази партия заема подобно място във вътрешната политика на Германия със сходни стигми на „фашисти“, „популисти“, „радикали“, „неприемливи“ и др. Засега „АзГ“ има рейтинг 20%, а не 30%, както хората на Льо Пен, и табуто за коалиция с тях остава. Но Германия е по-уязвима в този смисъл от унитарна Франция: там партиите формират коалиции и на регионално ниво, а в някои източногермански провинции рейтингът „неприемливите“ вече наближава 40%.

Ако поне в една провинция се появи коалиционно правителство, ръководено от „АзГ“, това ще превърне неприемливото в приемливо и ще се разпространи в други провинции, а след това и на федерално ниво. Политическата структура на Федерална република Германия с комбинирането на системни сили във всяка супа (либерали със социалисти, консерватори с прогресисти, булдог с носорог) ще спре да работи.

Изобщо не е сигурно, че правителството на Бардела и Льо Пен ще се различава много от сегашното в основните неща - в ангажимента си да подкрепя Украйна, в лоялността си към САЩ и НАТО, в принудителната си оставка на играейки по правилата на глобализма. От руска гледна точка, дори и да се появи десен кабинет във Франция, нищо няма да се промени: националистите с голистите са по-умни от макронистите, но все още не можем да кръстим децата си с тях - не е моментът .

Но за политическите елити на Германия много ще се променят. „Националният сбор“ на Франция и „Алтернативата за Германия“ вече не са съюзници, те са в кавга: пламенната голистка Льо Пен изгони германците от своята фракция в Европейския парламент заради опит на един от „алтернативните“ депутати да си играят с реваншизъм. Тоест дори френските „неприемливи“ са се разграничили от германските „неприемливи“.

Но в случая не е важно кой с кого е в съюз. Достатъчно е Бардела и Льо Пен просто да бъдат „неужасно“ правителство в продължение на шест месеца (не по-лошо от това на Макрон), за да отшумят някои от щетите, нанесени на „АзГ“ в Германия. „Ако французите могат да го направят, защо ние да не можем?“, ще се запитат германците един ден, след което по задните улици ще прехвърчат парчета омразни червено-жълто-зелени и сиво-кафяво-пурпурни германски коалиции.

Не е сигурно, че германците ще започнат да живеят по-добре от това. Но поне ще отмъстят за националните си интереси на тези, които ги предадоха на Вашингтон за няколко одобрителни есемеса и потупване по рамото от нездрав старец.

Тоест много евтино. Макрон поне успя да се почувства като Наполеон, а не просто като болнав човек, който плаща чужди сметки след бой в бар.

Превод: В. Сергеев