/Поглед.инфо/ Договорът за транзит на руски газ през територията на Украйна изтича на 31 декември 2019 г., припомня на страниците на L'Opinion френският икономист Себастиан Кошар. Ако страните не успеят да постигнат споразумение, Европа отново ще рискува да се сблъска с „газова криза“, предупреждава авторът. За да се предотврати това, европейците трябва да помогнат на Москва и Киев да стигнат до компромис и да намерят начин да се предпазят от подобни проблеми в дългосрочен план, уверен е експертът.

Както припомня на страниците на L'Opinion икономистът и бивш висш служител на Генералната дирекция на финансите на Франция Себастиан Кошар, договорът за транзит на руски газ през територията на Украйна между "Газпром" и "Нафтогаз" изтича на 31 декември 2019 година.

Дали Европа отново, както през 2006 г. и през 2009 г. е на прага на газова криза, се пита авторът, отбелязвайки, че рискът от спиране на транзита на газ, предназначен за Европа през Украйна, е реален, ако руската и украинската страна не достигнат нови споразумения.

"При липсата на разумно икономическо споразумение - тоест, което гарантира транзита през Украйна на голям обем газ на разумна цена за руснаците, ние сме на прав път към газова криза тази зима", предупреждава икономистът. В този случай страните от Източна Европа, включително самата Украйна, очакват прекъсвания на доставките, а потребителите в западната част на континента могат да се сблъскат със сериозно увеличение на цените на газа.

Следователно в интерес на европейците е да намерят дългосрочно решение, което ще им помогне да избегнат положението на заложници на конфликта на собствените си граници, отбелязва експертът.

Природният газ, въпреки че постепенно ще бъде заменен с биогаз, ще продължи да заема важно място в енергийния баланс на страните през следващите десетилетия, сигурен е Кошар, защото при студена зима газът произвежда 1,5 пъти повече енергия от електричеството.

Това означава, че Европа ще трябва да компенсира изчерпването на собствените си газови находища, по-специално в Холандия и Норвегия, и да намери възможност през следващите години да осигурява доставки от 80 до 100 милиарда кубически метра газ годишно. Втечненият природен газ, по-специално американският газ, може да реши този проблем само частично, освен това той е значително по-скъп от руския, а доставката му носи допълнително екологично бреме.

"Нуждаем се от здрава конкуренция между руския и американския газ, ако искаме да запазим ниските цени на газа в интерес на потребителите и френската промишленост", подчертава авторът.

Надеждни и екологични чисти доставки на газ за европейските потребители може да осигури руския тръбопровод "Северен поток - 2", чието изграждане е завършено 60%, припомня икономистът. Според него този проект има неоспорими икономически предимства и се реализира с подкрепата на пет европейски енергийни компании: ENGIE, Shell, Uniper, OMV и WintershallDEA.

Въпреки това съществуват някои пречки пред проекта, отбелязва експертът. Първо, говорим за заплахите от едностранни американски санкции, чийто резултат ще бъде единствено по-нататъшно влошаване на трансатлантическите отношения в резултат на намесата на САЩ в европейската енергийна политика и заплахи за европейските интереси.

Що се отнася до възможната криза между Русия и Украйна, е необходимо да се създадат политически условия за конструктивен диалог и да се намери балансирано решение за поддържане на транзита на определено количество газ през територията на Украйна, смята Кошар.

Трябва да се възползваме от тенденциите, предизвикани от промяната на участниците в тази голяма игра: новият украински президент Владимир Зеленски може да започне диалог с новата Европейска комисия”, отбелязва авторът, припомняйки, че позицията на последната ще бъде от решаващо значение за предотвратяване на предстоящата газова криза. Достигането на компромис между Русия и Украйна може да бъде подпомогнато от Франция, която има сериозна дипломатическа тежест и на която и двете страни се доверяват.

Към изтичането на транзитното споразумение не може да се отнасяме лекомислено, предупреждава експертът: „колкото по-близо е датата на изтичане, толкова по-голямо ще бъде напрежението и толкова по-голям ще бъде рискът европейските потребители да плащат за бездействието“.

Превод: М.Желязкова