/Поглед.инфо/ „Провал на германския план за обкръжаване и превземане на Москва“. Това беше формулировката на Совинформбюро, обявена от Левитан на 13 декември 1941 г. Тоест седмица след като Червената армия премина в контранастъпление.

Датата на началото му обаче се колебае. Ту споменават 5 декември, когато Калининският фронт премина в настъпление, или 6 декември, когато Западният и Югозападният фронт удариха по немците.

Подобно несъответствие става ясно, ако погледнете картата. В момента на максималното си настъпление „немецът“ беше обхванал Москва в полудъга - от северозапад до югозапад. Разчетите са били да се обхване града в клещи, затваряйки колелото на обкръжението.

Но при това положение на противника (в този случай съветската страна) се дава възможност да нанесе удари по фланговете на разтегнатия фронт. Особено ако има признаци, че силите на офанзивата са изчерпани и изтощени. Точно това направи генерал Жуков, нанасяйки поредица от удари по различни части на дъгата.

И още на 16 декември е издадена директива на Хитлер. „Организация на заградителни отряди... Изгаряне на изоставяните населени места! Дръжте отбраната и се бийте до последно. Да не се отстъпва доброволно, нито крачка назад. Да се държи фронта до последния войник... Командващите, командири и офицери, лично да въздействат върху войските , да правят всичко възможно, за да ги принудят да задържат позициите си и да окажат фанатично упорита съпротива на противника, който пробива по фланговете."

Доста голям контраст в сравнение с предишните месеци на източната кампания на Вермахта.

Освен това в ретроспекция германските генерали признаха, че в този случай Хитлер е бил прав. Неговата „фанатична заповед, която задължаваше войските да се държат здраво на всяка позиция и при най-неблагоприятни условия“ се обяснява с факта, че „Хитлер инстинктивно разбираше: всяко отстъпление през сняг и лед за няколко дни ще доведе до рухването на целия фронт и тогава германската армия щеше да претърпи същата съдба на Великата армия на Наполеон." Паралелите с 1812 г. като цяло са били популярни сред германците. И дори остават такива и до ден днешен.

И сега немските вестници буквално дословно възпроизвеждат описанията на ужасния руски климат, извлечени от мемоарите на участниците в Източния фронт: първо дъждове и чудовищна безпътица, превръщаща всички пътища в непроходимо блато, след това не по-малко ужасни студове. Колите и танковете не могат да се придвижват, локомотивите не теглят, организацията на доставките се разпада, а за страданията на личния състав няма какво да се говори.

Което от своя страна възпроизвежда наполеоновата идея „Само термометърът, а не щикът, причини смъртта на Великата армия“.

Разбира се, климатът в Русия може да бъде както по-мек, така и по-хубав. Но тук трябва да се отбележат две неща. Първо, от студовете страдаха не само германците, но и руснаците. Генерал Мраз не се ориентира и не подбира „нашите“.

Между другото, по време на кампанията от 1812 г. руската армия претърпя много чувствителни загуби по време на привидно победния поход след Наполеон към границата: от 130 хиляди край Москва, до Вилно са достигнали 27 хиляди войници.

Второ, руският климат изобщо не е военна тайна. Ако германското командване не си направи труда да подготви зимни униформи за войските и зимни гориво- смазочни материали за въоръженията и оборудването, то те могат да винят само себе си, а не генерал Мраз.

Въпреки това германските генерали обвиняват не само климата, но и недостатъците на хитлеристкото командване. След като започна войната, Вермахтът се движи в три различни посоки: на север (Ленинград), на юг (Украйна и Кавказ) и директно на изток, тоест към Москва. Освен това Хитлер не можеше по никакъв начин да реши кое направление да счита за посока на главния удар.

В началния етап на войната, когато опитният и дисциплиниран Вермахт имаше всички предимства, ударът с разперените пръсти на ръката не беше толкова разрушителен за немците - имаше достатъчно сила и ресурси във всички посоки. Но веднага щом те започнаха да липсват, тези фундаментално сбъркани планове веднага се отразиха.

Както и да е, точно в тези дни на декември 1941 г. Вермахтът претърпя първото си сериозно поражение в цялата история на своето съществуване. И не само край Москва, където немците бяха отхвърлени назад на 150-200 километра от столицата. Което обаче не е толкова много. В Москва по това време се разпространява стихче:

"Жил-был у бабушки серенький козлик,

Сказка-то сказкой, а немцы-то — возле".

Но по същото време имаше и контраофанзива край Тихвин, която не позволи на германците да покрият Ленинград с вече напълно непробиваем двоен блокаден пръстен. Страданията на ленинградците все още бяха ужасни, смъртността от глад достигна своя връх през февруари 1942 г., но градът оцеля.

И имаше контранастъпление на юг. Успяхме да си върнем Ростов на Дон, беше направен опит за превземане на Източен Крим (морските десанти в Судак, Коктебел, Феодосия и Керч).

За няколко зимни месеца инициативата премина в ръцете на Червената армия, което също означаваше много. Дотогава Вермахтът беше монополизирал настъплението.

Но повратният момент във войната, за който прибързващите глави (включително, изглежда, и на другаря Сталин) вече мечтаеха, не се случи. Предстояха ужасното лято на 1942 г., катастрофата на Южния фронт и немската катастрофа при Сталинград. Врагът все още беше много силен.

И все пак тогава в снежнобелите полета край Москва за първи път изгря далечната светлина на Победата. Мракът още не е изчезнал, но леко се разсея.

Превод: ЕС