Как гигантските кредити на Русия потънаха във венецуелската революция

/Поглед.инфо/ Венецуела е разтърсена от революция. На 23 януари лидерът на опозицията, 35-годишният председател на парламента Хуан Гуайдо, се обяви за нов президент на страната на протестен митинг в Каракас.

Интерес представлява фактът, че на 10 януари се състоя встъпването в длъжност на президента на Венецуела Никола Мадуро, който беше преизбран за държавен глава за периода 2019-2025. Парламентът обаче прие резолюция, която обяви, че венецуелският лидер е узурпатор. И се втурнаха ...

Трудно е да наречем Мадуро политически гений - инфлацията (80 хиляди процента), гладът, масовата миграция на хора от страната, политическите репресии и т.н. Въпреки това, руското ръководство, подкрепяйки го и стейки на страната на Николас, отново застанала зад героите, които не са най-популярни сред хората.

Също така го подкрепиха Турция, Иран и ... никой друг не го направи. Китай се въздържа и призова за мирно уреждане на проблема, докато останалата част от Южна Америка, както и Съединените щати и Канада, се противопоставиха. Също по своите си причини.

ЕС призова за незабавни нови президентски избори.

Инвестиционни таланти

Тук всичко е като на длан - от 2006 г. Русия и компанията „Роснефт” са инвестирали около 17 милиарда долара (над 1 трилион рубли) във Венецуела. Дългът на Венецуела към Русия, според най-минималните изчисления, възлиза на 3,15 млрд. долара по двустранни заеми, а венецуелската петролна държавна компания дължи 3,1 млрд. на „Роснефт”.

Към тази сума можете да добавите много други инвестиции във венецуелската икономика в размер на милиарди долари. Става дума по-специално за договорите на „Рособоронекспорт” за доставката на оръжие.

За руската страна съществува огромен риск да остане с празни ръце. В случай на идване на власт, противниците на Мадуро не могат да гарантират, че ще платят сметките. Вече значителна част от опозицията се противопоставя на изплащането на много дългове, оставени от режима на Мадуро.

Казано просто, промяната на режима може напълно да изтрие всички инвестиции и финансова помощ от Русия за Венецуела.

Революционерът Хуан и Доналд Тръмп

Венецуелската опозиция обяви свикването на национален протест на 23 януари, на който председателят прие символичната клетва на държавния глава.

Хуан Гуайдо вече е призната от няколко страни - САЩ, Аржентина, Бразилия, Канада, Чили, Колумбия, Коста Рика, Парагвай, Перу, Еквадор и Гватемала.

В отговор президентът Николас Мадуро прекъсна дипломатическите си връзки със САЩ, а на американските дипломати бе наредено да напуснат страната в рамките на 72 часа. Хуан Гуайдо каза, че дипломатите могат да останат.

Опозиционерът оглави парламента през януари тази година, но органът официално бе разпуснат през 2017 година. След проведените избори през 2015 г. опозицията получи мнозинство и започна да приема решения, осъждащи политиките на сегашния президент. Парламентът отказа да признае решението за разпускане.

Американският президент Доналд Тръмп обяви, че Вашингтон признава Гуайдо за временно легитимен лидер на Венецуела. В отговор Мадуро прекъсна дипломатическите отношения със САЩ, но Вашингтон не призна това решение, а Гуайдо, в писмо от трибуната на националния парламент, призова всички чуждестранни дипломатически мисии да продължат да работят във Венецуела.

Ръката на САЩ в конфликта е очевидна. Промяната на политическия режим в една нежелана страна е остарял сценарий, но работещ. Фактът, че в един ден Хуан е признат от толкова много държави наведнъж също подсказва предварителна подготовка.

От друга страна, жителите на Венецуела не ценят особено президента Мадуро, тъй като страната се търкаляше към бездната. САЩ уловиха момента да се справят с нежелания Мадуро, който не можеше да ги търпи, който винаги говореше открито срещу тях и не се криеше.

Реакцията на Кремъл

Русия счита, че опитът за узурпиране на властта от опозицията във Венецуела е незаконна и предупреждава трети страни да не се месят в делата на републиката. Москва признава Николас Мадуро за легитимен ръководител на Венецуела. Това съобщи прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков.

Москва много внимателно следи развитието на събитията във Венецуела и е много загрижена за настоящата ситуация. Песков изрази притеснения по отношение на изявленията, които не изключват външна намеса на трети страни в развитието на събитията във вътрешните работи на Венецуела.

Кремъл смята, че е преждевременно да се говори за въздействието върху износа на венецуелски петрол на петролния пазар.

Дмитрий Песков не отговори на въпроса колко пари Венецуела вече е получила по кредитната линия, предоставена от Русия. Той отказа да отговори на предположенията от риска за Русия за възможното неплащане от страна на Венецуела на заема.

Руското външно министерство предупреди за опитите за намеса в ситуацията в страната и  че събитията са достигнали опасна точка. Зам.-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков обеща подкрепа за „приятелска Венецуела”.

Венецуелският посланик в Руската федерация заяви, че в случай на влошаване на ситуацията, Николас Мадуро може да се обърне за помощ към Руската федерация. Най-вероятно, ако се стигне дотам, извеждането му от страната ще повтори операцията с Виктор Янукович.

Руското военно производство във Венецуела

По данни на ТАСС през 2001–2013 г. „Рособоронекспорт” е предоставил военни услуги на страните от региона за общо 14,5 млрд. долара. До средата на 2013 г. общият обем на сключените договори се оценява на 11 милиарда.

Първите договори за доставка на руски оръжия за Венецуела са подписани през 2005 г. в Каракас - 100 хиляди автомата Калашников (АК-103), които замениха остарелите белгийски стрелкови оръжия, 15 хеликоптера (Ми-26, Ми-35, Ми-17) за сумата от 201 милиона долара.

През 2006 г. „Рособоронекспорт” подписа договор за доставка на 24 мултифункционални бойни самолета Су-30МК2 за Венецуела на стойност 1,5 млрд. долара и 12 противовъздушни ракетни системи „Тор-М1” на стойност 290 млн. долара.

През 2006 г. Русия и Венецуела подписаха договор за строителство във Венецуела на фабрики за лицензирано производство на АК-103 и боеприпаси за тях с проектен капацитет от около 25 000 автоматични карабини и над 50 милиона патрона годишно. Въпреки това, времето за строителство се измества и обектът все още не е завършен.

През 2009 г. Русия отпусна на Венецуела заем от 2,2 млрд. долара за закупуване на руска военна техника и оръжие. Страните сключиха пакетно споразумение за закупуване на 11 броя зенитни ракетни системи „Печора-2М” (доставките започнаха през 2011 г.), две дивизии Антей-2500 S-300VM и три дивизии Бук-M2EK (доставени в 2013), както и 114 БТР-80А (първите 32 бронирани превозни средства са доставени през 2011 г.), 92 танка T-72Б1В (доставки завършени през 2012 г.) и множество РСЗО „Град” и „Смерч”

Също така през 2009 г. във Венецуела бяха доставени 1800 ПЗРК „Игла”.

През октомври 2011 г. Русия и Венецуела подписаха споразумение за предоставяне на заем на Каракас за още 4 млрд. долара.

Призракът на Уго Чавес

Трябва да се отбележи, че бившият президент на Венецуела Уго Чавес разчиташе на популярната антиамериканска реторика в страната и преследваше вътрешна, включително икономическа политика в съответствие със социалистическия курс. Неговата смърт е друга мистерия, сянката на която пада върху ЦРУ.

От 5 март 2013 г., след смъртта на Уго Чавес, Никола Мадуро изпълнява задълженията на президента на Венецуела, който Чавес нарича своя наследник. На 14 април 2013 г. бяха проведени нови избори. Енрике Каприлес Радонски, отстъпи пред Мадуро.

На 20 май 2018 г. Никола Мадуро бе преизбран за ръководител на Венецуела за периода 2019-2025 г., като получи почти 6,2 милиона гласа. На 10 януари 2019 г. Мадуро встъпи в длъжност.

Крахът на Венецуела и опитът за покушение срещу президента

През 2016 г., според Международния валутен фонд и други организации, спадът на БВП на Венецуела е 18%, инфлацията достига 550%, безработицата - 21%, бюджетният дефицит - 17% от БВП, а външният дълг надхвърля 130 милиарда долара. Страната отдавна е на ръба на фалита.

От 2017 г. 93% от населението на страната се оплаква от недохранване. Очакваната годишна инфлация е 1000%. Курсът на долара на черния пазар надвишава официалния курс с 900 пъти.

Смята се, че основни причини за икономическата криза са структурните и политически фактори, сред които голямата зависимост от вноса, спад в световните цени на петрола и държавен контрол върху производството и дистрибуцията на храни.

На 2 май 2016 г. представители на опозицията подадоха петиция до властите за провеждане на референдум за отстраняване на президента Мадуро от власт. Петицията е подписана от 1,85 милиона души, което е значително по-високо от 1% от общия брой на регистрираните гласоподаватели, необходими за провеждане на общо гласуване.

През август 2018 г. Никола Мадуро бе нападнат в Каракас. По време на публично изказване дронове, пълни с експлозиви, атакуваха трибуната с президента. През 2017 г., по време на протести и сблъсъци между привърженици и противници на президента, около 100 души загинаха.

Още преди настоящите събития Каракас беше изолиран политически и нямаше почти никакви контакти с много латиноамерикански съседи. Също така срещу Венецуела са американските санкции. Страната се превърна в истински коктейл Молотов, който рано или късно трябваше да избухне.

Акция на народен протест

И той избухна. На 23 януари председателят на парламента на Венецуела Хуан Гуайдо полага клетва и се обявява за президент, а в страната е създадена своеобразна диархия. Обявяването на Хуан Гуайдо за президент последва на третия ден от масовите протести в страната. По време на тридневните митинги във Венецуела загинаха 16 души, а над 175 бяха задържани.

Във Вашингтон Доналд Тръмп нарече Мадуро „незаконен" президент. Белият дом обяви, че ще признае Гуайдо за легитимен ръководител на страната, тъй като той оглавява „единствения орган във Венецуела, избран от народа".

След като Николас Мадуро прекъсна дипломатическите отношения със Съединените щати и поиска от американските дипломати да напуснат страната за 72 часа, те не признаха това решение във Вашингтон, заявявайки, че ще изграждат отношения чрез „временния президент Хуан Гуайдо”.

Никола Мадуро се подкрепя в момента от някои високи длъжностни лица във венецуелското министерство на отбраната и от някои военни части, но армията е разделена на две, а вероятността от вътрешен военен конфликт в близко бъдеще изобщо не се изключва.

Превод: В.Сергеев