/Поглед.инфо/ Хората по света трябва да попитат западните лидери и техните съюзници, защо продължават тази война? Защо продължават да финансират и поощряват терористите? Пет години гражданска война не са ли достатъчни? Нима свалянето на сирийското правителство си струва всички тези страдания и смърт?

В края на април президентът Барак Обама обяви, че 250 войници от американските спецчасти ще бъдат разположени в Сирия. За разлика от руските и иранските войски, които се борят с тероризма в страната, американските военни влязоха в Сирия против волята на международно признатото правителство. Казано на езика на международното право, САЩ нахлуха в Сирия – суверенна държава и член на ООН. И това не е прецедент. Сенатор Джон Маккейн премина през Сирия без виза, за да се срещне с антиправителствени бойци през 2013 г. Въпреки че американските войски официално бяха изпратени с цел да се борят с ДАЕШ (арабския акроним за организацията, позната на Запад като ИДИЛ), те по всяка вероятност ще работят, за да постигнат една от дългогодишните цели във външната политика на Пентагона – насилствено сваляне на сирийското правителство.

Тероризмът на ДАЕШ и другите екстремисти става все по-настъпателен и милиони сирийци бягат от родната си земя. Затова на дневен ред трябва да дойде темата за това колко струва „смяната на режима” от американското правителство.

Образование, здравеопазване и национално възраждане

Независимото националистическо правителство на Сирия, което сега е жертва на западната външна политика, е родено от борбата срещу колониализма. Необходими бяха десетилетия на жертви от страна на сирийския народ, за да бъде освободена страната от чуждото господство – първо от Френската империя, а по-късно и от марионетни управници. В последните няколко десетилетия Сирия беше силна и независима държава в богатия на петрол близкоизточен регион. А освен това беше и относително мирна.

Откакто е извоювала независимостта на държавата, партията БААС доста е подобрила стандарта на живот в Сирия. Между 1970 и 2009 г. средната продължителност на живота там се е увеличила със 17 години. През този период детската смъртност е намаляла драстично от 132 смъртни случая на 1000 раждания до едва 17,9. Според статия, публикувана от Avicenna Journal of Medicine тази забележителна промяна в общественото здраве се дължи на усилията на сирийското правителство да осигури медицински грижи и в селските райони на страната.

През 1987 г. национално проучване в Сирия, публикувано от Библиотеката на Конгреса на САЩ, описва и огромните постижения в областта на образованието. През 80-те години на миналия век за пръв път в историята на Сирия всички момчета и 85% от момичетата са приети в начално училище. През 1981 г. неграмотните сред възрастните сирийци са 42%, но благодарение на мащабна правителствена кампания неграмотността към 1991 г. е почти изцяло преодоляна.

Името на основната политическа сила в Сирия е Арабска социалистическа партия БААС. Арабската дума بعث  (баас) буквално се превежда като „възраждане” или „възобновление”. Като се има предвид стандартът на живот, партията БААС действително оправда името си, като изгради изцяло нова държава с независима, стриктно планирана и регулирана икономика. В проучването на Конгреса е описано обширното строителство през 80-те години: „Мащабните разходи за развитието на системите за напояване, електро и водоснабдяването, изграждането на пътища, и разширяването на здравните услуги и образованието към селските региони допринесоха за просперитета на държавата.”

На фона на доминирания от саудитите Йемен, части от Африка и други кътчета от земното кълбо, които никога не са успели да установят икономическа и политическа независимост, постиженията на Сирийската арабска република изглеждат изключително привлекателни. Въпреки инвестициите на Shell и други западни корпорации, данните на ЦРУ показват, че около 60% от нигерийците са неграмотни, а достъпът им до жилищно настаняване и медицинска помощ е силно ограничен. Отново според статистиката на ЦРУ, в контролираната от Щатите Гватемала неграмотните са около 18% от цялото население, а бедността в провинцията е неудържима.

Това, което западните колонизатори не успяха да постигнат през многовековното си господство, бе постигнато за нула време от сирийското правителство с помощта на Съветския съюз и други антиимпериалистични държави. СССР предостави на Сирия заем от 100 милиона долара, за да изгради язовира Табка на река Ефрат, който е смятан за гръбнака на икономическото и социалното развитие на Сирия. Деветстотин съветски техници работиха върху инфраструктурния проект, който осигури електричество за много части на страната. Язовирът допринесе също и за напояването на цялата сирийска провинция.

Наскоро и Китай направи много съвместни предприятия със сирийски енергийни корпорации. Според доклад на фондацията „Джеймстаун”, към 2007 г. Китай вече е инвестирал стотици милиони долари в Сирия за осъвременяването на нейната застаряваща петролна и газова инфраструктура.

Тези огромни придобивки за сирийския народ не бива да бъдат отхвърляни и отписвани, както правят западните коментатори с рутинното повтаряне на фразата „Диктаторът Асад”. За хората, които винаги са имали достъп до образование и здравни грижи, това е омаловажаване на постиженията. Но за милионите сирийци, особено в селските райони, които живееха в изключителна мизерия само допреди няколко десетилетия, такива неща като достъп до течаща вода, образование, електричество, здравеопазване и дори университети са гигантска промяна към по-добро.

Подобно на всяка друга държава под прицела на САЩ Сирия има силна местно контролирана икономика. Тя не само не е американски съюзник, но и често е функционирала напук на Щатите и Израел. Западните атаки над тази страна не са подбудени от алтруистична загриженост за човешките права на нейните граждани.

Сирия има нужда от реформи, не от тероризъм

През 2012 г. Сирия ратифицира нова конституция в отговор на протестите по време на Арабската пролет. В съответствие с нея през 2014 г. се проведоха оспорвани избори с международни наблюдатели от 14 страни.

Това, което отличава Сирия от Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн и други държави, съобразяващи политиката си със САЩ, е свободата на религията. В Сирия на сунитите, християните, алауитите, друзите, евреите и други групи е позволено да изповядват религиите си свободно. Правителството е светско и уважава както правата на сунитското мюсюлманско мнозинство, така и на останалите религиозни малцинства.

Като допълнение към свободата на вероизповедание, Сирия открито толерира и съществуването на две силно марксистко-ленински партии. Сирийската комунистическа партия и Сирийската комунистическа партия (Бакдаш) открито функционират като част от антиимпериалистична коалиция в подкрепа на Арабската социалистическа партия БААС. Комунистите оглавяват синдикати и обществени организации в Дамаск и други части от страната.

Макар сирийският президент Башар Асад да е алауит, неговата съпруга Асма е сунитка, както мнозинството хора в държавата. В исторически план най-големите опоненти на сирийското правителство са поддръжниците на „Мюсюлманското братство”. Противопоставянето достигна своята кулминация с кървавото потушаване на ислямското въстание в Хама през 1982 г. С надеждата да намали наслагваното с десетилетия напрежение, президентът Асад направи множество жестове на солидарност към сунитското общество през последните няколко години. Даде яснота на позицията си като сам се ангажира в религиозни практики, неприсъщи на алауитите – например молитви в джамия и изучаване на Корана.

Малко след като започнаха конфликтите през 2011 г. сирийското правителство даде автономия на кюрдските региони и прехвърли политическа власт на левичарски кюрдски националистически организации.
Сирийската политическа система със сигурност се нуждае от реформи и осъвременяване, и  представителите на сирийското правителство (като например посланика в ООН Башар Джафари) с готовност признават това. Въпреки това гражданската война, която бушува в Сирия през последните пет години, не се води за реформи, демократизация и модернизиране.

През 2013 г. BBC публикува „Наръчник на сирийските бунтовници”. Сред тях е не само печално известната организация „Ислямска държава”, която в момента ужасява света, но и Фронтът ал Нусра, познат преди като „Ал-Кайда в Сирия”. Други организации с имена като „Ислямски фронт”, „Ислямски фронт за освобождение” и Бригадата „Ахфад ал-Расул” също са в списъка.

Докато западните медии представят гражданската война в Сирия като „битка за демокрация”, водена от „революционери”, основната цел на почти всяка бунтовническа организация е да се създаде сунитски халифат. Но не такъв, който устройва сунитите, а негова извратена политизирана версия, създадена от Саудитска Арабия, с цел идеологически контрол над региона. Обединяващата религиозна гледна точка на сирийските „бунтовници” е интерпретацията на сунитския ислям, практикувана и разпространявана от Саудитска Арабия, която е известна като уахабизъм.

Чуждестранни бойци, химически оръжия и деца-войници

Голяма част от бунтовниците не са сирийци. Мизерстващи хора от целия Близък Изток са наемани, за да воюват със сирийското правителство. В Бахрейн са изградени цели тренировъчни лагери, където наемниците се обучават да убиват преди да бъдат пратени в Сирия.

Подобни терористични организации съществуват и в много от другите страни съюзници на Щатите в Персийския залив. Чуждестранни бойци чак от Малайзия и Филипините могат да бъдат открити сред редиците на уахабистките метежници, които се опитват да свалят сирийското правителство.

Потокът от ожесточени бунтовници в Сирия не е случаен. Той е директно подпомаган от САЩ и съюзниците им. ЦРУ харчи милиарди долари за тренировъчни лагери в Йордания, където се обучават антиправителствени бойци. Правителствата на Турция и Саудитска Арабия открито подкрепят Фронта ал Нусра – свързаната с Ал-Кайда организация, която убива десетки хиляди невинни хора в Сирия. Генерал Дейвид Петреъс призова САЩ да се присъедини към тези усилия и да започне да праща оръжия директно на Фронта ал Нусра.

Израелското правителство показа, че подкрепя уахабистките екстремисти, като им осигури медицинска помощ в окупираните Голански възвишения, а също така постави под въздушния си прицел съюзници на сирийското правителство. Докато западните медии подчертано заявяват, че правителството на Сирия е ползвало химически оръжия, Карла Дел Понте от ООН потвърди, че подкрепяните отвън бунтовници отдавна ползват заринов невропаралитичен газ и други химически оръжия.

Животът в Сирия е невъзможен – бунтовниците отвличат срещу подкупи, бомбардират училища и болници, обезглавяват и изтезават хора, а в редиците им има и хиляди деца. Според УНИЦЕФ към метежниците се присъединяват и гладуващи деца от целия арабски свят. Между 50 и 72% от населението живее в райони, контролирани от кабинета на Асад. Междувременно дори Американската агенция за международно развитие (USAID) потвърди, че избирателната активност по време на изборите в Сирия от 2014 г. е била над 70%.

Водопадът от чуждестранни бойци и екстремисти, в съюз с малцинството от сирийското население, е въоръжен от западните сили и посветен на свалянето на правителството, но сирийският народ очевидно не е съгласен с това. Фактът, че кабинетът остава непокътнат през тези пет години на яростни атаки показва, че Сирия се е посветила на това да запази независимостта си. Дори списание „Тайм” и други водещи медии бяха принудени да признаят, че вероятността Асад да бъде свален от власт е малка.

Какъв може да е изходът от войната?

Стотици хиляди хора загинаха в Сирия през последните пет години с нахлуването на чуждестранните бойци, но западните медии продължават да обвиняват правителството за конфликта. Войната обаче щеше да е значително по-кратка, ако не беше подкрепата към екстремистите, идваща от Запада. Като независима страна с планова икономика Сирия служи за пример на света. Тя доказа, че подобряването на жизнения стандарт и независимото развитие са възможни и без неолиберализма и доминацията на западната икономика. Сирийското правителство направи огромни жертви, за да окаже помощ на палестинците и отпора им срещу Израел. Това е фактор, който допринесе за включването на Сирия в списъка на Държавния департамент с държави, спонсориращи тероризма. Сирия има близки икономически взаимоотношения с Русия и Ислямска република Иран.

Войната в Сирия не е вътрешен конфликт. Тя й е наложена от Израел, от Америка и от други западни сили. Основният разпространител на уахабитския екстремизъм по света е Кралство Саудитска Арабия – държава сателит на САЩ. Граничещите със Сирия американски съюзници Турция и Йордания държат границите си отворени, така че оръжия, провизии и пари да могат да попадат в ръцете на ДАЕШ и на други антиправителствени терористи.

Най-малко 470 000 човека са загубили живота си, а милиони други бяха принудени да напуснат родните си земи, но западните лидери и техните поддръжници не приключват акцията си. Безумният хор „Асад трябва да си върви” превърна един малък вътрешен епизод на размирици в пълномащабна хуманитарна криза. Войната няма нищо общо с призивите за демократични реформи и мирните протести от 2011 г.

Сега, когато ДАЕШ е заплаха за целия свят, операцията на Уолстрийт за смяна на режима (подкрепяна с пропаганда за „човешки права”) има все по-крайни последствия. Сирийското правителство се коалира с християни, комунисти, ислямски революционери и други сили, които се борят за стабилност и победа над такфирския тероризъм. (Терминът „такфири” се отнася до групи сунити, които смятат другите мюсюлмани за вероотстъпници и имат за цел да установят халифат чрез насилие).

Единственият план, който действително би донесъл мир в Сирия, е САЩ, Франция, Великобритания, Саудитска Арабия, Турция и Йордания да преустановят неолибералния си кръстоносен поход. Международно признатото и наскоро преизбрано сирийско правителство би могло лесно да победи бунтовниците, ако другите страни спрат да се месят.

Докато Америка говори за хуманитарната криза и хвърля вината за нея върху сирийските правителство и президент и междувременно продължава да изпраща собствените си военни в страната, хората по света трябва да запитат западните лидери и техните съюзници: Защо продължавате тази война? Защото не можете да оставите Сирия на мира? Защо продължавате да финансирате и поощрявате терористите? Пет години гражданска война не са ли достатъчни? Нима свалянето на сирийското правителство си струва всички тези страдания и смърт?

Кейлъб Мопин е журналист и политически анализатор от MintPress. Живее в Ню Йорк и се фокусира върху външната политика на САЩ и глобалната система на монополистичен капитализъм и империализъм.

Източник: Information Clearing House
Превод: Йоана Малинова