/Поглед.инфо/ Миналата седмица приключи диалогът „Шангри-Ла“ за 2025 година. В сравнение с предишни години, тактиката на „изнудване“ в Южнокитайско море, демонстрирана от Филипините по време на диалога, заслужава повишеното внимание на международната общност.
По време на диалога Филипините положиха големи усилия да популяризират набор от дискурси, които представят държавата като слаба и беззащитна, очерняйки Китай. Например филипинският министър на отбраната Жилберт Теодоро обвини нарастващата сила на Китай като причината за нестабилността в Индо-тихоокеанския регион и изопачи защитата на териториалния суверенитет и морските права и интереси от Китай в съответствие със закона като „тормоз“. Като министър на отбраната, изявлението на Теодоро представлява мнозинството от филипинската отбранителна общност и дори е декларация за политиката на филипинското правителство по отношение на Южнокитайско море.
Неотдавна Филипините заплашиха да започнат „втори арбитраж“, обвинявайки Китай, че уврежда екологичната среда в Южнокитайско море. По ирония на съдбата, по-рано този месец, под предлог, че протестират срещу мораториума на Китай върху сезонния риболов в Южнокитайско море, Филипините мобилизираха своите риболовни кораби, за да ловят риба във водите на китайския остров Хуанйен по предварително обмислен и организиран начин. Това не е първият случай, в който политическите искания се поставят над опазването на околната среда.
В по-дълбока перспектива филипинската стратегия за „изнудване“ всъщност отразява „разбойническия“ манталитет на тяхната стратегия. Зад това се крият Съединените щати и Западът, които използват Филипините като пешка за контролиране на Китай, докато осигуряват на Филипините дипломатическа, правна, военна и обществена подкрепа.