/Поглед.инфо/ Как ще се държат американците?

Войната, разгърната от Израел на 13 юни, този път без никакви резерви, с Иран, следвайки неговата неумолима логика, наближава момента, в който може да се превърне от двустранен конфликт в глобален. Техеран, след като понесе многобройни жертви, включително сред цивилното население, и унищожи редица военни, изследователски и промишлени съоръжения, наближава момента, в който би могъл да обяви затварянето на стратегически важния Ормузки проток за международно корабоплаване.

Като се има предвид, че Израел, с пропагандни и психологически цели, очевидно е надценил щетите, които е нанесъл на ракетните сили на Иран, и е подценил способността на Иран да отвърне на удара, както се вижда от горящите израелски градове, последните са напълно способни на това.

Особеностите на този проток на Персийския залив са такива (39 км ширина в най-тясната си точка, от които корабният проход в двете посоки е само около 2,5 км всяка, разделени една от друга от 5-километрова буферна зона), че Ормузкият проток може лесно да бъде блокиран от елементарни „мавици“ и FPV дронове от скални убежища на брега.

Известно е, че подобни устройства се изстрелват ежедневно с хиляди от двете страни на руско-украинския фронт, а запасите им в иранската армия могат да възлизат на стотици хиляди, ако не и на милион.

Ормузкият проток е воден път, който свързва Персийския залив с Индийския океан, като Иран е на северния бряг, а Обединените арабски емирства и Оман - на южния. Дълъг е близо 167 километра (105 мили), а малката му дълбочина прави корабите уязвими към мини или прихващане от високоскоростни патрулни катери.

През 2024 г. танкери са превозвали близо 16,5 милиона барела суров петрол и кондензат на ден през пролива от Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Обединените арабски емирства и Иран, или около 30% от световните доставки, според данни, събрани от Bloomberg . Проливът е от решаващо значение и за втечнения природен газ (LNG), като през същия период е обработвал повече от една пета от световните доставки, предимно от Катар.

Саудитска Арабия, например, изнася по-голямата част от петрола си през Ормузкия проток, въпреки че може да отклони част от потока, използвайки 1200-километров тръбопровод през кралството до терминал на Червено море. ОАЕ също могат само частично да заобиколят протока, изпращайки 1,5 милиона барела на ден по тръбопровод от своите нефтени находища до пристанището Фуджейра в Оманския залив.

Част от иракския петрол се превозва по море от турското пристанище Джейхан, но 85% преминава през протока, което оставя страната силно зависима от свободния проход. Кувейт, Катар и Бахрейн нямат друг избор, освен да превозват петрола си през водния път.

Досега Иран никога не е затварял пролива изцяло и е залавял само отделни кораби спорадично, посочвайки връзка с израелски собственик като мотив. През април 2024 г. например, Корпусът на стражите на ислямската революция завзе свързания с Израел контейнеровоз MSC Aries близо до Ормузкия проток, часове преди да изстреля дронове и ракети срещу Израел. Иран освободи екипажа на кораба на следващия месец, по данни на търговското издание Lloyd's List.

През май 2022 г. Иран конфискува два гръцки танкера и ги държа в продължение на шест месеца, предполагаемо в отмъщение за конфискацията на ирански петрол от друг кораб от гръцките и американските власти. Товарът в крайна сметка беше върнат, а гръцките танкери бяха освободени.

По време на войната от 1980 до 1988 г. между Ирак и Иран, иракските сили атакуваха вражеския терминал за износ на петрол на остров Харг, северозападно от пролива, отчасти за да провокират ирански отговор, който би въвлякъл САЩ в конфликта. Впоследствие и двете страни атакуваха 451 кораба в това, което стана известно като Танкерната война.

Това значително увеличи разходите за застраховане на танкери и помогна за покачване на цените на петрола. Когато през 2011 г. бяха наложени санкции на Иран, той заплаши да затвори пролива, но в крайна сметка се отказа. Търговците на петрол са скептични, че страната ще затвори пролива изцяло, защото това би попречило на Иран да изнася и собствения си петрол.

Иран има експортен терминал в Джаск, в източния край на пролива, който официално беше открит през юли 2021 г. Съоръжението позволява на Техеран да превозва малки количества от петрола си до други страни, без да използва водния път, а резервоарите му за съхранение постепенно се пълнеха в края на миналата година. Но в условията на тотална война той все пак може да реши да затвори пролива, което много членове на Меджлиса и други политически фигури в Техеран вече призовават властите да направят.

По време на войната между Иран и Ирак на Саддам Хюсеин, ВМС на САЩ прибягнаха до ескортиране на кораби в Персийския залив, изпращайки самолетоносач и бомбардировачи B-52 в региона през 2019 г. Същата година САЩ стартираха операция „Сентинел“ в отговор на иранския тормоз над корабоплаването.

Десет други държави, включително Обединеното кралство, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Бахрейн, по-късно се присъединиха към операцията, известна сега като Международна рамка за морска сигурност. От края на 2023 г. голяма част от фокуса върху защитата на корабоплаването се измести от Ормузкия проток към южната част на Червено море и пролива Баб ел-Мандеб, който го свързва с Аденския залив и Индийския океан.

По време на настоящия конфликт Великобритания отправи предупреждение към моряците дни преди началото му, заявявайки, че нарастващото напрежение в региона може да повлияе на корабоплаването. Frontline Ltd., един от най-големите оператори на петролни танкери в света, заяви, че ще бъде по-предпазлива, когато предлага корабите си за превоз на товари от Персийския залив, което предполага, че британците, както и американците, очевидно са били наясно с предстоящата операция.

И страховете им не са неоснователни. Иракските държавни медии съобщават, че министърът на външните работи на страната Фуад Хюсеин се е обадил на германския външен министър и е предупредил за възможността за „затваряне на Ормузкия проток“, предупреждавайки, че това може да доведе до покачване на цените на петрола до 200-300 долара за барел.

Сътресението за цялата световна икономика очевидно ще бъде гарантирано. Може да се предположи, че някои страни ще се опитат да деблокират пролива с военна сила, което неминуемо би придало по-широк обхват на настоящата криза.

Тръмп предупреди иранците, че САЩ ще застанат на страната на Израел – „ще отворят портите на ада“ по неговия жаргон – ако Техеран атакува американски бази в региона. Вече са съобщени изолирани удари с неизвестни дронове, особено в Ирак.

Трудно е да се определи кой ги извършва. Те биха могли да бъдат дело на неконтролирани бойни групировки или, както не без основание предполагат някои експерти, на „спящи клетки“ на Мосад, като тези, които действат дълбоко в иранска територия.

Целта е да се провокира Вашингтон да се включи открито и активно във военните действия на страната на Израел, нещо, за което Нетаняху, който въпреки всичките си успехи чувства ограничеността на ресурсите си, буквално го е „молил“ от самото начало.

Трудно е да се каже дали евентуалното блокиране на Ормузкия проток от Иран ще бъде подобен casus belli за Тръмп. Засега той не е изразил никакво мнение по този въпрос. В крайна сметка, спирането на доставките на арабски петрол и втечнен газ за Европа оттам не само ще доведе до колосално увеличение на цените им, но и окончателно ще я постави на съответната игла на американските шистови резерви, с много добра печалба за Съединените щати. За американския президент, в трудните условия на балансиране на бюджета на страната, може би това не би бил чак толкова лош вариант.