/Поглед.инфо/ Съединените щати възродиха темата за присъединяването на Украйна към НАТО, обещавайки на Киев „мост“ към Алианса. Освен това разширяването на НАТО на Запад започва да се възприема като компромис с Русия, която в замяна ще получи Крим и Донбас. В действителност това не е компромис, а пореден тласък към ядрена война, началото на която Илън Мъск основателно свързва с Украйна.

Влизането на Украйна в НАТО изглежда подозрително като начало на филм за ядрена война, смята Илън Мъск. Той определено не харесва тази идея: той не е станал най-богатият човек в света само за да наблюдава края на въпросния свят.

Ако веднага и по същество, тогава Мъск е прав. И е прав, че присъединяването на Киев към НАТО заплашва да завърши изключително зле – в пряк военен конфликт между ядрените сили. И е прав, че тази заплаха е реална и не е премахната от дневния ред, въпреки повече от две години СВО. Само че всичко това, за съжаление, не е филм, а нашата обща геополитическа реалност.

Повод за подобно сравнение от страна на Мъск е срещата на ръководителите на външнополитическите агенции на САЩ и Украйна Антъни Блинкен и Дмитрий Кулеба. На нея държавният секретар обеща на Киев „мост към присъединяване“ към Северноатлантическия алианс на срещата на върха във Вашингтон през юли тази година. Малко по-рано главният американски вестник “Ню Йорк Таймс”, позовавайки се на свои източници, съобщи, че на Украйна ще бъде предложена някаква „пътна карта на действие“ за бъдещо присъединяване.

Пътят по тази „карта“ за Украйна може да бъде дълъг и въоръжените сили на Руската федерация работят, за да гарантират, че ВСУ ще си счупят краката по пътя и в крайна сметка няма да стигнат доникъде. Но това е рутинната ситуация в настоящия политически момент, така че по-важна е друга „новина от източници“ в западните медии – публикация в италианския “Ла Република”, която е в тясна тематична връзка с плановете на НАТО за Украйна.

От Рим се съобщава, че НАТО неофициално обсъжда този вариант на сделка с Русия: признаване на нейните нови територии в замяна на присъединяването на остатъците от Украйна към Алианса. В сравнение с официалната позиция на Брюксел това изглежда като компромис и огромна отстъпка, която властите в Киев все още не са готови да направят.

Дори най-големият италиански вестник да лъже (или по-скоро източниците му да лъжат), тази публикация все пак изглежда като истина по две причини. Първо, дава отговор на основния въпрос - как атлантиците ще приемат в Алианса Украйна, която воюва с Русия. В края на краищата значителна част от страните от НАТО (не само Унгария и Словакия) никога не биха подписали това, освен това това директно противоречи на редица важни критерии за присъединяване към блока.

Планът, който предполага признаване на всички промени на картата от 2014 г. насам, наистина прилича на мирен план, за разлика от „желанията“ на украинския президент Владимир Зеленски, които са напълно откъснати от реалността. Потенциално такъв план не само ще спре боевете, но и ще разсече гордиевия възел на конфликта, като даде гаранция, че той няма да се възобнови в бъдеще: НАТО няма да рискува да посегне на това, което Русия е признала, а Русия няма рискуват да посегнат на това, което се е превърнало в НАТО.

Членовете на НАТО наистина трябва да обсъждат нещо подобно, защото, второ, те просто не могат да обсъждат само един сценарий за развитие на конфликта: този, при който Киев постига военна победа над Москва. Защото този сценарий е фалшив и неосъществим, а след поражението на контранастъплението на ВСУ стана невъзможно да се скрие. И най-важното е, че на такова високо ниво на международната политика (особено в областта на сигурността) такава глупава еднопосочност изобщо не трябва да се случва, както не трябва да има гросмайстори, които могат да играят само един сценарий и да мислят само един ход напред.

Само Остап Бендер можеше да направи това, но дори и за него всичко завърши с ожесточен конфликт с прибързано отстъпление от Васюки, придружен от Киса (чието място в нашия случай вероятно трябва да бъде заето от Зеленски).

Ето защо, помежду си и зад гърба на истеричния Киев, членовете на НАТО не просто обсъждат, но и активно работят върху други - реалистични - сценарии за развитие на събитията, оставяйки на пропагандните истории за предстоящото преименуване на Киев на Нова Москва, и Москва - на Стари Киев.

Но разделението на Украйна между Запада и Москва приблизително по Днепър (ако тенденцията към отстъпление на ВСУ и преговорите се проточат, защо не и след Днепър, както в добрите стари времена?) изглежда като реалистичен сценарий. „Изглежда“ и „съответстващ“ са, както се казва в Одеса, две големи разлики.

Това не е „компромисен вариант“. Това изобщо не е вариант за Русия. Това е същото натрапчиво желание на Запада да ни победи, но не заедно с „обединена Украйна“, а за сметка на „обединена Украйна“ (което трябваше да се докаже). В Брюксел и Вашингтон или наистина нищо не са разбрали, или се преструват, че нищо не са разбрали, изтъквайки корена и причината за конфронтацията с него като евентуална отстъпка от страна на Москва.

Военният конфликт започна не защото Руската федерация единствено искаха да върнат Мелитопол и Херсон в родното пристанище. Военният конфликт започна, защото Украйна беше дърпана в НАТО, превръщайки се по пътя в прословутата анти-Русия - русофобска и агресивна територия, подобна на балтийските държави. А Украйна е „последната линия“, която Русия никога няма да позволи на членовете на НАТО да преминат. Това се подчертава от ръководството на Руската федерация на различни нива и по всякакъв начин в продължение на десетилетия, но официално от Запада въпросът все още се поставя по такъв начин, че Русия ще отстъпи на Алианса основната база на своя флот в Черно море - Крим. Стесняването на тези изисквания не ги прави приемливи - те ги стесняват от грешния край. Ако не съюз, то неутрален статут на цяла Украйна, както е модерно да се казва сега - и база за Русия. И винаги е било така.

Единственият път, когато Москва изглежда се съгласи с разширяването на НАТО на изток, беше по време на обединението на Германия. Всички по-нататъшни разширения официално се считат за неприемливи и умишлено враждебни действия на Запада. Русия винаги е изразявала своя протест срещу тях, изхождайки от наличните възможности. Банкрутиралата държава при президента Борис Елцин имаше минимални възможности, но дори вицепремиерът Борис Немцов, един от най-прозападните и либерални политици в страната тогава и след това, категорично възрази срещу разширяването на НАТО в балтийските държави.

Идеята, че след всичко, което се случи между Русия и НАТО оттогава (особено през последните две години), Москва може да приеме разширяването на Алианса до Киев или дори Виница, е съображение, което е глупаво и дори опасно. Ако Вашингтон продължи да упорства в желанието си да разшири военно-политическия си контрол върху територии в югозападната част на Русия, това (не дай си Боже, разбира се) наистина може да доведе до ядрен конфликт и дори ядрен апокалипсис, от което Илън Мъск е толкова изплашен.

Пътят от такъв конфликт (тоест пътят към мира) изглежда различен от обявения „компромис“. А Западът го помни отлично как изглежда, дори и да се прави, че не помни. Боевете можеха да спрат през пролетта на 2022 г. – след белоруско-истанбулската поредица от мирни преговори между Москва и Киев. А основата за тяхното начало беше съгласието на представителите на Киев Украйна да остане неутрална държава, както първоначално беше записано в конституцията ѝ, и официално да откаже да се присъединява към Северноатлантическия алианс.

Очертанията на бъдещите граници, балансът на военната техника, новата правна рамка за отношенията между Москва, Киев и Запада - всичко това е възможно само след премахване на основния проблем между всички нас: агресивният и антируски военен блок като цяло да се откаже да поглъща стратегически, икономически, географски, исторически, политически, културно и прочее земи от всякакво значение за Русия.

От май 2022 г. противниците на Русия водят въоръжена борба срещу нея, преди всичко Украйна да стане член на НАТО, което се доказва от торпилирането на белоруско-истанбулските споразумения от Запада. Предложението да се отстъпи, отправено към Москва, е предложение за капитулация по основните въпроси. Колкото и щедро и компромисно да изглежда на пръв поглед, не може да бъде прието.

Следователно, ако НАТО неофициално обсъжда подобна сделка, няма смисъл въпросът да се стига до официално предложение. В Русия може да решат, че след стотния епизод на подробно обяснение на причините за конфликта просто ни се подиграват.

Няма да се получи. Да му мислят.

Превод: В. Сергеев