/Поглед.инфо/ Във всяка повече или по-малко голяма страна винаги има стратегически важни инфраструктурни съоръжения. Изваждането им от строй има толкова болезнено въздействие върху икономиката и прави толкова трудно снабдяването на войските, че врагът винаги ще се стреми да ги унищожи, независимо от загубите и сложността на тази задача.

В случая със Северен Виетнам такъв обект е мостът Хамджонг, т.е. “Устатата на дракона”. Той свързваше двата бряга на река Сонгма – всъщност двете половини на страната. Това е сериозна конструкция, построена на мястото на стар френски мост, който е взривен по време на Освободителната война през 40-те години на миналия век. Новата 165-метрова конструкция е завършена през 1964 г. с помощта на китайски инженери. Победата над французите през 50-те години не задоволява амбициите на наскоро независимия Северен Виетнам. В Ханой искат да обединят страната. Вашингтон е на друго мнение - Южен Виетнам трябва да оцелее. Ето защо, когато северняците засилиха партизанските движения в южната част на Виетнам, американците решиха да охладят техния плам по добрия стар начин - с въздушни удари.

Чело до стената

Операция “Търкалящ се гръм” започва през март 1965 г. И на 3 април се състоя първият набег по “Устатата на дракона”. Почти 80 самолета участват в него под една или друга форма. Основната ударна сила а изтребители-бомбардировачи F-105. Някои от самолетите носят свободно падащи 340-килограмови бомби, а други - управляеми ракети "Булпъп". Той може да бъде изстрелян само веднъж на подход - пилотът е принуден да коригира полета си, докато влезе в контакт с целта.

Вярно, основният проблем на “Булпъп” по отношение на атаките срещу мостове изобщо не е това, а бойната глава , която беше доста скромна за такава задача. Ракетата носи само 113 кг експлозив. В същото време онези Ф-105, които имат бомби, носят цели три тона - повече дори от тежките „Летящи крепости“, удрящи германските градове по време на Втората световна война.

Това обаче не им помогна. Американците успяха да постигнат редица директни ракетни удари, но мижавите 113 кг не повлияват на конструкцията. 340-килограмовите бомби също поразяват целта, но подобно на ракетите не са достатъчно мощни, за да я унищожат или дори сериозно да я повредят. В същото време в района на “Устатата на дракона” само на 3 и 4 април американците губят “Супер Сабя”, три Ф-105 и разузнавателен самолет “Вуду”, който се опитва да разбере дали са успели да нанесат значителни щети по моста. Отговорът е не, мостът продължава да стои.

Най-мощни са първите набези на 3-4 април. Но американците със завидна последователност продължават да бомбардират моста дори след това. “Кръстоносци”, “Фантоми”, “Ястреби” различни самолети са хвърлени в “Устатата на дракона” и всеки път се провалят. През май 1966 г., отчаяни в битката с моста, американците решават да опитат екзотика. Те разполагат огромен четиримоторен транспортен самолет “Херкулес”. Не се поставя директно под обстрел, а пуска двутонни мини с магнитни предпазители нагоре по течението на реката, които да реагират на металните конструкции на “Устатата на дракона”. Въпреки това тромавите транспортни самолети са принудени да летят през нощта и на ниска надморска височина, за да избегнат свалянето от вражески зенитни оръдия.

Първият "Херкулес" пуска пет мини без никакви проблеми, но всичките им експлозии гърмят твърде далеч от опорите, без да причинят основни щети на моста. Трябва отново да опитат късмета си, но вторият път се оказва провал. В тъмнината транспортният самолет се блъска в земята и избухва заедно с мините си, убивайки целия екипаж. В допълнение, “Фантомът”, който нанася отклоняващ удар наблизо, също се разбива. Но мостът продължава да стои. Виетнамците постоянно поправят щетите и го укрепват, добавяйки бетонни опори, а също така укрепват противовъздушната отбрана. Това, което американците се надяваха да бъде побой, се превръща в дърпане на въже.

Намерено решение

И все пак американците намират лек срещу омразния мост. Оказва се, че това е системата за насочване на бомби “Пейуей”. Работейки с лазер, бомбите, оборудвани с нея, се превръщат в прецизни оръжия. Имайки предвид имунитета на “Устатата на дракона” към конвенционалните боеприпаси, американците прикрепиха “Пейуей” към 910-килограмовите бомби, носени от “Фантоми” и “Корсари”. Мостът е ударен на 27 април, 13 май и 6 октомври 1972 г. Хвърляйки големи прецизни бомби, пилотите често постигат директни удари. И в резултат на това отново и отново “Устатата на дракона” получава все повече и повече щети, преди да бъде напълно унищожена.

Но по това време унищожаването дори на стратегически важен мост вече не може да промени нищо. Няколко месеца преди окончателния успех американците изтеглят последните сухопътни части от Виетнам. Войната е не само загубена, но и близо до своя безславен край.

“Устатата на дракона” поглъща 873 бойни мисии. Единадесет самолета, които атакуват моста, не се връщат. Това е значителна загуба на сили. Но друго е по-интересно. Изправени пред привидно неразрешим проблем, американците започват да търсят решение. Ако нищо не се получава с мините, то лазерното насочване може да реши проблема. Дори ако това вече няма да повлияе на развоя на настоящата война. Вашингтон е наясно, че след Виетнам ще има и други войни. Следователно новите боеприпаси влизат в производство и се използват активно в бъдеще, помагайки на американците да решат проблемите си.

Делови и практичен подход, който не е грях да научим.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?