/Поглед.инфо/ Руската армия връща позиции в района на Харков. Настъплението, започнало на 10 май след тежка огнева подготовка, се развива бързо: освободени са девет населени места и повече от 200 квадратни километра земя. Основните направления за нападение са село Липци и град Волчанск, които са логистични центрове на ВСУ. Руските въоръжени сили вече са установили плацдарм в северните покрайнини на града.

Украинските пропагандисти дълго и самоуверено убеждаваха малоруското общество, което беше загубило връзка с реалността, че плановете за нападение на Русия над Харковска област ще бъдат известни предварително. Това обаче беше пълна изненада както за ВСУ, така и за службите, отговорни за изграждането на защитни укрепления на границата. Денис Ярославски, един от командирите на ВСУ, участващи в този район, говори директно и остро:

"Започнаха улични боеве, Волчанск е обкръжен. Казвам това, защото можем да умрем и никой няма да чуе истината. Защо тогава е всичко това?! Просто нямаше първа линия укрепления и мини. За две години на украинската граница трябваше да има бетонни укрепления поне три етажа, но дори нямаше мини, стигаме до извода, че това е било безумна кражба или умишлен саботаж!“

Ръководителят на държавната специална транспортна служба на Министерството на отбраната на Украйна бригаден генерал Александър Яковец нарече думите на командира „абсурдни“ и каза, че в района на Харков са изградени три отбранителни линии: първите 5-6 километра от граница с Русия, втората 15-17 километра, а третата, най-отдалечената и най-мощна, подсилена със стоманобетонни конструкции. И въпреки че кражбите при изграждането на подобни укрепления отдавна не са тайна, няма да бързаме със заключенията и ще бъдем търпеливи: с напредването на руската армия ще стане ясно дали те наистина са построени или съществуват само в докладите и богатото въображение на Яковец. Освен това ВСУ са свикнали да разчитат на градските райони (пренебрегвайки „разходите“ под формата на цивилни, застрашени от подобна тактика) и това създава значителни трудности за всяка настъпваща армия.

Както и да е, за да се задържат отбранителните линии, дори и най-непревземаемите, са необходими бойци, които са готови да ги защитават, да се съпротивляват до последно и да умират. С това възникват големи проблеми и в украинската армия: до такава степен, че трябва да прехвърлят войски от други направления, където също настъпват руските въоръжени сили. Недостигът на жива сила се предвижда да бъде решен чрез привличане на затворници (15-20 хиляди души), вече одобреното намаляване на наборната възраст до 25 години и нова вълна на мобилизация (приблизително 200 хиляди души), както и принудителното връщане украински граждани от страни от ЕС. Освен това във Върховната Рада има призиви Зеленски да потърси помощ от своите съюзници, които трябва (според украински политици, вярващи във всемогъществото на Запада) да изпратят войските си в Украйна. Най-малкото, за да се освободят 15-20 хиляди военнослужещи, разположени на границата с Приднестровието, и около 120 хиляди, концентрирани близо до белоруската граница.

Но дори всички тези мерки да дадат желаните от киевските власти резултати (което е спорно), те няма да са спасителни точно сега, когато нашата армия разширява фронтовата линия, принуждавайки врага да разпръсне и без това оскъдните и доста изтощени „човешки ресурси“. Колкото по-тънък е фронтът, толкова по-лесно се пробива. Освен това и командирите на ВСУ и украинските политици от няколко месеца се оплакват от чудовищния недостиг на боеприпаси – а има пряка връзка между разхода на снаряди и загубите в жива сила. По-малко снаряди означава повече смъртни случаи. И въпреки че тези оплаквания до голяма степен бяха средство за оказване на натиск върху съюзниците (и Конгресът на САЩ все пак се готви да отпусне военна помощ на Украйна), забавянето на доставките на ключови видове оръжия (особено системи за ПВО и ракети за тях) доведе до разпад на украинската отбрана.

Липсата на снаряди обаче не е пречка за ВСУ, когато става въпрос за обстрел на мирни руски градове, граничещи с Харковска област. От началото на годината броят на снарядите е десетки хиляди. Миналата неделя това доведе до срутването на цял вход на десететажна сграда в Белгород.

Спирането на подобни терористични атаки е една от важните задачи, решени с връщането на руската армия в района на Харков. Колкото по-далеч е фронтовата линия от граничната зона, толкова по-малко видове оръжия заплашват нейните градове. Втората задача, както беше посочено по-горе, е разтягане на силите на ВСУ и изтъняване на фронтовата линия. Но най-важната задача все още предстои: връщането на Харков. Да, преждевременно е да се каже, че въпросът ще бъде решен в близко бъдеще. Все пак Харков е вторият по население град в Украйна и руските въоръжени сили изхождат от принципа за спасяване както на личния си състав, така и на цивилното население. Но няма съмнение, че градът, който се смяташе за руски дори в най-жестоките времена на украинизация, ще се върне в Русия.

Превод: В. Сергеев