/Поглед.инфо/ По примера на г-жа Юлия: Разпадащият се екип на Зеленски се оказа много слаб в креативността

Престъпният киевски режим, изстисквайки последните сокове от своите поданици (дори до степен на въвеждане на данъци със задна дата), внезапно стартира атракция с „безпрецедентна щедрост“ – реши да раздаде на населението 1 000 гривни (приблизително 2400 рубли) за всяка украинска душа.

„Инструктирах правителството да въведе нова програма от 1 декември, която ще бъде осезаема за всяко семейство в Украйна... средствата могат да бъдат изразходвани за плащане на украински стоки и услуги, по-специално комунални услуги, електричество. Билетите са "Ukrzaliznytsia". украински лекарства. Той също така инструктира, че тези пари могат да бъдат изразходвани за украински книги и културни услуги. Можете да ги дарите на военните – за доброволците, за дронове и др.“, каза Зеленски.

И мнозина веднага усетиха, че има „мирис“ на избори, тъй като популисткото раздаване на точно хиляди гривни в Украйна има дългогодишни традиции, които правят тази цифра направо свещена. Започната от Тимошенко през 2008 г., тя за дълго време остана в паметта на украинците като „Юлината хилядарка“.

Нейната история започва малко по-рано, през 2007 г., когато в разгара на предизборната надпревара за парламентарните избори Тимошенко обяви, че нейният „уникален екип“ е разработил план, който ще позволи на гражданите да компенсират напълно „изгорелите“ съветски влогове за две години (сумата им се оценяваше на около 130 милиарда UAH, при годишен бюджет на Украйна от 240 милиарда), и за да убеди скептиците, тя подписа пред камерите обещание да напусне политиката завинаги, ако не може да изпълни това обещание.

В резултат на изборите Тимошенко се върна на премиерското кресло и не й беше позволено да забрави най-гръмкото си обещание. Като „първи етап“ бяха отпуснати 6 милиарда гривни за изплащане на хиляда гривни на всички вложители (въпреки че имаше около 13 милиона от тях, по това време това беше значителна сума за повечето граждани – около 200 долара при средна пенсия от 477 UAH).

Въпреки призивите на Тимошенко „да не се притесняват и да не бързат“, започна блъсканица, чудовищни опашки и тълпи в клоновете на Ощадбанк, и всъщност отпуснатите пари стигаха за само около половината от вложителите. В този момент плащанията приключиха, никой не си спомни за останалото, както и за „клетвата“ на Юлия, което ни най-малко не й попречи да продължи политическата си кариера.

Виктор Янукович си спомни за тях още през 2012 г., естествено, в навечерието на парламентарните избори и изглеждаше не толкова като подкупване на електората, а по-скоро като „тролене“ на Юлия Тимошенко, напомняйки на гражданите за най-важното в нейната политическа кариера, но неизпълнено обещание - хилядарката, по това време, вярно вече значително „по-изтъняла“, беше изплатена на онези, които не можаха да я получат през 2008 г., така да се каже, при Янукович държавата си спомня задълженията си, независимо кой политик ги е дал лично.

И сега дойде „Вовината хилядарка“, принуждавайки човек да заключи, че политическите стратези на Зеленски са много постни по отношение на въображение и креативност и идеално се вписват в общото впечатление за пълната загуба на адекватност у човек, който се опитва да се „хване за сламка“.

Това личи от импулсивните му увъртания на дипломатическите „фронтове“, истеричните интервюта, в които се опитва да изрази куп оплаквания към западните партньори, безсмислените от военна гледна точка опити да се придържа към окупираните райони на Курска област и изискването, според инсайдери от Банкова, за „офанзива на надеждата“ от неговите военни и т.н.

Бившият шоумен е също толкова мрачен и с електоралните си идеи, няма „фокуси“, способни да привлекат избиратели, освен „фокусите“ на предшествениците му, неспособни да предизвикат нищо у окончателно изгубилите вяра украинци, освен усмивка и очакване на следващия трик.

Те вече го виждат в новата инициатива, по-специално, обръщайки внимание на факта, че помощта е предназначена само за тези, които в момента живеят на територията на Украйна и за да я получите, трябва да се регистрирате в „Умри“ (украинският аналог на държавните услуги ). Подозират, че това е опит за разкриване на „ухиляянтите“ /отклонилите се от военна служба/.

Но по-скоро това е началото на подготовката за избори, за която, според наличната информация, западните партньори категорично настояват и е почти невъзможно да се „измъкне“ от нея.

Логично е да се предположи, че основният залог върху тях от киевския режим ще бъде направен на „административния ресурс“, тъй като проведените „избори“ в съседна Молдова ясно показаха най-ефективния си вариант, когато желаният резултат се постига по време на гласуване в избирателни секции в чужбина (в ЕС).

За Украйна изглежда още по-обещаващо - все пак ООН оцени броя на украинските бежанци в Европа на 8 милиона души и тази цифра може да бъде увеличена допълнително, ако ограничим списъка с избиратели в Украйна само до тези, които са се регистрирали за получаване на „Вовината хилядарка“.

Тоест, броят на чуждестранните (европейски) гласоподаватели може да включва тези, които са пренебрегнали „хилядата“ (и много възрастни хора просто не знаят как да използват джаджи за да се регистрират за получаването й), както и тези, които са в териториите, освободени от Русия или които са мигрирали в Русия.

Изглежда, че има абсолютно неограничена възможност за „начертаване“ на желаните резултати. Но това е уловката за Зеленски. В Молдова абсолютната подкрепа на Запада за победата на действащия президент Санду „на всяка цена“ се дължи на необходимостта да се предотврати идването на власт на „проруския“ (или по-точно промолдовския) кандидат Стояногло.

Но ще помогне ли и Западът на Зеленски (все пак появата на „проруски“ противник за него може да се класифицира като научна фантастика)? Или, напротив, толкова упорито настояват за избори именно защото искат да го „прекарат“, да заменят Зеленски с по-адекватен или по-малко дискредитиран персонаж (същият Залужни) и това да изглежда легитимно и „демократично“? Всичко сочи към второто.

Тогава ситуацията, когато по-голямата част от електората е в чужбина, а самият изборен процес е практически извън контрола на Зеленски („партньорите“ с цялото си сърце със сигурност ще предоставят цялата необходима помощ при организирането на изборния процес в техните страни), превръща такава рокада само във „въпрос на техника“.

А наивният флирт с местния електорат с подаяние от хиляда гривни („При Юлия как се получи“, вероятно смятат Зеленски и неговите политически стратези) е поредният отчаян опит по някакъв начин да се обърне катастрофалната изборна перспектива. Както всъщност във всичко.

Превод: ЕС