/Поглед.инфо/ След като през 2015 г. шест страни подписаха споразумение за ядрената програма на Иран (САЩ, Франция, Великобритания, Германия, Китай и Русия), Техеран не усеща дълго време преимуществата от завръщането към „мирния живот”.

В Иран се завтекоха компании от Европа, Русия, Китай. Сумата на очакваните чуждестранни инвестиции в иранската икономика се оценява в стотици милиарди долари. Но еуфорията не продължи дълго. През май 2018 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви излизането на неговата страна от многостранното споразумение (Съвместен всеобхващащ план за действие СВПД) и поиска от Техеран неприемливи отстъпки. Фактически Вашингтон обяви ултиматум на Иран. И макар никой от участниците в споразумението не подкрепи Вашингтон, това не спря администрацията на САЩ.

Белият дом обяви за въвеждането на санкциите против Иран на два етапа. Първият започна на 4 август, а втория на 6 ноември 2018 г. Вашингтон предупреди останалите участници в споразумението и цялата международна общност, че в американските икономически санкции трябва да участват всички. Вашингтон заплаши с въвеждането на вторични санкции за отклонение от съучастие на действието на САЩ.

Въпреки антиамериканската риторика на европейските политици, Европа послушно се промъкна на 4 август към санкциите на САЩ против Иран. Според Държавния департамент на САЩ около 50 компании съобщиха в средата на лятото, че имат намерение да напуснат ирански пазар. Основно това са финансови и енергийни компании. До края на август ще се разбере кои страни наистина са готови да продължат сътрудничеството си с Иран и да се опълчат на Вашингтон, и кои ще са готови да се подчинят.

Техеран, разбира се, няма да свиква: санкциите срещу него започнат още през 1979 г. и от тогава никога не свършват (ако не се смята краткият период между 2016-2017 г., когато не са свалени напълно всичките по-рано въведени). На фона на надигащата се търговска война, разпалена от Вашингтон срещу Китай, Европа и другите страни, на Техеран, може би, ще му бъде по-лесно да намери вратички и дупки в икономическата блокада. Доналд Тръмп успя да настрои твърде много хора срещу Америка за най-кратко време. Освен това Техеран разглежда възможността за компенсация на рисковете за чуждестранните инвеститори.Става дума за предоставяне на тези инвеститори особени отстъпки при вложения в утвърдени от правителството проекти (общо 72 на брой).

Мнозина предчувстваха, че санкциите ще бъдат възобновени. Затова от Иран започна изтичане на капитал, което оказа забележимо влияние върху националната валута, курсът на която започна да пада. В началото на годината официалният курс бе 35186 риала за американски долар, а към края на юли вече 44070. В това време има курс в сивия и черния пазар, където риалът струва дори още по-евтино. През юли курсът пресече граицата от 100 хил. а на 30 юли той падна на черния пазар до 112 хил. риала. Това води до повишени цени за вносните стоки, ускорява инфлацията. В страната възниква определено недоволство, вече се водят протести.

Централната банка на Иран предприема спешни мерки по засилване на контрола над валутните операции в страната. През април е установен лимит за притежаване на налична чуждестранна валута в размер, еквивалентен на 10 хил. евро. „Гражданите до края на месеца трябва да предадат всяка излишна сума или да я внесат на банкови сметки”, пише в заявление на ЦБ на Иран. Несъблюдаването на това изискване ще „доведе до съдебно преследване”.

Валутният надзор на Централната банка изяснява все по-голямо количество машинации от страна на частните ирански компании, стремящи се да внесат чуждестранна валута от чужбина. През юли са арестувани няколко предприемачи, получили от правителството лиценз за внос на телефонни апарати. Може да се предположи, че валутата е преизчислена, а вносната стока не е влязла в страната. Засилва се изкупуването на злато и други скъпоценни метали на вътрешния черен пазар за чуждестранна валута. Редица търговци на злато са вече арестувани.

Тази пролет Междлиса на Иран тържествено обяви за пълната (100%) дедоларизация на националната икономика Както се изясни, заявлението е леко прибързано, но ЦБ съобщи, че в международните разплащания доларът няма да остане до края на годината и ще бъде заменен от еврото. Ще се използват и други валути (китайски юан и руска рубла).

Периодът 2016-2017 г. бе твърде кратък, за да се постигне пълно размразяване на всички международни резерви на Иран. Големината им не е изяснена до края, но според оценките на експертите по големина на резервите през последните две десетилетия Иран влиза в първата 20-ца на страните по света.

Странно, но подробна статистика на златно-валутните резерви на Иран може да се намери на сайта на Федералния резерв на Сейнт Луис, влизащо в Федералния резерв на САЩ. Ще предоставя данните по отделни години (в началото на годината в милиарди долари): 2000-16,57, 2005-47,10, 2010 – 78,91, 2011-95,48, 2012-52,07, 2013 – 118,2, 2014 – 110,78, 2015-115,74, 2016-104,16, 2017-95,12, 2018-108,36. Освен това източникът дава прогноза за големината на златно-валутните резерви за началото на следващата година – 126,97 милиарда долара. Понякога данни за златно-валутните резерви на Иран публикува и ЦРУ. Според данните на американските разузнавачи, към края на 2016 г. иранските резерви са в размер на 135 млрд. долара. Така или иначе и паричните власти на САЩ, и американските специални служби проявяват сериозен интерес към международните резерви на Иран: замразяването на резервите е един от основните инструменти в международната политика на Вашингтон.

Когато Вашингтон обяви началото на размразяването на иранските резерви, някои експерти назоваха сумата на замразените средства до 100 млрд. долара. След известно време оценките бяха понижени до 30 милиарда долара . А вече след известно време ЦБ на Иран официално заяви, че разчита на пълно размразяване и назова обща сума от 32 милиарда долара. До известна степен на замразяване бе подложен и иранския износ, който се изчислява на сметките на банките на страните-вносители.

Доколко са били размразени иранските резерви за двете години „стопляне” не се знае от никого. Работата е там, че властите на САЩ след първото замразяване започнаха да прилагат друго. Във Вашингтон изведнъж си спомниха за събитията от 11 септември 2001 и заявиха, че Иран е изиграл тогава важна роля в подготовката на терористичния акт и съответно, трябва да носи материална отговорност за стореното. Иначе казано, да се покрият съдебните претенции на американските граждани, пострадали от терористичния акт трябва да се направи за сметката на тези ирански резерви, които вече са замразени. Федералният съдия на Ню Йорк на 2 май постанови, че Иран трябва да изпрати повече от шест милиарда долара на семействата на загиналите в резултат на терористичните актове от 11 септември 2001 г. Техеран подаде апелационен иск в Международния съд на ООН в Хага.

Обявените от Тръмп през май санкции имат отношение към ядрената програма на Иран. Паралелно Вашингтон могат да въвеждат санкции по други причини и съображения Така през май в санкционните списъци на Вашингтон попадна директора на ЦБ на Иран Валиола Сейф. Основанието е, че ръководителят на ЦБ има тесни връзки с Корпуса на стражите на Ислямската революция (КСИР), който според Вашингтон поддържа палестинските терористи и води диверсионна дейност срещу Израел. Директорът на иранската ЦБ е обвинен в нелегално превеждане на пари на партия „Хизбулла”. Включването н черните списъци на ръководителя на Централната банка означава неговата невъзможност да влиза на територията на САЩ и предполага арест на принадлежащите му активи в Америка.

Два и половина месеца след това (25 юли) министерският съвет на Иран взе решение за смяна за ръководството на Централната банка. Новият 61-годишен ръководител на ЦБ е Абдолнасел Хемати, по-рано ръководил Централната държавна застрахователна компания.

Междувременно над Иран отново надвисва заплахата за изключване от системата на комуникационно съпровождане на международните платежи СУИФТ. Санкцията е много неприятна. Забележимо е, че в началото на годината в парламента на Иран се разглежда въпросът за възможността в страната да се използват криптовалути. През април бе взето решение за пълната и категоричната забрана за използването им, но сега отново са се върнали към този въпрос. Не е изключено, че частичната легализация на цифровите валути ще се случи, но само в международните разплащания и в случай на повторно изключване на Иран от системата СУИФТ. На равнище междупарламентарни връзки Иран-Русия вече са преминали преговори за възможното използване на криптовалути като средство за разплащания във взаимната търговия.

Превод: Поглед.инфо