/Поглед.инфо/ Германската Suddeutsche Zeitung по повод 75-годишнината от вдигането на блокадата на Ленинград разкритикува руските власти за предполагаемо злоупотреба с паметта на жертвите. Публикацията видя в продължаващите събития възхваляването на жертвите на трагедията. Тази статия демонстрира германския подход към Втората световна война и също така говори за страховете на Германия от вътрешния фашизъм.

На 27 януари 1944 г., преди 75 години, блокадата на Ленинград най-накрая бе вдигната. На никой човек, роден и израснал в Русия, не трябва да се обяснява какво е това. Блокадата е може би най-трагичният епизод на Великата отечествена война, не само заради броя на жертвите, но и заради нечовешкия начин, по който милиони хора бяха обречени на глад.

Само една страна е виновна за всички, абсолютно за всички жертви - Германия на Хитлер, която на 22 юни 1941 г. атакува Съветския съюз. Може да се обсъди степента на вина на съюзниците на Германия. Например, фактът, че дял от вината за жертвите в Ленинград се пада на Финландия, която води блокадата от север.

Опитът да се определи степента на вина на съветските власти - както общосъюзните, така и градските - е да се започне, както сега е модерно да се казва, „виктим-блейминг”, все едно жертвата от изнасилване да се обвини, че е била с твърде къса рокля, а пък убитата от съпруга си пияница жена е трябвало отрано да се досети и да го напусне.

Но по някаква причина, практически едни и същи хора, които декларират недопустимостта на „виктим-блеймингът” по отношение на отделните индивиди, активно се опитват да премахнат от Германия поне част от отговорността за онези, които са загинали по време на Великата отечествена.

По някаква причина (по-точно е напълно разбираемо защо) тези опити се случват главно в дните на годишнини. Преди пет години имаше анкета на телевизия „Дожд” за това дали не си е струвало Ленинград да се предаде на нацистите, за да се избегнат жертвите? Изследването е незначително от гледна точка на науката - известно е, че те не са възнамерявали да поемат отговорност за изхранването на Ленинград. И е било абсолютно невъзможно от гледна точка на морала.

„Трябвало ли е жертвата на изнасилването да лежи по-удобно и под правилен ъгъл, а жертвата на убийството трябвало ли е да  държи шията си така, че да не пръска с кръв стените?” – именно по този начин такова проучване би звучало, ако отново се прехвърлим от историческия към ежедневния план.

Тази година ударът бе нанесен от двете страни. От една страна - посредственият филм „Празник“ за номенклатурата по Нова година в обсадения Ленинград. Ужасно играещи (по-точно, четящи текста) актьори и много пиар в стил „ние казваме истината, които не харесват това, да се махат."

Тук също има забавен (доколкото това е приложимо в този случай) момент: много защитници на филма, които не си направиха труда да го гледат, са сигурни, че режисьорът Красовский разкрива властта, затова сегашните чиновници се опитват да „запушат устата на твореца”.

Но главният герой на „Празник” е представителят на интелигенцията, на когото е предоставена специална подкрепа. Така че филмът не е за това как „чиновниците са се угоявали, докато хората умират от глад”, а за това как „интелигенцията е била угоявана, докато хората са умирали от глад“. Повечето защитници на филми не знаят за това.

Накрая, по някаква причина, Германия реши да коментира блокадата и последиците от нея. Журналист от Süddeutsche Zeitung на име Зилке Бегалке в крайна сметка не откри топлата вода и подхвана вдиганото от руската интелигенция знаме „не празнувайте така” и „неправилно скърбите”.

И ако интелигенцията, поне по-голямата част от нея, са наши сънародници по паспорт, тогава слушането на потомката на организаторите на блокадата да ни поучава как трябва да почитаме паметта на жертвите на Германия е вече твърде много.

„Що се отнася до реакцията на нашите германски партньори, на тяхно място бих се месил по внимателно в суверенните ни дела. И мнението им трябва да ни интересува най-малко тогава, когато става дума за нашите празници”, заяви заместник-председателят на Държавната Дума Сергей Боярски, роден и израснал в Ленинград. „Такава критика е неподходяща и неморална. Съвсем са се побъркали”, пише в „Туитър” сенатор Алексей Пушков.

Жана Кисельова, председател на Обществото на блокадата Ленинград от Калинински район, покани журналиста Бегалке да посети града и да чуе историите на оцелелите от блокадата: „Нека дойде тук, да ни погледне в очите. Ще ѝ кажем какво сме преживели в онези дни: загуба на родители, лишаване от детство, юношество и младост. Ние, децата, вървяхме по покривите и гасихме огньовете, помогнахме да се товарят труповете. Не изпитвахме страх, защото бяхме лишени от емоции. Исках да ям през цялото време. Нека тази жена да се срещне с мен лично. Ще се радвам на тази среща, но се страхувам, че някой има различно мнение за блокадата. Няма да им позволим да пренапишат тази история, докато сме живи”, заяви Кисельова.

В своята статия, озаглавена „Москва злоупотребява с паметта на блокадата на Ленинград”, Бегалке изобщо не отрича, че това е геноцид и че вината е на Германия. Тя просто смята, че не трябва да се правят герои от жертвите, които сами са избирали да извършат подвига или не. И че не трябва да се почита паметта с военен парад, достатъчни са други мероприятия.

Дори и да оставим настрана ненужността и неетичността на поученията на германката, нейната статия демонстрира германския подход към Втората световна война. Основната задача на германските политици и интелектуалци е да предотвратят отново войнствените настроения в страната и германците, които искат да прекроят границите, да не се опитват отново да изградят Готенланд от Крим и да вдигнат знамето на Райха над Страсбург.

Няма такава цел в Русия и не може да има - ние никога не сме започвали войни за реорганизацията на света и няма да го направим. Ето защо фразата „можем да повторим“, с която руските хора обичат да ругаят руската интелигенция, не е желание да достигне отново до Берлин. Това е напомняне на всички агресори: не атакувайте Русия. Ще стане по-лошо.

Германия се страхува от вътрешния си фашизъм. Русия се страхува от външна агресия и това са мотивирани страхове - има военни от НАТО вече и на бивша съветска територия, а не обратното. Ето защо военният парад в деня на вдигането на блокадата не е „злоупотреба“. Това е предупреждение към потенциалния агресор.

Затова военият парад в деня на приключване на блокадата не е злоуподреба, а предупреждени към потенциалния агресор.

Ето защо гражданите на Германия не трябва да поучават руските граждани как да отбелязват датите, посветени на победата над Хитлер. Не си струва. Времената, когато Русия бе готова да слуша нечии поучения, мисля, че отдавна са отишли в историята.

Превод: В.Сергеев