/Поглед.инфо/ Точно преди 80 години се случва събитие, което постави основата на един от най-символичните епизоди на легендарния Парад на победата. През есента на 1941 г. части на Червената армия превземат първите бойни знамена на настъпващите нацистки войски. Наскоро открити документи от военните години разказват как се е случило това.

Бойното знаме на военно формирование е символ на неговата военна чест, достойнство и слава. Това е знак, който обединява военна част и показва принадлежността ѝ към въоръжените сили на държавата. Не е изненадващо, че знамето има специално място във военната церемония. Например, добре познатият израз „преклони знамената“ означава да се признаеш за победен, да се подчиниш на силата на врага, тоест да бъдеш победен в битка или война. Но загубата на знамето става много по-голям срам, а залавянето му в битка, напротив, е голяма чест.

Въпреки че Великата ътотечествена война приключва на 9 май, за неин тържествен край може да се счита Парад на победата на 24 юни 1945 г., където съветските войници хвърлят знамената на предала се Германия в подножието на мавзолея на Червения площад. Тогава двеста германски знамена, пленени в битки и намерени в победения Берлин, падат на тротоара.

Но между това събитие и първите случаи на попадане в ръцете на Червената армия на такива трофеи лежат четири години война. Както свидетелстват съветските военни документи, на 6 ноември се навършват 80 години от момента, в който съветските войски пленяват едно от първите германски знамена в битка. Това се случва през 1941 г. по време на битките в Донбас, където Червената армия се опитва да задържи танковите колони на Вермахта, устремили се към Ростов на Дон.

Югът в огън

През есента на 1941 г. се развива неблагоприятна ситуация на Южния фронт. В края на септември 1-ва танкова армия на генерал Фон Клайст пробива в оперативното пространство край Полтава и нейните моторизирани части се устремяват към Черно море, опитвайки се да обградят войските на Южния фронт. Съветските части едва успяват да избегнат „котела“ и с бой отстъпват Донбас. В стремежа си да затвърди успеха си, фон Клайст продължава настъплението на изток, като иска да достигне Ростов на Дон. Таганрог пада на 19 октомври, но пет дни по-късно 1-ва танкова армия спира. Както отбелязват германските документи, тогава напредването на Вермахта към Ростов е осуетено от героичната съпротива на Червената армия и есенната кал.

Възползвайки се от паузата в битките, 9-та и 18-та съветски армии успяват да се оттеглят към нова отбранителна линия: линията Дебалцево - Ростов. Междувременно фон Клайст, след като коригира доставките на гориво и боеприпаси към танковите си дивизии, възобновява настъплението. На 29 октомври неговите части започват да се бият отново, опитвайки се да достигнат отвъд река Миус, за да създадат плацдарми за пробив на изток. Този път фон Клайст няма намерение да удря Ростов челно. Той само имитира такова действие и самият той нанася главния удар на север, на стиковката на 9-та и 18-та армии при село Дяков, като поверява тази задача на 14-ти танков корпус на Вермахта. Според германския план танковете му трябва първо да достигнат Новошахтинск, а след това да завият рязко на юг и да нанесат удар по Ростов от север, където в сътрудничество с други части на 1-ва танкова армия да превземат града.

5 ноември 1941 г. е първият ден от новото настъпление на фон Клайст. Важна роля в него е отредена на германската 16-та танкова дивизия. На този ден тя, заедно с бойните групи на моторизираната дивизия на СС “Викинг”, пробива съветския фронт при с. Куйбишево и нанася удари на стиковането на фланговете на 9-та и 18-та армии в посока Дяково. Съветските части изпитват трудности, но са готови да отблъснат настъплението на германските бронирани колони.

Битката при Дяково

Осъзнавайки опасността, заплашваща 9-та армия, съветското командване подсилва 136-та стрелкова дивизия, защитаваща Дяково, с два артилерийски полка и 132-ра танкова бригада. Сутринта на 5 ноември танкове от 16-та дивизия, с подкрепата на СС "Викинг", атакуват позициите на 733-ти пехотен полк. Германските танкове успяват да пробият дълбоко в отбраната му, но съветската пехота остава на мястото си, отблъсквайки атаките на вражеската моторизирана пехота. За да облекчи положението на частите, командирът на 136-та дивизия нарежда на 132-ра танкова бригада да предприеме контраатака срещу германските колони югоизточно от Дяково.

Сутринта на 6 ноември танкистите на бригадата заедно с моторизирана пехота започват настъпление към кота 206.7. След като заемат височината, в 10:30 часа те забелязват колона от немски превозни средства отдолу, след което я атакуват и разбиват. По съветски данни тогава са унищожени няколко десетки камиона, трактор и три автомобила. В една от колите, смачкани от танкове, танкистите откриват труповете на германски офицери, като ги бъркат с генерали. Следобед ударният отряд на 132-ра бригада получава разузнавателни сведения, че наблизо е забелязана да се движи друга колона на противника. Танкистите веднага се придвижват в неговата посока, атакувайки и разпръсвайки противника.

Германските документи потвърждават, че на 6 ноември югоизточно от Дяково формированията на 14-ти танков корпус са били яростно атакувани от съветски танкове. По-специално, полк „Нордланд“ от СС-дивизия „Викинг“, както и части от 16-та танкова дивизия, са атакувани от 132-ра бригада при кота 206.7.

Резултатът от боевете на 5-7 ноември е изтласкването на 136-та дивизия от германците към Дяково. Врагът обаче не може да напредне по-нататък, срещайки организирана противотанкова отбрана по пътя. Щабът на 9-та армия оценява боевете на своята дивизия и танкисти като „пример за умела и упорита борба срещу голяма маса вражески танкове“. Въпреки това, след като не успява да пробие съветския фронт в тази посока, противникът го прави на юг, където другите му танкови части нанасят удар. Така битката за Ростов продължава.

Трофейното знаме

В битката при Дяково на 6-7 ноември 1941 г. съветските танкисти не само смазват врага, но и вземат трофеи: мотоциклети, стрелково оръжие, боеприпаси и униформи. Последното особено зарадва мотострелците на бригадата. Някои от тях атакуваха противника с гумени ботуши, тъй като в батальона им липсваха униформени кубинки. Но това не пречи на „босите“ войници на Червената армия да заловят автобуса на щаба на дивизия “Викинг” с карти и документи. Освен това те взеха в битката необичаен за 1941 година трофей - немско знаме. На кого принадлежи то?

В съветските документи е отбелязано, че заловеното знаме принадлежи на 25-ти зенитен полк на СС. Като цяло е така, но е необходимо уточнение. Това подразделение наистина съществува, но не е част от СС, а от Луфтвафе. През есента на 1941 г. нейната 1-ва дивизия се бие на Източния фронт като част от танковата армия на фон Клайст, а по време на битката при Дяково нейните батареи далекобойни зенитни оръдия поддържат настъплението на 16-та танкова дивизия и на “Викинг”. Така знамето на тази дивизия е едно от първите (ако не и първите) подобни трофеи, заловени през 1941 г., които са документирани.

Любопитно е, че залавянето става в навечерието на главния съветски празник - Деня на Октомврийската революция и известния парад на съветските войски на Червения площад на 7 ноември 1941 г. Такъв трофей е от голямо морално значение за Червената армия - врагът е силен и все още напредва, но вече губи знамената си в битките.

Следните случаи на залавяне на знамена на Вермахта се случват месец по-късно - по време на битката при Москва. По време на съветското контранастъпление през декември 1941 г., която изхвърли германците от столицата, техни трофеи стават не само техника и оръжие, но и знамена. Например, едно от тях беше заловен на 18 декември от войници от 1176-ти полк на 350-та стрелкова дивизия при освобождението на село Солодилово, Тулска област. За съжаление не е възможно да се разбере на коя германска част принадлежи знамето, но самият случай на залавянето му е отбелязан в съветските документи.

Тук е невъзможно да се пренебрегне битката при Сталинград, резултатът от която е капитулацията на 6-та армия на Вермахта. Без съмнение подобно събитие е трябвало да бъде придружено от предаването на знамената на капитулиращите му части.

Оказва се, че подобни факти практически не са документирани от съветската страна. Но руският изследовател на Сталинградската битка Артьом Чунихин успява да намери споменаване за предаването на знамето на армията на Паулус в листа за наградата на капитан Афанасий Василиев. Както е посочено в наградната заповед, на 31 януари 1943 г. този офицер е първият, който пристига в щаба на 6-та армия, за да преговаря за капитулация и в знак на съгласие за капитулация получава знамето на германската армия от командира на южна група сили на Паулус, генерал Роске.

Червената армия взема подобни трофеи по време на битката при Курск. Според историка Валери Замулин такъв случай има югозападно от Прохоровка на 12 юли 1943 г. в 9-та гвардейска настъпателна въздушно-десантна дивизия. Тогава нейните бойци от 26-и гвардейски въздушно-десантен полк пленява германско знаме в отбранителния сектор на 2-ри танково-гренадерски полк на дивизията на СС „Лайбстандарт Адолф Хитлер“. То е в щабна кола, която парашутистите отнасят от дерето, където стои врагът.

Парад на победата

През останалото време от войната залавянето на вражески знамена престава да бъде рядкост, особено по време на воденето на военни действия в Германия. Ето защо, когато на 24 май 1945 г. върховният главнокомандващ Иосиф Сталин заповяда на Генералния щаб да се подготви за парада на победата, той предложи идеята знамената на победените германски части да бъдат изведени на парада и да се хвърлят срамно в краката на победителите.

В същия ден началникът на Генералния щаб А.И. Антонов подписва заповед за подготовката на парада, в която споменава, че всеки фронт трябва да формира консолидиран полк от най-изявените бойци и командири в битките. Освен това личният състав на всеки полк трябва да пристигне в Москва, “като вземе със себе си тридесет и шест бойни знамена на най-отличените формирования и части на фронта в битки и всички бойни знамена на формирования и части на противника, пленени в битки, независимо от техния брой”. Консолидираните полкове донасят със себе си много знамена на немски части и формирования. Няма как да се докарат всичките на Червения площад, така че от тях са подбрани само двеста, които след това са хвърлени от съветските войници на парада към мавзолея под барабанен удар, олицетворявайки по този начин разпадането на хитлеристкия Вермахт.

Както е възможно да се установи, сред тях го няма знамето на 25-и зенитен полк, взет в битката от Дяков. Но дори съдбата да не му е дала такава чест, то е потвърждение, че първите стъпки към своя крах германската военна машина прави още през 1941 г., преживявайки срама от загубата на своите знамена.

Превод: В. Сергеев