/Поглед.инфо/ През последния месец отношенията между Иран и САЩ сериозно се влошиха. В момента продължителната конфронтация между двете супердържави вдъхва опасения, че не се очаква мирен изход и регионът е на ръба на войната.
Към днешна дата САЩ активно увеличават присъствието си в Персийския залив. На бреговете му бе изпратена ударна група, начело със самолетоносача „Ейбрахам Линкълн”, подкрепена от група бомбардировачи Б-52. В отговор на това Иран заплаши да потопи американските кораби, използвайки въоръжението си и някакъв вид „тайно оръжие“.
На някого може да изглежда, че жребият е хвърлен, а светът е на ръба на нова война. Но дали?
Ситуацията се коментира от политолога, председател на Дружеството за приятелство и бизнес сътрудничество с арабските страни Вячеслав Матузов: „Тръмп се държи по своя любим начин. Всички тези заплахи са пълен блъф от страна на американците, обичайно приет начин за преговори чрез сплашване, въображаема агресия и след това започване на подготовка на основа, трамплин за разрешаване на конфликта. Така направи Тръмп и по време на епопеята със Северна Корея, когато изпрати там три самолетоносача с групите им, а накрая всичко завърши с преговори. Това е целият Тръмп - да ожесточава, без да довежда нещата до крайности, а след това да започне сериозен диалог”.
Между другото, самите САЩ изобщо не се интересуват от пълномащабни военни операции. Доналд Тръмп по време на предизборната си кампания увери, че няма да се намесва в конфликтите в чужбина толкова бързо, колкото неговите предшественици. Да, той не може - в съответствие с американската конституция, президентът няма властта да обявява война, това прави Конгресът. Всичко, което остава за Тръмп, е да броди между войната и мира, да мести войските си като шахматни фигури, под защитата на ядрения щит, да накара лидерите на другите държави и всички световни медии да се изнервят - в края на краищата конституцията не го забранява.
Дори и от военна гледна точка този конфликт е невъзможен. Иран има огромен военен потенциал, ракети със среден и малък обсег на действие, като тяхната възможна цел ще бъдат американските военни бази, от които има много в този регион - и в Саудитска Арабия, и в Оман, и в Катар.
Тук не може да има половинчати мерки и ако САЩ решат да започнат военни действия, те ще бъдат пълномащабни. За тази цел целият военен контингент ще трябва да бъде транспортиран през целия свят - според Вячеслав Матузов, най-малко 400 хиляди души, плюс военно оборудване. И Съединените щати нямат нито желание, нито пари за това.
„Американската армия, разбира се, е по-силна, би спечелила”, казва Матузов. "Но за това те се нуждаят от пълна мобилизация, която в крайна сметка ще доведе до много месеци кръвопролития, както и до загуба на огромни пари”.
Но въоръжен сблъсък не следва да се изключва напълно. И ако Тръмп може да убеди Конгреса, че войната на Изток е оправдана, Иран има малки шансове за победа. Съединените щати ще се опитат за кратко време да лишат страната от ракетния потенциал - в противен случай американските военни бази и кораби в Ормузкия пролив ще бъдат разрушени. Като се има предвид опитът да се водят американски войни, първо ще бъдат нанесени огромни въздушни и ракетни удари, за да се лиши Иран от способността да се защитава във въздуха. Успоредно с това ще има и дипломатически натиск. И след това САЩ могат да преминат към земната офанзива, какъвто беше случаят в Ирак (въпреки че такъв сценарий, ако бъде решен, е изпълнен със сериозни загуби за САЩ и техните съюзници).
Но за това Съединените щати ще трябва да се постараят, тъй като Иран е готов за това. Според доктора на военните науки Константин Сивков, ВВС и ПВО на страната са готови да отблъснат атаката на 300-350 самолета на НАТО (предимно на САЩ), както и до 500 крилати ракети. В случай на нашествие, обединените сили на съюзниците и САЩ биха могли да загубят до 15% от личния си състав, въпреки че загубите на Иран могат да достигнат 50%.
При тези условия възможността за военни действия е илюзорна - невъзстановимите загуби от двете страни ще бъдат много големи. Да не говорим за факта, че регионът на Персийския залив остава жизненоважна артерия на глобалните енергийни доставки и подобен конфликт ще засегне други сили, включително Русия, Китай и страните от Европейския съюз. Ето защо дипломатическото решение остава най-вероятно да разреши съществуващото напрежение между Иран и САЩ.
Превод: В.Сергеев