/Поглед.инфо/ Факт е, че този възел се затяга, тръбят всички западни медии. Аналитиците на Атлантическия съвет в НАТО кършат пръсти: ден след като британците задържаха иранския танкер „Грейс 1“ в Гибралтар на 4 юли, Корпусът на стражите на Ислямската революция заплаши да задържа британски танкери. На 10 юли иранските катери се опитаха да спрат британския танкер „Бритиш Херитидж“ в Ормузкия пролив, но бяха принудени да се оттеглят, когато британският военен кораб „Монтроуз“ се появи. На 19 юли иранците задържаха британския танкер „Стена Имперо“, който не изпълни заповедта за спиране. На абордаж бе взет и танкерът „Месдар“, плаващ под либерийски флаг, но принадлежащ на британската компания „Норбулк“, но след това бе пуснат.
Доналд Тръмп „посъветва другите държави да защитават своите кораби, когато минават през пролива и да сътрудничат с Америка в бъдеще.
„Вашингтон поуст“ бие тревога - задържането на британския танкер от Иран може да прерасне в мащабна международна криза и „Иран не изглежда уплашен, той твърди, че иранските въоръжени сили ще изпълнят заплахата си да предприемат ответни мерки за завземането на иранския танкер в Средиземно море миналия месец заради подозрение за нарушаване на европейските санкции срещу Сирия“.
Американската компания за разузнаване и анализ „Стратфорт“ вече обяви, че Вашингтон се готви да защити петролните танкери в Персийския залив от иранците, вкарвайки там повече военни кораби и военноморски патрулни самолети, окичени с камери и апаратура за наблюдение и следене на кораби.
САЩ направиха нещо подобно през 1987 г., когато Иран и Ирак, които воюваха помежду си, нападаха танкери на трети страни, изнасящи вражески петрол. И въпреки че Вашингтон събра тогава в залива най-големия след края на Втората световна война военноморски конвой за да защити танкерите на иракски петрол, той рядко успяваше.
"Поредица от неотдавнашни инциденти и нападения в Персийския залив подчертават риска от ескалация и потенциален конфликт между САЩ и Иран“, пише „Стратфорт“. „Опитвайки се да намали опасността за енергийните доставки за Съединените щати, Белият дом се опитва да подкрепи регионалните и глобалните съюзници, които също рискуват доставките на петрол да бъдат прекъснати от атаки от страна на иранците“.
Казано просто, по икономически причини (напълно в стила на Тръмп), САЩ се опитват да привлекат към своята политика Япония, Южна Корея, Индия и Европейския съюз, които внасят също персийски петрол. Но с какво могат те да противостоят на Техеран, който е показал, че във всеки един момент може да прекъсне търговското корабоплаване в Ормузския пролив?
Няма да разказваме причините за действията на Техеран в Ормузкия пролив, през който се движи една пета от световната търговия с петрол. Няма да засегнем оттеглянето на САЩ от Съвместния и всеобхватен план за действие (СВПД), подновяването на санкциите на САЩ срещу Иран и дори самолета, свален от американския кораб „Боксер“, ако наистина е ирански. Но нека видим с какво Доналд Тръмп ще се опита да съсече гордиевия възел в Персийския залив.
Известно е как Евросъюзът реагира на излизането на Тръмп от СВПД, под който стоят (стояха) подписите на всички пет постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия. Никой от подписалите се, освен САЩ, не иска още повече да изостря отношенията с Иран и той отново да започне обогатяването на уран.
Освен това в Европа разбират, че Женевската конвенция за открити морета от 1958 година предвижда завземането на граждански съдове на държави от военни съдове единствено при наличие на обосновани подозрения в пиратство или превозване на роби. В противен случай това е пряка военна агресия на една държава над друга или военно престъпление. Сентенцията за „нарушените санкции на ЕС против Сирия” изобщо не издържа на критики, защото единствено СБ на ООН има право да въвежда санкции против някоя държава.Това е от позициите на международното право.
А ако го гледаме от позициите на силата, то Иран има повече от половин милион иранци на служба, включително Стражите на Ислямската революция, армията, флота и военните от авиацията. Това са съвременни балистични и крилати ракети и развита отбранителна промишленост. Това е страна, привикнала да преживява в условията на икономически санкции от началото на 50-те години на миналия век.
Но най-важното е, че Америка сега ще трябва насила да доказва своето доминиране в Близкия изток не само на Иран. Както отбелязва канадският сайт Global Research. За изминалите 15 години структурата на военните съюзници на САЩ в региона се е променила значително. Граничещите с Иран Турция и Пакистан сключиха с Техеран договори за военно сътрудничество, което прави невъзможно за САЩ наземното военно нахлуване, както стана в Ирак. „В настоящите условия никой от иранските съседи, включително Турция, Ирак, Туркменистан, Азербайджан и Армения, няма да позволи на американците и техните съюзници да използват техните територии и въздушно пространство”, отбелязва изданието.
Опълченците, които поддържат Турция, воюват с американците в Сирия.
Азербайджан преди половин година подписа с Иран двустранен договор за военно сътрудничество. В пелените си почина американското дете/договор/ GUAM – договора за военно сътрудничество между Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова. САЩ са все по-изолирани в Близкия изток.
В такива условия да се разчита на иракски сценарий би било самоубийство за Вашингтон. Затова и в Канадския център за изследване на глобализацията смятат, че този регион е опасно кръстовище, зад което се виждат „дяволски форми на военна намеса”. Това могат да бъдат прецизни ракетни удари, поддръжка на терористични групировки, превантивни удари, в това число с използването на тактическо ядрено оръжие, политическа дестабилизация, заплахи за употреба на военна сила, икономически санкции. Помним как реагира Доналд Тръмп на сваления от иранците в тяхното въздушно пространство американски безпилотен самолет RQ-4A Global Hawk: той заяви, че ВС на САЩ „са извадени и заредени”, за да нанесат удар върху Иран, но той е отменил удара десет минути преди да го нанесе.
Добре, че Тръмп тогава има тези десет минути.
Превод: В.Сергеев