/Поглед.инфо/
"Русия вече не вярва във възможността за военно сътрудничество със САЩ. Бомбардировката срещу сирийската армия в Деир аз Зор от авиацията на международната коалиция на 17 септември беше смъртоносният удар по тези дълги и трудни преговори. Дали става дума за грешка, както твърдят САЩ? Или за грешна информация, подадена умишлено от член на коалицията, който има интерес от проваляне на споразумението? Грешка или не, този епизод рискува да подкопае доверието на Русия, ако Владимир Путин не реагира енергично".

Докато хуманитарната криза в Алепо все повече се задълбочава, сирийският режим, подкрепян от руснаците и иранците, си възвръща контрола. Според Фабрис Баланш, специалист по Близкия изток, повече от всякога бунтовниците са свързани с “Ал Кайда” и Москва не е единственият отговорен за хаоса. Доктор по география, Фабрис Баланш е доцент в Университета “Лион-2” и гостуващ изследовател във Вашингтонския институт.

- По повод на Алепо ливанският политолог Зиад Маджед заяви пред в. “Монд”: Ако говорим от гледна точка на международното право и Женевската конвенция, това, което се случва, започва да надхвърля рамката на военните престъпления, това са почти престъпления срещу човечеството. Каква е днес хуманитарната ситуация в бившата икономическа столица на Сирия?

- Зиад Маджед е един от ласкателите на сирийската опозиция, които твърдяха в началото на сирийския бунт, че Башар ал Асад ще падне за няколко седмици. Той твърдеше, че няма проблем между общностите в Сирия и джихадистите никога няма да се утвърдят в Сирия. Той и всички онези, които сравняват положението в Сирия с войната в Испания и джихадистите с интернационалните бригади, са жадни за лесна слава. Те се възползват от възторга на част от медиите, в които емоцията доминира над разума. Накрая бих казал, че тяхната емоция, с променлива  конфигурация, служи също за прикриване на жалките им анализи на сирийския конфликт. Време е да признаят вината си, защото хуманитарното бедствия в Сирия е следствие също на тази реалполитика. 

Като се има предвид това, ясно е, че онова, което се случва в източната част на Алепо, е ужасно за цивилното население, което е под бомбите. Това, което описва ООН за хуманитарната ситуация, е точно: разрушени болници, жители, заровени под останките, жени и деца, които са пленници на развалините, и т.н. Но всички наблюдатели, които поне малко са реалисти, прогнозираха какво ще се случи, ако бунтовниците не напуснат Източен Алепо, както им предложи Русия. Само бих цитирал Джон Кери в ефира на NRP на 14 септември:

Каква е алтернативата (в Сирия)? Алтернатива ли е да прибавим още хиляди убити към 450-те хил. души, които вече загинаха? Алепо да бъде завладян напълно? Руснаците и Асад да бомбардират безогледно навсякъде в следващите дни, докато ние гледаме безпомощно? Алтернативата е да се опитаме да постигнем все пак нещо, защото Америка не желае да се намесва с военни части. Америка впрочем взе решение да не се намесва военно в Сирия. Президентът взе това решение.

- Сирийската армия, подкрепяна от руската авиация, презе квартал в зоната в Алепо, контролирана от бунтовниците. За какви бунтовници става дума?

- “Умерените” бунтовници отказаха да нарушат солидарността си с Фронта "Ан Нусра", сирийското крило на “Ал Кайда”. Напротив, две от основните бунтовнически групи в Алепо, наричани “умерени”, Бригадата "Аз Зинки” и “Сюкур аш Шам”, дори официално се присъединиха към коалицията (Джаиш ан Насер), ръководена от Фронта "Ан Нусра" по време на последното примирие. Това показва, че Фронтът "Ан Нусра" доминира в повечето бунтовнически фракции, включителнов  онези, които се смятат за “умерени”.

Фронтът "Ан Нусра" не е член на “Фатах Халеп”, бунтовническата коалиция в Алепо, но именно той ръководи на място военните операции. Неговото влияние над Източен Алепо нарасна от пролетта на 2016 г. до сега, това е датата, на която той изпрати 700 бойци подкрепление, докато бойците от умерените бригади започнаха да напускат зоната, преди да бъде отрязан и последният изход. Временното отваряне на пробив в обсадата на Алепо през август 2016 г. (битката при Рамусех) още повече засили неговата репутация и влияние над бунтовниците.

 

- Американско-руското споразумение за военно сътрудничество, което засягаше на първо място и главно Алепо, изглежда се провали. Как си обяснявате този неуспех?

- Саудитска Арабия и другите арабски спонсори на сирийския бунт нямат никакъв интерес от конкретизиране на споразумението между САЩ и Русия. Те искат сраженията да продължат, защото в противен случай това руско-американско споразумение означава победа на лагера на Асад в Сирия и особено на Иран. Саудитците не се интересуват от сирийските цивилни, те бомбардират всекидневно от две години насам Йемен, без да ги е грижа за цивилното население. Изправени сме пред една регионална война и хуманитарните съображения се използват безскрупулно.

Целта на Саудитска Арабия е именно да задължи САЩ да се намесят повече в Сирия, за да блокират Иран и Русия. За това трябва да бъде повлияно общественото мнение, т.е. онези, които избират членовете на Конгреса, така че да бъде променена американската политика. Това работи, защото Алепо се превърна в ключова дума за американските президентски избори и ще бъде нужна много повече решителност на наследника на Барак Обама, за да устои на натиска за по-голяма намеса.

Но да се върнем към фактите. От пролетта на 2012 г., датата на прекомерното милитаризиране на сирийската опозиция, сирийският режим използва класическата стратегия на контраметежа. Става дума не толкова да бъдат спечелени сърцата на населението, колкото да бъде създаден по-голям страх у врага и да се докаже, че само режимът е способен да върне мира в Сирия. След петгодишна война това, което е важно за огромното монизинство от сирийците, е именно да живеят в мир, без значение кой управлява страната. 

Така че в психологически план Башар ал Асад спечели, тъй като той изглежда като по-малкото зло. Остава да елиминира бунтовниците. За това той трябва да ги раздели от цивилното население, сред което те се крият. Така че техниката на контраметежа, използвана в Източен Алепо, се състои от зимата на 2013-2014 г. в спорадичното бомбардиране, за да накара цивилните да избягат, а после да обгради бунтовническата територия. Резултат, който сирийската армия постигна в началото на септември. Така населението на Източен Алепо намаля от един милион жители през 2011 г. на 200 хиляди днес според ООН, но несъмнено много по-малко. За сравнение, западната част на Алепо, която е под контрола на правителството, наброява 800 хил. жители. 

- Каква е днес целта на Кремъл и на Дамаск?

- След тригодишни бомбардировки лагерът на Башар ал Асад смята, че онези, които остават в Източен Алепо, подкрепят бунтовниците, защото останалите са имали достатъчно време да избягат. Това отчасти е вярно, защото става дума главно за семейства на бойци, на които е платено, за да останат. Единственото решение вече за военните, за да ги накарат да напуснат Източен Алепо, е да ударят безогледно и масирано. 

Без съмнение след няколко дни ще бъде обявено примирие, за да се позволи на онези, които желаят, да бъдат евакуирани. Остава и да могат да го направят, защото радикалните групи пречат на цивилните да напуснат, за да ги използват като жив щит, както беше в Хомс. След това бомбардировките ще продължат до пълното отвоюване на бунтовническите квартали в Алепо. Трябва да отбележим, че за първи път от лятото на 2012 г. е ангажирана пехота, за да бъде отвоюван квартал Фарафирах в централната част на града, Шейх Сайд на юг, или бившият палестински лагер в Хандарат на север.

Това, което описвам, беше предизвестено. Единственият начин да му се попречи е военна конфронтация с Русия, със свалянето на руски и сирийски самолети. Съмнявам се, че Западът желае подобна ескалация. Някои говорят за доставянето на ракети земя-въздух на бунтовниците, с риск да видим как те попадат в ръцете на “Ал Кайда” или “Ислямска държава”. Освен това не е сигурно, че ще бъде ефикасно, защото руснаците бомбардират от най-високо и най-тежко и ще причинят повече щети. Русия би могла да удари също с крилати ракети от Каспийско море.

- Извън Алепо, променя ли се съотношението на силите между режима и бунтовниците? Какво се промени с продължаваща турска намеса в Северна Сирия?

- Русия вече не вярва във възможността за военно сътрудничество със САЩ. Бомбардировката срещу сирийската армия в Деир аз Зор от авиацията на международната коалиция на 17 септември беше смъртоносният удар по тези дълги и трудни преговори. Дали става дума за грешка, както твърдят САЩ? Или за грешна информация, подадена умишлено от член на коалицията, който има интерес от проваляне на споразумението? Грешка или не, този епизод рискува да подкопае доверието на Русия, ако Владимир Путин не реагира енергично. Във всеки случай руският президент смята, че САЩ не са способни да убедят своите съюзници да прекратят сраженията, така че е решил да ги постави пред свършен факт.

Американската изпълнителна власт е парализирана поне до встъпването в длъжност на новата администрация през януари 2017 г. Така че Алепо трябва да бъде превзет за три месеца. Реджеп Тайип Ердоган предчувстваше какво ще се случи и сметна за по-разумно да преговаря с Владимир Путин. Той получи от стопанина на Кремъл създаването на зона под турско влияние в Североизточен Алепо, за да приема бъдещите бежанци, блокирайки същевременно пробива на кюрдите на запад. В замяна на това, турският президент трябваше да се ангажира да намали подкрепата си за сирийските бунтовници. Което вещае лошо бъдеще на сирийския бунт, защото Турция му е необходима със своята логистична подкрепа.

Превод от френски: Галя Дачкова