/Поглед.инфо/ Провалът на ядрената сделка ограничи способността на МААЕ да наблюдава ядрените дейности на Иран.

Преди време група от 39 ирански парламентаристи изпратиха официално писмо до Висшия съвет за национална сигурност на Иран с искане за преразглеждане на доктрината за национална отбрана и разрешаване на разработването на ядрени оръжия. Това заяви инициаторът на призива, депутатът Хасанали Ехлаки Амири, съобщава ISNA News .

„Днес нито една международна организация или дори европейски и американски държави не могат да контролират ционисткия режим, така че този фалшив режим извършва всякакви престъпления. Въз основа на това 39 парламентаристи написаха писмо до Висшия съвет за национална сигурност и го подписаха, приканвайки съвета да преразгледа отбранителната доктрина на Ислямска република Иран“, каза депутатът.

Друг ирански парламентарист, Мохамад Реза Сабагян Бафги, обясни тази инициатива със заплахата на Израел да удари ядрените и петролните съоръжения на Иран.

Отбранителната доктрина на Иран, както се посочва във фетвата на върховния лидер на Ислямската република аятолах Али Хаменей, забранява създаването на ядрени оръжия, тъй като тяхното производство противоречи на исляма.

Иран е по-близо от всякога до разработването на ядрени оръжия след оттеглянето на САЩ от ядрената сделка през 2018 г., съобщи The Washington Post /WP/, позовавайки се на поверителни източници и документи.

Източници на WP твърдят, че Техеран вече има достатъчно запаси от обогатен уран за поне три атомни бомби, чието създаване може да отнеме от няколко дни до няколко седмици. Твърди се, че може да отнеме две или повече години, за да се създаде ядрена бойна глава за ракета.

Говорейки при условие за анонимност, служители на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), както и бивши и настоящи членове на американската и европейската разузнавателни общности, казаха пред вестника, че Иран натрупва необходимите средства за създаване на атомни оръжия, без да предприема твърде очевидни стъпки в това тази посока.

Въпреки това, съгласно документите, прегледани от WP, производството на обогатен уран в страната се развива с рекордни темпове и общите й запаси от ядрено гориво продължават да се увеличават. В същото време изданието подчертава, че не е известно дали Иран в крайна сметка ще реши да създаде ядрена бомба.

Според източници на WP, пропадането на ядрената сделка рязко е ограничило способността на МААЕ да наблюдава ядрените дейности на Иран и да разследва информация за тайни разработки на ядрени оръжия. Американски служител, близък до агенцията, отбеляза, че сега е по-малко вероятно МААЕ да открие потенциален пробив в разработването на ирански атомни оръжия.

Той предположи, че успехът на Техеран в създаването на ядрени оръжия може да доведе до сериозни последици - от надпревара във въоръжаването в Близкия изток до пряк въоръжен конфликт между Иран и Израел, който в крайна сметка може да се разпространи в целия регион. По мнението на длъжностното лице, Иран „танцува по ръба“ (they are dancing right up to the edge).

„През последните 15 години най-важните улики за ядрената програма на Иран лежаха дълбоко под земята, в завод, построен в планина на границата на Голямата солена пустиня на Иран. Мястото, известно като Фордо, е строго охраняваното вътрешно светилище на иранския ядрен комплекс и честа дестинация за международните инспектори, чиито посещения имат за цел да гарантират, че няма скрит опит от страна на Иран да създава ядрени бомби.

Последното посещение на инспекторите на [МААЕ] през февруари [2024] доведе до обичайните матрици от показания и измервания, изложени на специфичния език на доклад на ядрен наблюдател на ООН . Но в сухата проза на документа имаше индикации за тревожни промени.

В камерите на завода, който спря да произвежда обогатен уран съгласно ядреното споразумение от 2015 г., инспекторите сега виждат бясна дейност: инсталирано ново оборудване, обогатен уран, произвеждан с все по-бързи темпове и разширение, което скоро може да удвои производството на завода.

Още по-тревожен е фактът, че Фордо ускорява производството на по-опасна форма на ядрено гориво - форма на високо обогатен уран точно под оръжейния клас. Междувременно иранските служители, отговарящи за завода, започнаха да говорят открито за постигане на „възпиране“, което предполага, че Техеран вече разполага с всичко необходимо, за да създаде бомба, ако го иска“, пише WP.

Съгласно данните от документи на МААЕ, цитирани от WP, шест години след като САЩ се оттеглиха от ядрената сделка, Иран успя да заобиколи всички ограничения на споразумението за количеството обогатен уран, което му беше позволено да притежава. Високопоставен европейски дипломат каза пред вестника, че Техеран „се чувства много комфортно“ в конфронтацията си със Запада, отчасти благодарение на руската подкрепа.

През септември 2002 г. Техеран, според анализаторите на IMEMO, обяви планове за развитие на ядрената енергетика и началото на работа в различни области на ядрените технологии. Като член на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (NPT) и в съответствие със Споразумението за предпазни мерки INFCIRC/214, което влезе в сила на 15 май 1974 г., Иран информира МААЕ за своята програма за обогатяване на уран в началото на 2003 г.

Беше обявено, че е завършено изграждането на експериментална инсталация за обогатяване на гориво (EFEP) в Натанц и изграждането на индустриална инсталация за обогатяване на уран, наречена инсталация за обогатяване на гориво (FEP).

През май същата година Иран информира МААЕ за намерението си да построи изследователския реактор за тежка вода IR-40 в Арак. През 2002 г. МААЕ разбра, че Иран е получил през 1991 г. от неназована държава - доставчик на ядрен материал, уранов флуорид UF6 (1000 kg) и UF4 (400 kg) и уранов оксид UO2 (400 kg). Съгласно Споразумението за предпазни мерки Иран трябваше да предостави на МААЕ доклад за вноса на този материал и доклад за съоръженията, в които те са били използвани, но не го направи.

Способността на страната да обогатява промишлено уран й дава потенциална способност да установи производство на оръжеен делящ се материал, тъй като технологията за обогатяване на уран за ядрено гориво е същата като за производство на високо обогатен уран (HEU) за ядрени оръжия.

Към 2020 г., както пишат експертите на IMEMO, 15 500 центрофуги IR-1 и 1044 центрофуги IR-2m са инсталирани в обогатителния завод в Натанц. В научно-развойната зона се работи върху центрофугите IR-2m, IR-4, IR-5, IR-6, IR-6s и IR-8. Центрофугите са захранвани с естествен UF6, но не е произведен ниско обогатен уран (LEU), а 2976 центрофуги IR-1 бяха инсталирани в обогатителния завод на Фордо.

До ноември 2015 г., от началото на процеса на обогатяване в Иран, са произведени 16141,6 kg UF6 с обогатяване под 5%. Имаше и 447,8 kg UF6 с 20% обогатяване. От това количество 110 kg бяха разредени до под 5% изотоп U-235 и 337,2 kg бяха изпратени за превръщане в U3O8. Анализът на пробите от околната среда и дейностите на заводите в Натанц и Фордо установи, че тези съоръжения са били експлоатирани, както е докладвано от Иран.

През 2011 г. Израел извърши кибератака срещу ядрените центрофуги на Иран с помощта на компютърния вирус Stuxnet, който засяга не само софтуера, но и физически унищожава хардуера на компютрите. Този вирус е разработен , според The New York Times, през 2009 г. съвместно от разузнавателните служби на Съединените щати и Израел за атака на иранските ядрени съоръжения. Нещо повече, израелците го тестваха преди това в своя център в град Димона в пустинята Негев.

Ръководителят на израелската разузнавателна служба MOSSAD Меир Даган, както пише британският The Guardian , каза, че атаката на вируса Stuxnet е била успешна и в резултат на това иранската ядрена програма е била върната няколко години назад.

Както пише The New York Times, червеят Stuxnet включва един компонент, предназначен да извади от контрол ядрените центрофуги на Иран, а друг „да записва нормалните операции на ядрената централа и да ги възпроизвежда, така че всичко да изглежда нормално, докато центрофугите се разпадат на парчета“.

The Guardian оцени използването на вируса Stuxnet от САЩ и Израел срещу Иран като „най-голямата кибератака, стартирана някога в света, превъзхождаща всичко, приписвано на Русия и Китай“. Изданието отбелязва, че идеята за подобна кибератака може да е възникнала в Националната лаборатория на Айдахо от Министерството на енергетиката на САЩ, което се занимава с ядрени оръжия, и че в този проект са участвали международни компании като германската Siemens.

В случай на реални военни действия кибероръжията могат да бъдат много по-ефективни от ракетните и артилерийските атаки. Въвеждането и активирането на вирус като Stuxnet в електроцентрали и стратегически тръбопроводи на която и да е от воюващите страни е в състояние радикално да промени баланса на силите. Освен това кибератака, която деактивира центровете за бойно управление на Иран, може да лиши въоръжените сили на Ислямската република от централизиран отговор на израелска атака.

Остри изявления на ирански експерти наливат масло в огъня. Така, ден преди подновяването на преговорите по ядрената сделка във Виена, бившият ръководител на Организацията за атомна енергия на Иран Ферейдун Абаси каза , че Мохсен Фахризаде, бащата на националната ядрена програма, убит от агенти на Мосад през 2020 г. „създадоха ядрена оръжейна система за нападателни цели.“

В настоящата реалност ескалацията на напрежението е инициирана от израелското правителство и може да доведе до пълномащабен конфликт, който може да се разпростре и извън региона на Близкия изток.

Превод: ЕС