/Поглед.инфо/ "Аз съм на 55, преживял съм повече от половин век и от мига, в който съм роден, нито една минута не съм бил в безопасност. Нас винаги в нещо ни обвиняват, винаги с нещо ни заплашват. Но ние не се боим от смъртта. Защото това, което защитаваме, е многократно по-голямо от живота ни. Или ще живеем свободно, или ще загинем и ще бъдем погребани като вярващи. Властта се дава само от Аллах, а той никога не би я дал на тирани и потисници. Коя е моята страна? Режимът ли, който ме заплашва, унижава и ми отнема достойнството, е моята държава?! Ние се подчиняваме на Аллах, не на племето на саудитите."

Това са думи на шейх Нимр Ал-Нимр, шиитски духовник и проповедник, екзекутиран на 2 януари тази година в кралство Саудитска Арабия, заедно с още 46 души, обвинени в принадлежност към терористичната групировка Ал-Кайда. Убийството му беше предупредително размахан пръст срещу шиитското малцинство в Саудитска Арабия, което живее в Източната провинция на страната, богата на петролни и газови залежи. Шейхът беше глас не само за религиозно равноправие, но и за социална справедливост в монархията, затова приравняването му с терористите беше откровена провокация към шиитски Иран, който почти по същото време се освободи от дългогодишното ембарго и отново се появи на световния нефтен пазар. Скоро след екзекуцията двете държави прекратиха дипломатически взаимоотношения. Приживе шейх Ал-Нимр осъждаше остро военната инвазия на Саудитска Арабия в Бахрейн, чиято цел бе да закрепи династията на крал Хамад Ал-Халифа и да осигури властта на сунитското малцинство над шиитското население в страната. Саудитска Арабия на свой ред обвинява Иран в подкрепа и въоръжаване на паравоенни групи в Персийския залив, които извършват контрабанда на оръжия. Както заявява Муртаза Хюсеин, бивш журналист от Ал-Джазира, Саудитска Арабия рядко е движеща сила за добро в Близкия изток. Тя преследва и убива политически дисиденти, подбужда дипломатически кризи и след всичко това се опитва да се изкара жертва. Тя е Джордж Буш-младши на Близкия изток.

Хаос и растящо недоволство

Саудитска Арабия си отвори твърде много военни фронтове, тъй като освен че държи контингенти в Бахрейн, извършва и системни бомбардировки в Южен Йемен срещу хутите, по подозрение, че имат близки връзки с Техеран. Хутите обаче свалиха няколко саудитски самолета и стреснаха сериозно армията на Рияд. Също така монархията спонсорира и подкрепя бунтовниците в Сирия и всичко това се случва на фона на сриващите се цени на петрола. През изминалата година кралството изгори сто милиона долара валутен резерв, като приключи с най-големия бюджетен дефицит за последните 25 години. Предвидени са съкращения в областта на енергетиката, здравеопазването, повишиха се и цените на бензина за вътрешна консумация, а доходът на глава от населението се понижи с четири пъти спрямо този отпреди няколко десетилетия. Не е изключена опасността от бунтове, така както вече се чуха обвинителни гласове към принц Мохамед бин Салман, че затворените заради кортежа му пътища са причинили стълпотворенията и смъртта на близо хиляда души по време на ежегодното поклонение в Мека. Очевидно монархията е в паника, че идеите на Арабската пролет рано или късно могат да стигнат и нейните граници, особено в ситуацията на невиждан досега икономически срив и растящо недоволство.

Какво тук значи някаква си личност?!

За никого не е тайна, че Саудитска Арабия не се ползва с добър имидж в цивилизования свят. Не само защото даде избирателни права на жените едва през 2015 г., събитие, което моя сирийска позната иронично коментира така: "Да дадеш избирателни права на жените в 21 век, е като да се научиш да не се изпускаш в гащите на 23 години." В автобиографичната книга "Отхвърленото фередже" Кармен бин Ладен, съпруга на един от братята на печално известния терорист Осама бин Ладен, описва целия ужас на това да бъдеш жена в Саудитска Арабия. Тя казва: "Осама и подобните нему не изникват оформени от пясъците на пустинята. Те се създават. Те са плод на непроницаемо и нетолерантно средновековно общество, затворено за околния свят. Това е общество, в което на половината от населението са ампутирани основните права като хора, а подчинението на строгите правила на исляма е абсолютно. Независимо от цялата власт, плод на приходите на петрола, саудитците са формирани от омразна, назадничава представа за религия и от обучение, което е развъдник на нетърпимост. Учат ги да ненавиждат всичко чуждо - човек, който не е мюсюлманин, не е нищо."

Обвиненията на Кармен бин Ладен са напълно основателни. В саудитските учебници можем да прочетем следните твърдения: "Всяка религия, различна от исляма, е погрешна", "Дайте примери за грешни религии като юдейството, християнството и т.н", както и: "На мюсюлманина е забранено да бъде верен приятел на човек, който не вярва в Бога и неговия Пророк или се бори срещу исляма". С подобни учения се формира мирогледът на децата, като от малки ги вкарват в спиралата на фанатизма и омразата към различните. Учебниците по вероучение в Саудитска Арабия са "драконовото яйце", от което се излюпват уахабитските терористични организации, те формират съзнания и нагласи, неприсъщи на мюсюлманската общност. Саудитска Арабия разпространява отровата на уахабизма и в чужбина, в страни като Пакистан, Индонезия, Малайзия, в части от Африка, но и в европейските гета. Стотици милиарди се харчат за уахабитски телевизии, учебници, джамии, издателства, финансира се обучението на имами и т.н.

Петрол и стари дантели

Западът е прекалено зависим от ресурсите на кралството и се страхува да говори за всичко това, въпреки че вицепрезидентът на Америка Джо Байдън и популярният комик Джон Оливър се опитаха да критикуват Саудитска Арабия. Във филма "Фаренхайт 9/11" Майкъл Мур твърди, че саудитците само до 2004 година имат инвестиции за 860 милиарда в американската икономика, при това експерти изчисляват, че реалната сума към наши дни е много по-голяма. Ако ги разглеждаме като сделка на Уолстрийт, саудитските инвестиции представляват близо седем процента от БВП на САЩ. Откъдето лесно можем да си обясним защо кралството се сдоби с нищо незаслуженото председателско място в Съвета на ООН по правата на човека. Както коментира и сирийският българин Дахер Дахер: "Саудитска Арабия е страната, в която е забранено на жените да карат автомобили, да показват косата и лицето си, а в случай на изнасилване законът предвижда наказание за жертвата, защото се е разхождала сама по улиците...Да добавим жестоките кастрации на гениталиите на момичетата, ужасяващите бурки, които жените са принудени да носят в 40-градусовите жеги. В Саудитска Арабия е забранено да се строят друговерски храмове, но пък самите те наливат милиони за строежа на джамии в Западна Европа." Но за всичко това САЩ пази омерта.

Кралският режим има съзнание за това, че не е харесван и приет на Запад, затова и се е капсулирал дълбоко в параноите си. Например законите на Саудитска Арабия не позволяват чужденците да притежават жилища или предприятия. Ако чужденец реши да развива бизнес, трябва да има местен съдружник, който да държи юридическия контрол над предприятието и да получава значителна част от печалбата. Емигрантите в Саудитска Арабия нямат право да задържат паспорта си, а го предават на работодателя си. Всичко това се прави с цел режимът да се съхрани и да не стане зависим от външни сили и влияние. Тези практики обаче превръщат близо шестте милиона гастарбайтери на територията на кралството в нелоялна и склонна към бунтове и размирици маса. Освен това властта се страхува от подкрепата на САЩ за режимите в Ирак и Египет след свалянето на светските диктатори Саддам Хюсеин и Хосни Мубарак, тъй като същото би могло да сполети и династията Ал-Сауд. Платената любов има своите недостатъци и един от тях е, че не се отличава с вярност.

Саудитската икономика е изцяло зависима от износа на петрол, а периодично подновяващите се планове на кралското семейство за диверсификация си остават само намерения. Съществуват няколко фактора, които трайно обуславят падащите цени на петрола, сред които е увеличеният добив във САЩ, благодарение на новата технология на фракинг. Значително се увеличи добивът на петрол в Бразилия, както и в Ирак, въпреки борбата с Ислямска държава. Самата терористична организация също има дял в подбиването на цените, тъй като изнасяше петрол на безценица от похитените кладенци в Сирия. От Иран също се очаква да увеличи добива до края на годината, вследствие на отпадането на санкциите. Прогнозата на МВФ е, че при тези условия Саудитска Арабия ще може да задържи икономическото си състояние най-много още пет години, след което финансовите резерви на страната ще се изчерпят. Нужни са спешни реформи и преориентиране към други икономически сфери. Проблематично за хазната е и това, че кралството не облага с данък доходите на своето население, като най-облагодетелствана е богатата прослойка петролни шейхове и магнати, от която държавата не получава никакви приходи. Високо е и нивото на безработицата при младите хора, което скочи до 30%. Извън публичната администрация не съществуват почти никакви шансове за реализация поради слабо развитият частен сектор. На всичкото отгоре кралството е назад с 50 милиарда долара заради военните действия в Йемен, а задочната война в Сирия и разходите по въоръжаване на бунтовническите групировки на територията й струват още стотици милиарди.

Началото на края

Саудитска Арабия претърпя грандиозно политическо фиаско. Равносметката от едногодишното управление на крал Салман Ал-Сауд, брат на покойния крал Абдула, е унищожителна. Освен всичко гореизброено, страната се намира и в ужасяващ духовен застой. Международната общественост силно разкритикува режима за произнесената смъртна присъда над поета Ашраф Фаяд, както и заради блогъра Раиф Бадауи, който от три години е зад решетките и бе осъден на 1000 удара с тояга. Тези смели хора показаха, че толерантността, търпимостта и демократичното мислене са достояние не само на западната култура, но са възможни и в ислямските общества, затова опитите на властта да ги репресира резонират пряко върху нея. Миналата година Европейският парламент връчи наградата "Сахаров" на Бадауи, което беше недвусмислено послание към кървавия архаичен режим на Саудитска Арабия. Депутатите в ЕП дадоха и друг знак, че няма да толерират методите на кралството, след като в края на февруари тази година наложиха ембарго на износа на оръжие за Саудитска Арабия. Повод за решението станаха доказателствата, че саудитската армия избива цивилни в Йемен с европейско въоръжение. Въведеното ембарго няма задължителен характер, но ясно показва, че европейските лидери не могат до безкрайност да се преструват, че не чуват възмущението на широката общественост.

Бъдещето на Саудитска Арабия е под въпрос, доколкото тя никога не е била държава в истинския смисъл на думата, а една Коза Ностра, сдобила се с огромна власт и влияние над Запада. Както се изрази доц. Иво Христов - на кралството му предстои да се върне в естественото си състояние на разединени племена със (черни уахабитски) знамена. Саудитска Арабия не умее да се справя с кризи и да намира трайни решения на своите проблеми. На 16 февруари тази година кралството обяви, че замразява добива на петрол, тъй като при настоящите рекордно ниски цени тази дейност е нерентабилна. При това положение кралското семейство отчаяно ще се нуждае от свежи средства, но няма откъде да ги получи, освен ако не започне да разпродава държавни активи. Носят се слухове, че държавната петролна компания "Арамко" ще бъде пусната на борсата като средство спешно да се осигурят финанси. С основание можем да се запитаме докога Саудитска Арабия ще може да си позволи да купува лоялността на Запада и дали скоро Иран няма да бъде по-предпочитаният бизнес партньор в региона. За сравнение, пред икономиката на Иран се очертава блестящо бъдеще, а и ислямската република има силно влияние над страни като Ирак, Ливан, Йемен и Сирия. Както историята неведнъж е показвала, САЩ винаги залагат на силните в Близкия изток, като с лекота обръщат гръб на вчерашни приятели и политически съюзници. Иран предстои да бъде ухажван сериозно от западни компании, за сметка на навлизащата във все по-дълбока изолация Саудитска Арабия. Можем да обобщим, че нестабилността на кралството, "завръщането" на Иран на световната сцена и победите на армията на Асад в Сирия слагат край на половинвековната доминация на сунитите в Близкия изток. Без значение е фактът, че сунитската общност е над 75% от състава на мюсюлманите по света, когато става въпрос за геостратегически интереси и влияние.