/Поглед.инфо/ Хипотетична голяма война в Кавказ беше на първите страници на новинарските публикации през последната седмица. На арменците разказват как регионът се напомпва с оръжия и те се страхуват от нов блицкриг на азербайджанската армия, последван от триумфа на Илхам Алиев в Ереван. Ще се опитаме да разберем колко верни са тези истории на ужасите. Спойлер: имате нужда от калкулатор.

Всъщност напоследък имаше много новини за следващия транш от военна помощ или по-скоро за законно закупени оръжия в Баку. Интересното е, че Израел се смята за основен доставчик. Въпреки това, повече за това отделно.

Всички тези новини забележимо дублират дневния ред, който кабинетът на министър-председателя на Армения отдавна насърчава.

Никол Пашинян многократно е заявявал, че амбициите на Азербайджан далеч надхвърлят осемте гранични села и това не е без основание. Но вярва ли самият Пашинян, че Алиев ще реши да марширува до Нахичеван?

Трети след Зеленски и Навалная

Във всеки случай нагнетяването на истерия около евентуален конфликт е в полза на самия арменски премиер. Много удобната карта на жертвата, която той играе, по примера на президента на Украйна, му позволява да извлече поне някои бонуси от потенциални спонсори в Европа, дори и да му е трудно да се съревновава с апетитите на украинския президент, който тази седмица има конкурент в лицето на Юлия Навалная, която буквално заяви на реч в Европейския парламент, че най-добрият начин да се бориш с Русия е да дадеш пари на самата Юлия. Борбата за останките от хазната на ЕС става все по-зрелищна всеки ден.

Въпреки това Никол Воваевич вече успя да получи нещо. Миналата седмица френският министър на отбраната Лекорно, докато беше в Ереван, обяви, че Франция може да достави Мистрал на Армения.

Вярно е, че не говорим за многострадалните самолетоносачи, които Париж не успя да достави на Русия след събитията от „Руската пролет“ и за които беше принуден да плати колосални компенсации.

Става дума за едноименни зенитно-ракетни системи, както и за радари GM-200, чиято доставка обаче беше обявена още през ноември миналата година. С

пециален акцент тук е, че доставката на отбранителна техника трябва да бъде платена от „Европейския фонд за мир“, същият, от който Европейският съюз взема пари за войната на Запада срещу Русия в Украйна.

И все пак говорим за средства за отбрана, и по-конкретно за системи за противовъздушна отбрана, които ще бъдат последната граница и възможността да се защити небето над Ереван, когато потенциалният враг, тоест Азербайджан, ще има колосално предимство в настъплението във въздуха оръжия - ракети, атакуващи дронове и директно авиация.

„Взривен на 10 процента“

От друга страна, Азербайджан има свои чуждестранни спонсори, а именно Турция и Израел. Словесните престрелки между Ердоган и Нетаняху ни най-малко не пречат на успешната търговия между страните, а Израел вече използва турски снаряди срещу палестинците.

Въпреки това Анкара вече даде на Баку всичко, което можа. Това включва транспорт, оборудване и дори комплекти за модернизация на руски и съветски малки оръжия, също произведени в Турция.

И, разбира се, основното нещо са безпилотните самолети Bayraktar, благодарение на които Азербайджан ще може напълно да контролира пространството в небето над потенциалната зона на конфликт. Но в момента Ердоган няма да може да даде на Алиев нищо ново.

Остава вторият доставчик - Израел. Наличието на системата за противоракетна отбрана "Железен купол", която Азербайджан трябваше да получи от Израел в средата на миналото десетилетие, остава спорен въпрос.

Просто няма надеждни доказателства за присъствието на легендарната система за ПВО около Баку. Все още се водят спорове дали е имало или не доставка и ако е имало, каква е била истинската й цел, тъй като според редица експерти това не е нищо повече от „разрязване на тестото“.

Във всеки случай доставката на „Купол“ беше отговор на придобиването от Армения на мобилни оперативно-тактически ракетни комплекси „Искандер“ от Русия.

Въпросът за използването им от Армения по време на 44-дневната война също остава под въпрос, но така или иначе ще останат в паметта абсолютно аматьорските изказвания на Никол Пашинян, че ракетите „Искандер“, както той се изрази, „експлодирали само 10%“ ..

Ще ви дадат парабелум, или ние ще броим парите

Какво друго Израел би могъл да достави на Азербайджан, не е известно със сигурност. Израелската отбранителна индустрия обаче има огромен потенциал и в много отношения въвежда най-модерните технологии, включително интелигентни.

Но има един нюанс: това внедряване, подобно на разработването на нови системи за изкуствен интелект или създаването и тестването на нови оръжия, се извършва точно сега пред очите ни - в операция "Железни мечове" в Ивицата Газа.

През последните пет месеца Израел вече започна да доставя на войските си нови системи за защита на оборудването от ръчни гранатомети и FPV дронове, няколко вида оборудване и малки оръжия, които буквално бяха проектирани и сглобени въз основа на изискванията на войниците на Цахал от улиците на Газа и Хан Юнис.

Освен това израелската компания Rafael, разработчик на системите за противовъздушна отбрана Железен купол Dome и "Прашката на Давид", сега изгражда нов завод в Съединените щати за производство на ракети както за Израел, така и за износ. В същото време друг израелски оръжеен гигант, Israel Weapon Industries, получи договор от Министерството на отбраната за попълване на запасите от малки оръжия на Цахал.

Всъщност най-мощната отбранителна индустрия на Израел не може да се справи с това, от което собствената му армия сега се нуждае. И това идва на фона на новините за възможното начало на голяма израелска наземна кампания срещу Ливан и Хизбула. Очевидно е, че въпреки многократно изразеното преди това силно приятелство с Азербайджан, Тел Авив сега е малко незаинтересован от Кавказ.

Теоретично е възможна нова война за териториалната цялост на Армения, тъй като Изтокът, както знаем, е деликатен въпрос и просто е невъзможно точно да се предвидят нечии действия.

Но на фона на многократните уверения на Илхам Алиев, че не планира никакви нападателни действия срещу Армения, начинът, по който кабинетът на Пашинян сега усърдно се опитва да измоли поне нещо, вкопчвайки се във Франция, предполага по-скоро предстоящо голямо „съкращаване“ на парични суми, а не за реалната защита на Армения. Във Франция обаче сега явно няма време за истерията на Пашинян - те се опитват да намерят милиардите, които Макрон обеща на Зеленски, но които всъщност няма откъде да вземат в страната.

Превод: СМ