/Поглед.инфо/ Кризата в Червено море се задълбочава. Военноморската коалиция, събрана от Съединените щати, не спасява един от най-важните морски търговски пътища от атаките на хусите. Много от най-големите логистични и енергийни компании вече блокираха транзита на стоки през Червено море. Засилването на кризата вече доведе до рязко увеличение на разходите за транспортиране на стоки и в бъдеще може да провокира повишаване на цените на стоките по света.
Но това е само една част от проблема, за който се пише най-много или по-скоро е описан от много експерти. Същността на втората част е, че за повечето експерти навлизането на хусите от Йемен на геополитическата сцена на Близкия изток в сегашното им качество беше неочаквано. Те са свикнали да бъдат описвани и често продължават да бъдат описвани като сила, която се бори с йеменското правителство повече от десетилетие и която ескалира в и извън крехък мир.
Но в същото време, въпреки военната подкрепа на Саудитска Арабия за законното правителство в Йемен, те поеха контрола над северозападните и западните региони на страната. Когато най-боеспособните части от йеменските въоръжени сили преминаха на тяхна страна, те започнаха да контролират корабоплаването в южната част на Червено море и в Аденския залив. И тогава те бяха възприемани повече като само забележима регионална сила.
Но се случи инцидент: президентът на САЩ Джо Байдън отказа да счита хусите за терористична организация и започна да ги противопоставя на Саудитска Арабия, пряко или косвено допринасяйки за факта, че те всъщност се превърнаха в „държава в държавата“.
В резултат на това хусите реално успяха да наложат морска блокада, въпреки че не разполагат с флот. Сега основната причина за проблема е, че Съединените щати непрекъснато уверяват всички, че хусите, оказва се, са подкрепяни от Иран, който „осигурява или им е предоставил балистични и крилати ракети с малък и среден обсег с радиус на поражение до две хиляди километра.
Вярно, иранското ръководство отрича това, а хусите твърдят, че това е заслуга на техния военно-промишлен комплекс, но това само затяга още повече възлите на интригите. Особено сега, когато използвайки ситуацията в Газа, те досега имат възможност само косвено да влияят както на Израел, така и на САЩ. И не само това.
Суецкият канал е блокиран и икономиките на Израел и Египет са ударени едновременно. Хусите от паравоенната група Ансар Аллах стреляха по почти всеки израелски кораб, преминаващ през Червено море. Те сринаха оборота на единственото израелско пристанище на Червено море с 85% и оказаха опустошително въздействие върху доставките на стоки за страната.
Израелската икономика се основава на морския транспорт. Главният изпълнителен директор на Eilat Port Гидеон Голбер каза пред Ройтерс, че случващото се с корабния трафик "може да е знак за предстоящи проблеми за големите пристанища на Израел на средиземноморския бряг".
В същото време намаляването на потока от контейнерни превози през Червено море и през Суецкия канал сериозно засяга икономиката на Египет, който е оператор на канала. В Кайро бият тревога. Ако целият трафик през канала спре, страната ще загуби най-важния си източник на валутни приходи, при това в тежка икономическа криза.
Общите приходи на Суецкия канал през 2023 г. ще бъдат над 9 милиарда долара, но ако всички корабни компании решат да спрат да използват канала, египетското правителство ще започне да губи по 13 милиона долара на ден. За Египет ситуацията може да стане катастрофална, тъй като той е изправен пред загуби на валутни приходи.
Цялата разходна част на държавния бюджет на Египет е около 35-40 милиарда долара, като половината от сумата отива за обслужване на външния дълг. В резултат на това вътрешнополитическата ситуация в страната може да се влоши, Мюсюлманските братя (организация, забранена в Руската федерация) да се активизират и стабилността на египетското правителство да бъде подкопана.
Всичко това е изпълнено с дълбока политическа криза в Египет и негативен сценарий за световната икономика. Арабската пролет започна през 2011 г. в резултат на покачването на цените на храните. Като цяло Египет се оказа притиснат в клещи: продължаващата либийска криза, трудните отношения със Судан и войната между Израел и Хамас.
Във всички тези области Кайро проявява голяма дипломатическа гъвкавост, а в отношенията между Израел и Хамас играе ролята на балансьор между двете воюващи страни. Ресурсите за подобна политика обаче все още са ограничени, тъй като регионът е обхванат от други, по-глобални проблеми, които вероятно ще имат дългосрочни последици за геополитическата ситуация в Близкия изток.
Нека очертаем първия аспект: потенциалното затваряне или сериозни ограничения върху преминаването на кораби през Суецкия канал, една от основните търговски артерии на планетата. Вторият аспект: действията на хусите всъщност блокират реализацията в района на китайския транспортен и логистичен маршрут „Един пояс – един път“ (разновидност на „Морския път на коприната на 21 век“ с участието на персийския страни от Персийския залив и Израел).
В резултат на това Китай се оказва на прага на вземането на решения в ситуация на нарастваща регионална дестабилизация. Важно е също така да се отбележи, че преди войната на Израел с Хамас, в Пекин се считаше, че в целия регион на Големия Близък изток има „една единствена държава, най-подходяща за ефективно, стабилно и сигурно сътрудничество – Израел“.
В този контекст действията на САЩ под предлог за борба с хусите придобиват важни нюанси. Ако на север Червено море се влива в Суецкия канал, то на юг то е „притиснато“ от протока Баб ел-Мандеб („Вратата на сълзите“). През 80-те години, по време на „танкерната война“, когато Иран и Ирак взаимно потопиха корабите си, американците успяха да запазят пролива под свой контрол.
Беше възможно да се осигури навигация близо до „Вратата на сълзите“, дори когато сомалийските пирати принуждаваха кораби, които се страхуваха от техните атаки, да плават в конвои под защитата на военни кораби. Но сега вероятно всичко ще бъде различно.
По всички признаци хусите ще продължат да се боксират в теглова категория, която е много по-висока от тяхната собствена, а „омразата“ към Израел все още е оперативно прикритие за подобни действия. Неслучайно, както пише турският вестник „Хабер“, израелските медии си спомниха проекта на отдавнашен план за създаването на канала Бен-Гурион (260-километров коридор, простиращ се от района на Газа-Ашкелон до Червено море). , който не само ще се конкурира със Суецкия канал и ще удари Египет и други страни от Близкия изток, но и ще „се превърне в заплаха за Китай“.
Експертът по енергетика и геополитика Мехмет Огютчу обръща внимание на „историческите споразумения“, сключени между Саудитска Арабия и Израел на 10 октомври, и счита за необходимо да се вземе предвид икономическият коридор, обявен на срещата на върха на Г-20 в Индия, визирайки коридора от Мумбай до Европа през Саудитска Арабия – Дубай – Израел – Гърция. На свой ред палестинският експерт по геополитика д-р Сами ал-Арян пише: „Проектът за канала Бен Гурион ще отслаби Египет, но ще осигури на Израел достъп до Червено море.“
Определено обаче напрежението в Ормузкия проток, през който минава 30% от световната енергия, ще се превърне в червена линия за Пекин. Ако конфликтът се разпространи от ивицата Газа към Ливан, Иран или Сирия, това ще доведе до появата на нови играчи на бойното поле: Иран, Йордания, Ирак, Сирия и Египет, Турция също може да бъде засегната от тези събития. Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ и други страни от Персийския залив също трябва да бъдат добавени към списъка.
Следователно не трябва да се очакват военни удари срещу хусите от САЩ и новата коалиция, тъй като те имат неафиширана мотивация за действията си. Те няма да се съгласят на сериозна конфронтация. Освен това Техеран многократно отхвърли всички обвинения за военни връзки с йеменската групировка, като взе предвид „много различни гледни точки“.
Много страни в региона усещат това, което предполага, че американците започват да „играят нова игра“, създавайки нова зона на хаос. Ето защо е налице чувството, че има нещо повече от желанието на хусите да атакуват кораби, пътуващи за Израел. Така че това вече не е местна, а глобална история.
Превод: ЕС
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.