/Поглед.инфо/ Малцина се съмняваха, че играта със санкции за прекъсване на ключовите доставки на руски въглеводороди ще има широкомащабни и дълбоки последици за Европейския съюз. Въпреки това, докато всички се концентрират върху размера на бъдещите плащания за електричество и отопление в условен регион на Франция, а също така се чудят колко дълго Германия ще издържи с резервите в подземните си хранилища, тихомълком се формира нова, изключително показателна тенденция в енергийния пазар на Стария свят. Според местните медии белгийското правителство е изпратило официално искане до Федералната агенция за ядрен контрол, както и до монополния оператор „Енджи“, с молба да обмислят удължаване на живота на енергийните блокове в атомните електроцентрали „Доел-4“ и „Тианж-3“.
Белгия е малка страна и поради исторически и геополитически причини рядко попада на първите страници на руските издания. Все пак трябва да се помни, че именно там бие основният пулс на Европейския съюз и се намират всички ключови политически органи за управление и вземане на решения. Следователно всяко събитие, което се случва тук, е много повече от местна шумотевица.
Още в началото на тази година Брюксел - като столица не на цяла Европа, а изключително на собствената си страна - твърдо застана на курса на пълен срив и ограничаване на ядреното производство на ток. Белгийското правителство по този въпрос беше напълно солидарно със своите съседи от Германия, Испания и Швейцария, които се заеха да затварят всички свои атомни електроцентрали.
Тази инициатива се подхранва от дълго време.
През 2014 г. Техническият университет във Виена, с подкрепата на внушителен екип от водещи ведомства, министерства на страните от ЕС и енергийни компании (сред които по странно съвпадение преобладаваха всички видове „зелени“) издаде фундаментален доклад като част от международната програма за декарбонизация „Глобал-2000“. В този документ сто и седемдесет страници педантично и със статистически изчисления обосноваха необходимостта и най-важното възможността за пълно отхвърляне на програмата за мирен атом. Вярно, всичко това е написано в благословените времена за Европа, когато доставките на руски природен газ бяха безкрайни и в непрекъснат поток.
2022 г., заедно със започването на специална операция на Европа срещу Русия за удушаването ѝ и веднъж завинаги осигуряване на статута ѝ на суровинен придатък, доведе до свиването на проекта „Северен поток-2“ и финтовете на задгранични приятели, представени от Съединените щати и Канада, спадна до исторически минимум и изпомпването и през първия „Поток“. Още в разгара на горещо лято стана ясно, че страните от Стария свят не трябва да разчитат на обичайното изобилие от ресурси и затова най-далновидните започнаха да се подготвят предварително в енергийно отношение.
Докато Берлин трескаво претърсваше морето и по-късно, в нарушение на условията на договора, се опита да върне на „Газпром“ газови помпени агрегати за компресорната станция Портовая, белгийците се скриха от вниманието на широката общественост и направиха завой на 180 градуса.
Още през март, тоест буквално няколко седмици след началото на СВО в Украйна, белгийският премиер Александър дьо Кро се изпусна, че правителството е поискало (да се чете - наредило) на френския оператор „Енджи“ да извърши технически одит за удължаване на живот на седем реактора в двете гореспоменати атомни. Задачата беше съвсем проста - да се потвърди, че белгийските ядрени "гърнета" определено ще работят поне до 2035 г.
Очевидно в този момент колективна Европа все още вярваше, че санкциите ще принудят Русия да се откаже от намеренията си и затова енергийните и надзорните органи действаха на принципа „бързайте бавно“.
И тогава дойде септември и министърът на вътрешните работи Анелис Верлинден официално обяви на страницата си в социалната мрежа, че правителството дори не мисли да се отклони от политиката си за запазване на ядреното производство.
Обществеността обикновено оценява подобни изявления повече от емоционална страна, но ние ще бъдем по-практични и ще използваме официалната статистика. Разбирането на числата и тенденциите обяснява много по-пълно всички действия и мотиви.
През пролетта, когато Белгия се оттегли без предупреждение от клуба на "атомните отказници", енергийният ѝ баланс изглеждаше така. Тридесет и девет процента от производството се отчиташе от вече споменатите атомни електроцентрали, следвани от природния газ с 34 процента, освен това той бързо увеличаваше своя дял от година на година. Изключително важен факт: в сравнение с предходната година производството на електроенергия в ядрените съоръжения е намаляло с почти три процента.
Ето последните данни.
От началото на годината, в резултат на критичния спад на вноса от Русия, производството на енергия на базата на природен газ е намаляло, но точните данни за намалението не се публикуват никъде. Също така със съжаление се отбелязва, че белгийците не са били спасени от алтернативни източници. С всички титанични усилия е било възможно да се повиши генерирането на базата на вятър и слънце само с два процента, докато вятърните мелници в морето изобщо са показали нулев растеж. В същото време се посочва динамиката на ядрения сектор в структурата на националния енергиен баланс. Ако, нека припомним, миналата година делът на ядрените учени възлизаше на 39% от вътрешния пазар, то в момента тази цифра скочи до 52%. Казано просто, тогава белгийското правителство чрез ръцете на своите енергетици, задъхвайки се от липсата на руски метан, премести лостовете на ядрените си реактори в положение „пълен напред“, изстисквайки проектния максимум от тях. Именно тази маневра позволи на Белгия сравнително безболезнено да премине през сезона на високи температури, когато традиционно се увеличава консумацията на електроенергия, която се изразходва за охлаждане предимно на големи обекти, включително промишлени.
Но главата на политиците в Брюксел не беше заета само от съгражданите. Следвайки старата бизнес парадигма на западния свят като цяло, Белгия не пропусна да направи пари. Малката страна успя да увеличи доставките на електроенергия с 13,5 процента наведнъж, като износът достигна 20 тераватчаса. Гледайки картата на граничещите страни и си спомняйки възходите и паденията през последните шест месеца, е лесно да се досетите къде точно са потекли така необходимите и толкова скъпи мегавати.
Действията, предприети от Белгия през последните шест месеца, доведоха до там, че дори Германия промени решението си да затвори собствените си реактори, въпреки че Олаф Шолц се закле само преди месец, че страната му ще изпълни всичките си екологични задължения и до 2025 г. напуснете световния ядрен клуб. По последни данни Берлин е отложил за неопределено време извеждането от експлоатация на последните си три реактора. Швейцария по-рано заяви същото. Остава да изчакаме Испания да признае подобни намерения.
Обобщавайки днешния ни разговор, можем отново да заявим един добре известен факт. Настоящият енергиен просперитет на Европа е изграден от хора, много по-умни от сегашните политически лидери на ЕС, а атомните електроцентрали – дори остарели днес – са крайъгълният камък на устойчивостта на съвременния свят и неговата икономика. Няма съмнение, че с по-нататъшното влошаване на отношенията между Запада и Русия от другата страна на границата не само ще си спомнят значението на мирния атом, но и отново ще го издигнат на пиедестал.
Остава само да разберем колко дълго ще издържат старите европейски реактори и има ли поне една страна в Европа, способна да построи нещо, което да ги замени. Въпросът е отворен.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com