/Поглед.инфо/ От първите дни на Великата отечествена война Ленинград се озовава между два огъня. От югозапад през балтийските държави германската армейска група „Север“ (командвана от фелдмаршал Либ) се втурва към града. От север и северозапад финландската армия (маршал Манерхайм) се насочва към града заедно с германските войски. Според плана “Барбароса” превземането на Ленинград трябва да предхожда завземането на Москва.

Няма какво да се говори за значението на града на Нева за СССР. Според формулата "люлка на революцията", той е най-голям политически, икономически и културен център на страната. Необходимостта от намаляване на опасността от превземането му поради близостта му до държавната граница става един от факторите на войната с Финландия през 1939-1940 г.

Сталин до последно, въпреки дори военно-стратегическите съображения, не се съгласява да предаде Киев на германците. Освен това той иска на всяка цена да предотврати превземането на Ленинград от врага. Острата загриженост на лидера за съдбата на града е предадена от телеграмата му от 28 август 1941 г., адресирана до членовете на Държавния комитет по отбрана Молотов и Маленков, когато германските войски се приближават на 50 км до Ленинград - разстоянието за еднодневен преход на танк. „Ако това продължи, страхувам се, че Ленинград ще бъде предаден и всички ленинградски дивизии рискуват да бъдат разбити. Какво правят генерал-лейтенант Попов - командирът на Ленинградския фронт и маршал Ворошилов - главнокомандващ на северозападното направление? ... Защо богатата ленинградска техника не се използва в този решаващ сектор? С какво всъщност е зает Ворошилов и по какъв начин е изразена помощта му за Ленинград?

Първият опит за превземане на града в движение е направен от командването на група армии „Север“ на 10 юли. 11-та армия на генерал -лейтенант Морозов успява, като нанася контраатака и частично обкръжава вражеските войски, да задържа врага. Паузата, образувана при настъплението срещу Ленинград, е използвана от съветското командване за укрепване на отбраната на града. Само през първата седмица на войната военната комисия получава 212 хиляди молби от гражданите да ги изпратят на фронта. Създаването на Ленинградската армия на народната милиция е в ход. На далечните и близките подходи започва изграждането на няколко защитни зони. На 29 юни започва евакуацията на децата, жените, възрастните хора от града, но в недостатъчен мащаб поради неоправданата увереност, че врагът ще бъде спрян при далечните подстъпи към града.

Най-опасна за Ленинград е германската група, действаща в посока Новгород. За да превземе града за кратко време, Хитлер дори решава да отслаби московското направление и нареди да се прегрупира край Ленинград възможно най-много сили от 3-та танкова група от група армии „Център“.

След като решава да разбере дейността на главнокомандващия Ворошилов, щабът на Върховното командване изпраща комисия в Ленинград в състав Молотов, Маленков и редица военачалници. Даденият ѝ мандат дава възможност от името на Държавния комитет по отбрана да се разрешат всички въпроси на отбраната и евакуацията на града.

Междувременно на 25 август Любан пада. Формациите на 48-а армия на генерал-лейтенант Акимов не успяват да удържат натиска на пет германски дивизии и се оттеглят към Кириши и Пушкин. Три дни по-късно врагът окупира Тосно. Малко по-малко от 50 км остават до Ленинград. Именно тогава се ражда цитираната по-горе телеграма на Сталин.

На 30 август нашествениците превземат железопътната гара Мга, а на 8 септември, превземайки Шлиселбург, застанал при извора на Нева, достигат до Ладожкото езеро и блокират Ленинград от сушата. Само островът, на който се издига крепостта Шлиселбург, остава в ръцете на съветските войски. От този ден започва блокадата на Ленинград.

Главнокомандващият на северозападното направление Ворошилов е отстранен от командването на войските в района на Ленинград. Вечерта на същия ден командирът на резервния фронт генерал от армията Жуков, който току-що е завършил настъпателната операция в Елнинск, е привикан в Кремъл. След кратък разговор той напуска кабинета на Сталин в Кремъл с бележка, адресирана до Ворошилов: „Прехвърлете командването на фронта към Жуков и незабавно отлетете за Москва“.

Цял ден на 9 септември германските войски се опитват да преминат Нева, за да се свържат с финландската армия на Карелския провлак, който е само на 60 км. Вражеските атаки от левия бряг на Нева са отблъснати от специално създадена оперативна група на Нева. Южно от Ленинград, в тесен участък от Колпино до Ропша, събитията се развиват по -драматично. На 12 септември врагът изгонва 42-а армия на генерал-лейтенант Иванов от Красное село. Германците имат само 10 км до Ленинград. Изглежда, че няма да е възможно да се запази градът. Тревогата обхваща гражданските и военните власти, фабриките и заводите са подготвени за взривяване, корабите са подготвени за потопяване (тази заповед е незабавно отменена при пристигането на генерал Жуков).

Военният съвет на Ленинградския фронт изпраща част от зенитните оръдия в най-опасните сектори на отбраната за борба с германските танкове, а също така предприема мерки за укрепване на инженерното оборудване на отбраната в района на Пулковските възвишения. Част от войските от Карелския провлак са прехвърлени в отбраняващата този най -опасен сектор 42-а армия (ръководен от генерал -майор Федюнински). Той е подкрепен от морската артилерия на Балтийския флот. Формирането на отделни стрелкови бригади започва от моряци и курсанти на военните учебни заведения.

Още на 2 септември е необходимо да се засили режимът за пестене на храни. Работници и инженери получават по 600 грама хляб на ден, служителите - 400, зависимите и децата - 300 грама. На 11 септември дажбата е намалена.

Блокадният пръстен, фронтовата линия са разположени от границите на града на разстояние от 2 до 30 км. На 16 септември врагът пробива към Финландския залив, между Стрелна и Урицки (Лигово). Части от 8-а армия на генерал-майор В.И. Щербаков е отрязан от основните сили на фронта. На запад от града се формира плацдарм при Ораниенбаум. На следващия ден врагът завзема Павловск и прониква в центъра на Пушкин (Царско село). Ситуацията изглежда напълно безнадеждна и Жуков предприема крайни мерки. На 17 септември той дава заповед, чиято същност е, че за напускане на линията Лигово - Верхнее Койрово - Пулково възвишение - Шушари - Колпино без писмена заповед ще доведе до незабавен разстрел за всички командири, политически работници и войници.

Завземането на Пушкин на 17 септември е последният значителен успех на врага. Хитлер издава заповед да се изтегли 4 -та танкова група от битката и да се прехвърли на московско направление. Вермахтът вече не може да продължи атаката срещу Ленинград. На 27 септември германското командване подписва заповед, в която се казва, че група армии “Север”, защитавайки се и подобрявайки положението в определени сектори, трябва да създаде условия за по-нататъшно настъпление с цел по-тясна блокада на Ленинград, както и присъединяване към Финландия войски западно и източно от Ладога.

Нашествениците започват да разрушават града, тероризирайки жителите му с методичен артилерийски огън и масирани бомбардировки. На 21 септември на Хитлер е представен доклад по въпроса за Ленинград. Той предлага „да се огради градът в стегнат пръстен с ограда от бодлива тел под електрически ток и кули с картечници. Да се унищожава с артилерийски огън и въздушни удари. Да се пускат жени, деца, старци през блокадните постове, останалите да умрат от глад, така че останките от крепостния гарнизон да останат там за зимата ... "

На следващия ден е одобрена директивата „Бъдещето на Санкт Петербург“, в която се казва: „Фюрерът реши да изтрие град Санкт Петербург от лицето на земята. Финландия също ни каза, че не се интересува в по-нататъшното съществуване на града близо до новите ѝ граници. Предлага се плътно да се блокира градът и да се изравни със земята с помощта на артилерия от всички калибри и непрекъснато бомбардиране от въздуха. "

Съветските войски и населението, откъснати от основните сили, са изправени пред многомесечна, упорита борба за живот. Блокадата е напълно разкъсана едва на 27 януари 1944 г.

Превод: В. Сергеев