/Поглед.инфо/ Заплахите на турския президент Ердоган да започне война срещу Сирия са подсилени от конкретни действия. Медиите съобщават за конвоите турски военни камиони и военна техника, насочващи се към провинция Идлиб до местата на сблъсък между сирийската армия с частите на протурската Сирийска свободна армия и радикалните групировки.

Ердоган настоява Дамаск да изтегли войските си от зоната за деескалация до края на февруари, “в противен случай военната операция на турската армия ще започне”. Дамаск обаче няма намерение да спре настъплението си срещу “Ислямска държава”, редом до които воюват турските протежета. Доминирането на руските ВКС във въздуха гарантира напредването на правителствената армия.

Опитите на Ердоган да постигне споразумение с Путин, че "Русия трябва да се отдалечи от конфликта" няма да доведат до нищо. В телефонен разговор на 21 февруари, иницииран от Ердоган, президентът на Руската федерация изрази дълбока загриженост за агресивните действия на екстремистите и се съсредоточи върху ситуацията, която отново възникна в зоната на деескалация. Той подчерта "необходимостта от зачитане на независимостта и териториалната цялост на САР без никакви предпоставки". Не се е говорило за прекратяване на „работата” на ВКС. Тази позиция на руския президент демонстрира пред Ердоган, че Москва не е забравила споразумението, което е нарушено на 22 октомври 2019 г. вследствие на турската операция „Източник на мира“. Тогава Путин и Ердоган потвърдиха споразумението от септември 2018 г. за зона за деескалация в Идлиб и Ердоган се съгласи да остави войските си в граничната зона с широчина до 30 км. Радикалните групировки, които си сътрудничат с Анкара, трябваше да напуснат зоната на деескалация, освобождавайки я на сирийската армия за прочистване от терористи. Когато обаче сирийската армия започна операции срещу “Ислямска държава” в Идлиб, протурските сили се включиха в боевете срещу нея.

Заплахите на Ердоган да започне война срещу Сирия не могат да се разглеждат като чисто изнудване. Вътрешната политическа ситуация в Турция е сложна. Успешното настъпление на сирийската армия подкопава неоосманския експанзионизъм, включително намерението да се поеме Северна Сирия под турски контрол. Ердоган стигна толкова далеч по този път, че военно поражение може да бъде краят на политическия му път и тогава армията ще си припомни удара му срещу генералите през 2016 г. по време на опита за военен преврат. Ердоган има нужда от победа в Сирия. Едно от условията за такава победа е неутрализирането на действията на руските въздушни сили в зоната на бойните действия. Опитите да повлияят на президента Путин не дадоха на Ердоган нищо и сега той се стреми към доставки на американски системи за противовъздушна отбрана “Пейтриът”. Тръмп обаче няма причина да се намесва в сирийския конфликт на страната на Ердоган, което може да повлияе неблагоприятно на хода на предизборната му кампания. Освен това не е ясно как ще се повлияе на отношенията на Вашингтон с Москва. И накрая, Тръмп отмени сделка на стойност 3,5 милиарда долара за покупка на американски системи за ПВО в САЩ, след като Ердоган закупи руската система S-400.

Вашингтон, без да влиза в диалог с Ердоган по този въпрос, направи следващия ход. Прессекретарят на американската коалиция полковник Майлс Къгинс, в интервю за Sky News, в отговор на въпрос за „масовите бомбардировки над цивилни цели и болници от сирийци и руснаци“, заяви: „Идлиб е магнит за терористичните групи, които са зли и заплаха за стотици хиляди цивилни, които се опитват да оцелеят през зимата”.

Това е напълно недвусмислено (днес) обяснение на позицията на САЩ. Опитвайки се да промени ситуацията, Ердоган допуска нарушаването на сирийското въздушно пространство от турски изтребители. Всички опити обаче завършват с неуспех. Щом турските "фантоми" преминават въздушната граница, руските изтребители се излитат от база “Хмеймим” и ги принудиха да се върнат.

Политиките на Ердоган поставят НАТО в затруднено положение. Държава-членка на Алианса, без споразумение със съюзниците, изразява намерението си да започне война на чужда територия. Алиансът не може да пренебрегне това, обвързан от задължение за колективна защита. И въпреки че оценката на реалната готовност на Турция за атака може да е различна, НАТО трябва да изрази позицията си по този въпрос. Не е ясно обаче в какво може да се превърне изнудването на Ердоган в близко бъдеще и няма ясен отговор на изявленията на турския президент. Брюксел мълчи. Вместо официалната позиция се появи "изтичане на информация от висш служител на НАТО, който пожела да остане анонимен". „Държавите от НАТО не подкрепят прилагането на член 5 от договора заради смъртта на турски войници в началото на февруари. НАТО не обмисля да предоставя на Турция военна помощ в случай на военна операция в Идлиб”. Източникът също така заяви, че смъртта на войниците е трагедия, но е настъпила по време на операция на чужда територия, която изключва прилагането на член 5. Като отговор на това турската страна не намери нищо по-добро от пускането на видеоклип в “Ютюб” за членството му в НАТО под името „Ние сме едно семейство“.

В същото време Западът се опитва с препратки към "хуманитарния проблем" да спре окончателния разгром на екстремистите в Идлиб. Според съобщенията на западните медии вълната от бежанци от Сирия достига почти милион души (руските и сирийските медии опровергават тези цифри) и всички те са се втурнали към турската граница. ООН и Европейският съюз отправяха призиви за спиране на военните действия в Идлиб. Междувременно сирийските медии публикуват репортажи, в които населението с радост посреща правителствената армия. Проблемът обаче съществува и Русия проучва възможността да проведе среща с лидерите на Турция, Франция и Германия, за да го обсъдят. Позицията на Москва е недвусмислена: крачка към мира може да се направи, само когато Анкара прекрати военните действия в Сирия.

За да премине главоболието от действията на Турция в Сирия, Западът трябва да работи с Ердоган.

Превод: В. Сергеев

Източник: Фонд Стратегической Культуры

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели