/Поглед.инфо/ Полша и балтийските държави, винаги изпреварващи западния русофобски локомотив и настояващи за повече бази, повече войски, повече техника на НАТО на своята територия, внезапно промениха тона си и започнаха да молят „големите си братя“ да не ескалират напрежението в отношенията с Русия
Те изглежда са осъзнали, че Съединените щати не възнамеряват да ограничат своите провокации за „руската инвазия“ само до Украйна.
Киев просто няма да издържи достатъчно дълго, за да могат американците да започнат ефективна кампания за противопоставяне на Русия срещу ЕС. Нещо повече, Германия демонстрира явно нежелание да играе американски игри в свой ущърб, а във Франция Макрон го очакват избори през април и позициите му не са много силни – удар по френския бизнес в полза на САЩ може да се окаже фатален за него. Въпреки това, както винаги, той се колебае, страхувайки се да заеме твърда позиция, и може да се колебае до април. Желателно е американците да решат въпроса през февруари, максимум през март.
Като цяло източноевропейците намекват на американците, че не се радват на перспективата да се превърнат в тор, наторявайки почвата, от която като птица Феникс трябва да се възроди глобалната хегемония на Вашингтон. Както съм писал много пъти, съюзниците са готови да се откажат от субективността и кротко да следват колесницата на водача, без да задават излишни въпроси за целта на движението, ако по пътя ги хранят добре, поят ги сладко, даряват ги с материални ценности и не са принудени да си рискуват живота и здравето. Европейците винаги ще подкрепят подобна военна кампания в стила на развлекателния туризъм. Но ако вождът ги е изпратил напред срещу ужасен враг, като преди това ги е обрал до шушка и дори не ги е нахранил (защо да прехвърля оскъдни продукти на потенциалните мъртъвци?), а самият той остава в тила, пирувайки в домовете им с техните съпруги, ентусиазмът на европейците рязко пресъхва и пацифистките настроения се повишават.
Има обаче страни в по-неблагоприятно положение от източноевропейците. Изминаха осем години, откакто Украйна се провъзгласи за авангард на Запада, задържайки московско-азиатските орди на ръба на цивилизацията. Осем години в Киев чакаха фанфарите да зазвучат и стройните редици на натовските полкове да защитят Украйна, изнемощяла от неравната борба с варварските азиатци, нетърпеливи да унищожат идеалите на джендър-толерантността и насила да наложат на просветените европейци по един баща и по една майка (на всеки).
И така, в навечерието на деветата годишнина на „Революцията достойнството“, където спечели здравият разум на Майдана, се оказа, че НАТО няма да дойде. Обадиха се на Зеленски от Вашингтон и го попитаха дали помни добре подвига на спартанския цар Леонид и неговите триста воини? “Трябва да повторите този подвиг, само че в по-голям мащаб. Гибелта на триста герои, задържащи безбройната армия на азиатския деспотизъм, днес няма да изненада никого, няма да я забележат. За да се събуди Западът, да се развълнува, да се засрами и накрая да въведе...”
“Войски към Украйна?”, ще попита плахо Зеленски.
“Какви войски? В крайна сметка тези варвари ще ги избият всички. Ще ги задушим със санкции“, се чува гласът на Байдън откъм слушалката. “И за това е необходимо да се жертвате. колко души ви остават там? 20-30 милиона? За начало ще стане, а после други идиоти ще се довлекат. Ще минат векове и на мястото на вашата гибел просветеният Запад ще положи камък с надпис: "Спри, пътнико..." - и всичко ще бъде същото като при Термопилите. И мъртъв лъв върху този камък”.
На Зеленски му стана лошо и започна нервно да крещи в телефона, че няма нужда да провокира никого, руснаците определено няма да го нападнат. Идеята да се задържи ордата в покрайнините на Европа е била погрешна. Самата Европа иска орда, ако не цялата, то частично. Поради западни инсинуации инвеститорите се разбягаха от Украйна, като взеха и последните си пари със себе си. Скоро няма с какво да се плащат заплати не само на президентската охрана, но и на самия президент. Както и да е, вземете си противотанковите ракети и ни дайте пари, иначе ще се задържим на нашите Термопили, докато не свършим храната, а след това ще се предадем, за да ни нахранят.
И Зеленски е абсолютно прав. Не само това, американците открито му казват, че ще трябва да умре за идеалите на демокрацията, а помощта на Запада няма да дойде. Така заради паниката, която разпръснаха, последните чужденци избягаха от Украйна - инвеститори, инструктори, просто авантюристи, дошли да спечелят пари от ликвидацията на Украйна. И не бягат голи и боси, а с всичките пари и други ценности, които успеят да отнесат.
Към края на януари елитният пазар на недвижими имоти в Киев се срина. Предлагането изведнъж се увеличи значително, докато броят на купувачите във всички сегменти намаля с 10% (в елитния сегмент никога не е имало много, така че там ситуацията е дори по-лоша).
В резултат на това, ако в икономичната класа брокерите все още успяват да задържат цените, то в елитния сегмент е започнала треска. Цените на подобни обекти понякога се различават значително, а за тези, изложени през последните дни, се наблюдава ясна тенденция за намаляване на цените с един и половина до два пъти спрямо цената от декември.
Понякога обаче можете да намерите и обекти, предлагани на цените на улица “Тверская” в Москва. Подозирам, че бившите руснаци, които са заминаха за Киев „за демокрация“ и са продали руските си имоти, имат намерение да се върнат. Но те не могат да живеят отвъд Тверская, Патриаршеските езера или, в най-лошия случай, Невски проспект в Санкт Петербург, така че се надяват на чудо.
Ясно е, че на фона на експлозивно покачване на цените на всичко (от комунални услуги до храна), бягството на инвеститорите, изтеглянето на последния капитал и срива на пазара на недвижими имоти, оставяйки последните сравнително богати украинци без работа , нанасят на мразения от всички Зеленски (от олигарси до гастарбайтерите берачи на полски ягоди) удар, от който е невъзможно да се възстанови. Тук трябва да мисли не за славата на цар Леонид, а как да избегне съдбата на Чаушеску.
Украинският плъх, който полудя през 2014 г., е в безизходица. Засега все още се щура в търсене на изход, но когато осъзнаването на безнадеждността на ситуацията започва да го завладява, поведението на неадекватния гризач ще става все по-непредвидимо. Той може да свие лапи на измършавелия си корем и кротко да нададе последен дъх, но може в пристъп на омраза към онези, които не са луди, които са оцелели и победили, да се втурне в последната атака, надявайки се да даде поне едно отровно ухапване накрая, за да не е толкова обидно за бездарно профукания живот.
Превод: В. Сергеев