/Поглед.инфо/ През миналата седмица международната сигурност бе поставена на изпитание от изпитанията на водородна бомба в Северна Корея и конфликта между Иран и Саудитска Арабия.
Не стана ясно дали КНДР действително ли е извършила опит с водородна бомба и, ако да, какви са нейните характеристики. В същия ред на мисли провокационното поведение на Кралство Саудитска Арабия вероятно е само демонстрация на готовност за сблъсък. Въпреки това Русия не може да пренебрегне рисковете, свързани с двете събития.
Балансът на силите в Близкия Изток
Официално Кремъл зае неутрална позиция като призова Саудитска Арабия и Иран да проявяват сдържаност и да влязат в преговори. По всичко личи обаче, че бъдещият модел на поведение още не е окончателно изработен и даже регионалните играчи все още не са готови да разрешат вътрешната дилема.
За Москва Иран без съмнение се явява първостепенен партньор в Близкия Изток. Двете страни заедно воюват срещу терористите в Ирак и Сирия. Нещо повече – доколкото тероризмът представлява екзистенциялна опасност за двете страни, антитерористичното им сътрудничество е възможно и на други театри, като Афганистан и Таджикистан.
От друга страна, Кралство Саудитска Арабия противодейства на Русия в Сирия и е един от основните спонсори на международния тероризъм. Същевременно Рияд поддържа политиката на ниски цени на петрола, която образува дупка в руския бюджет.
Същевременно трезвият анализ на ситуацията налага Москва да заеме неутрална позиция. Прякото участие на Русия в конфликта на страната на Иран би усложнило сериозно отношенията на Москва с другите арабски страни, най-вече с Египет, който предпочете да не се солидаризира с позицията на Саудитска Арабия и не прекъсна дипломатическите си отношения с Иран.
На второ място, Техеран не се нуждае от руската помощ в конфликта си със Саудитска Арабия, защото ако в региона продължат сегашните тенденции, Рияд ще загуби войната на изтощение.
На трето място, Москва не е заинтересована от рязък и бърз крах на Саудитска Арабия, който би усилил прекалено позициите на Иран. Кремъл се нуждае от равновесие на силите в региона. Неутралната позиция обаче не означава игнориране на конфликта.
Изглежда, до пълномащабен конфликт между двете регионални сили в най-близко време няма да се стигне. Агресивните действия на Кралство Саудитска Арабия не бива да се възприемат като прелюдия към война, а като действия, насочени към формиране на широка антииранска коалиция в региона.
Ядрените изпитания в Северна Корея
Пхенян съобщи за пореден ядрен опит, този път на водородна бомба, което според официалната декларация извежда военния потенциял на страната „на ново равнище”.
Светът, изглежда, не бе респектиран и повечето дипломатически централи нарекоха корейския опит провокация. Някои дори заплашиха с нови санкции. Мерките вече се обсъждат в съвета за сигурност на ООН, както и на двустранно ниво (между САЩ и Южна Корея например).
Санкционната политика обикновено не води до бързи и прогнозируеми резултати. В случая със Северна Корея тя води до изостряне на позициите: Ким Чен Ун е принуден да отвръща на агресията с агресия, за да съхрани авторитета си. Частично резултатно влияние на КНДР могат да окажат само координирани усилия на Русия, Китай, Южна Корея, Япония и САЩ, които не дават на Пхенян възможност за маневри.
Този подход обаче е малко вероятен, защото Пекин няма интерес от по-нататъшна радикализация, нито от рухване на севернокорейския режим, който се намира на границата с Китай. Русия също не е готова да се присъедини към твърда антикорейска резолюция.
В Кремъл осъзнават, че единственият шанс за решение на корейския ядрен проблем е постепенната еволюция на режима в Пхенян чрез реформи и превръщането на КНДР от диктатура в авторитарна държава, както и излизането на страната от межудународна изолация. Процесът няма да приключи скоро, което предполага, че ще трябва да съжителстваме още известно време с ядрен Пхенян.
Интересите на Русия на Изток
Русия е все по-активна в Азиатско-тихоокеанския район, в който вече се разгръща противоборството между САЩ и Китай. На 8 януари в Индонезия на посещение пристигна министърът на промишлеността и търговията на Русия Денис Мантуров. Преговорите включват проекти за железопътно строителство, добив на полезни изкопаеми. В менюто са също гражданската авиация, металургията, корабостроенето, атомната енергетика, както и продажбата на оръжейни системи.
В хода на визитата руският министър отбеляза, че Евразийският икономически съюз и Индонезия могат да започнат преговори за създаване на зона за свободна търговия. Индонезия и сега има немалки възможности за износ в Русия на хранителни стоки, предвид санкционната война на Европа с Русия.
От своя страна Русия е готова да изнася високотехнологична продукция и услуги. Двете страни вече подписаха меморандум за сътрудничество в строителството на мощна АЕЦ, както и в други сфери на атомната енергетика.
Руският „завой на Изток” се осъществява бавно и все още не реализира целите, които очакваха наблюдателите, но завоят е в ход. Неговият хоризонт е отношенията на Русия със Запада да бъдат съпоставими по обем с отношенията ѝ с Изтока.