/Поглед.инфо/ Изостряйки конфликта с Иран, САЩ, както преди почти половин век, подценяват религиозния фактор в Близкия изток, пише в своята статия на CounterPunch Патрик Кокбърн. Според журналиста, САЩ и техните близкоизточни съюзници безразборно наричат всички шиити "марионетки на Иран", което може да доведе до пълномащабен конфликт между Вашингтон и Техеран, в който едва ли американската коалиция ще успее да спечели решителна победа.
Засилвайки конфронтацията с Иран, САЩ допускат същата грешка, която многократно са правили след свалянето на Шаха преди 40 години: Вашингтон игнорира опасността да бъде въвлечен в голям религиозен конфликт между сунити и шиити, пише в своята статия CounterPunch Патрик Кокбърн.
„От времето на иранската революция от 1979 г. прекарах голяма част от професионалния си живот като кореспондент в Близкия изток, като осветлявах кризите и войните, в които САЩ и техните съюзници фатално подцениха религиозната мотивация на своите опоненти. Това довеждаше до факта, че те или се проваляха, или просто не успяваха да спечелят в конфликти, в които, както им се струваше, че имаха значително предимство”, отбелязва ирландският журналист.
Подобно нещо се е случвало вече поне четири пъти. Това се случи в Ливан след израелското нахлуване през 1982 г., когато повратна точка беше взривяването на американските казарми, в които загинаха 241 военнослужещи.
Това се случи по време на ирано-иракската война от 1980-1988 г., когато сунитските държави и Западът подкрепиха Садам Хюсеин, но конфликтът стигна до задънена улица. След събитията от 2003 г. опитът на британците и американците да превърнат Ирак в антиирански бастион се провали с гръм и трясък.
Същото се случи и след 2011 г., когато Западът и страни като Саудитска Арабия, Катар и Турция напразно се опитаха да се отърват от Башар Асад и неговия "режим" в Сирия - сега тази държава е в иранския лагер.
Доналд Тръмп разчита да окаже натиск върху Техеран чрез санкции, докато неговият съветник по националната сигурност Джон Болтън и държавният секретар Майк Помпео виждат желаното решение на проблема във войната. Въпреки това всички те осъждат такива организации като „Хизбула“, смятайки ги за марионетки на Иран, въпреки че те са основната военна и политическа сила, която изразява интересите на изконното шиитско население, което съставлява мнозинство в Ливан и Ирак, както и контролира лостовете на властта в Сирия. Въпреки че иранците могат да окажат значително влияние върху тези групи, те не са марионетки на Техеран, а това означава, че в случай на изчезване на подкрепата от Иран те няма да изчезнат.
Когато бойците на ИД* разгромиха иракската армия в Мосул през 2014 г., именно шиитските доброволци защитаваха Багдад. По време на сраженията в сирийските Хомс и Дамаск не-сунитските райони станаха опорни точки на „режима“.
„Но съюзниците на Тръмп в Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Израел не искат Вашингтон да мисли така; за тях всички шиити са ирански марионетки. За саудитците всяка ракета, изстреляна от йеменските хусити в Саудитска Арабия - въпреки че причиняват минимални щети в сравнение с четиригодишните саудитски бомбардировки в тази страна - може да бъде издигната във въздуха само по пряка заповед на Техеран”, смята авторът.
В четвъртък, например, заместник-министърът на отбраната на Саудитска Арабия Халед бин Салман Ал Сауд каза, че атаката с дронове срещу саудитската нефтена помпена станция е било извършено "по поръчка" на Иран. "Тези милиции (хуситите - ИноТВ) са просто инструмент, който иранският режим използва, за да прокара своя експанзионистичен дневен ред в региона", добави той.
В тази „параноична реакция“ на сунитските власти, според Кокбърн няма нищо ново. „Бях в Бахрейн през 2011 г., когато сунитската монархия на малцинството брутално потискаше протестите на шиитското мнозинство с военната подкрепа от страна на Саудитска Арабия. Сред подложените на мъчения се оказаха шиитски лекари, които са подпомагали ранените протестиращи. В списъка на уликите срещу тях беше включено някакво съвременно медицинско оборудване - не помня дали е било използвано за наблюдение на сърдечна, мозъчна или друга дейност - но лекарите бяха обвинени, че са получили инструкции от Иран за организацията на революцията.“- си спомня журналистът.
Вашингтон твърде не слуша такива "абсурдни теории на заговора", но Тръмп и неговите поддръжници често твърдят, че всички нишки на актове на "тероризъм" в края на краищата стигат до Иран. "Това убеждение може да доведе до война между САЩ и Иран, защото в Близкия изток има огромен брой озлобени шиити, които без колебание могат да атакуват някои американски обекти по собствена инициатива", отбелязва журналистът.
Нещо повече, това обстоятелство може да доведе до факта, че една от държавите, които искат въоръжен американско-ирански конфликт - например Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Израел - могат да организират провокация, обвинявайки за нея Иран.
„Но какво може да се постигне с помощта на такава война? - пита авторът - Военно нахлуване в Иран е неосъществимо от военна или политическа гледна точка, така че няма да има решителна победа. Възможно е да се проведе въздушна кампания или да се установи плътна военноморска блокада, но в отговор Иран може да окаже натиск върху многобройни болеви точки на своите опоненти - от минни полета в Ормузкия пролив до ракетни нападения по нефтените комплекси на саудитците.“
В същото време, осъдителната реторика на Вашингтон, която говори за иранската намеса в Ирак, Сирия и Ливан, има една незабележима особеност: дори ако тези изявления са имали основателни причини, времето за тях вече е минало. Иран вече е на страната на победителите във всичките три страни.
„Ако войната все пак започне, тя ще бъде тежка. Шиитските общини в региона ще се чувстват застрашени. Що се отнася до САЩ, първият ден на войната в Близкия изток обикновено става най-доброто за всеки играч, който реши да я започне, но след като плановете им се разпаднат, те се заплитат в мрежа от опасности, които не биха могли да бъдат предвидени предварително”, прави извод Патрик Кокбърн.
* "Ислямска държава" (ИД) - организацията е призната за терористична с решение на Върховния съд на Руската федерация от 29.12.2014 г.
Превод: М.Желязкова